Общоприето е, че дългосрочните сексуални връзки обикновено са моногамни. Независимо дали с партньора ви сте гаджета, имате брак или живеете заедно без да сте женени, вероятно се придържате към сексуални отношения само с него и очаквате същото в замяна.
Статистиката обаче сочи, че изневерите бележат приблизително всеки пети брак, а процентът при връзките без брак е поне толкова висок.
Затова един въпрос, който вълнува учените и фамилните терапевти (както и ревнивците), е "Можем ли да предвидим дали и кога партньорът ще ни изневери?".
През 80-те години психологът Карил Рузвелт развива теорията на "инвестиционния модел", за да обясни верността във връзките. Според неговата теория хората са посветени на партньорите си, когато са изпълнени следните три условия:
Качество на връзката
Ако хората се чувстват емоционално задоволени от тяхната връзка, вероятността да изневерят е малка.
Качество на алтернативите
Наличието на атрактивни хора от противоположния пол (или същия, ако са хомосексуални) в средата увеличава "риска" от изневяра, особено ако човекът смята, че партньорът му не е най-добрият избор за него.
Общи инвестиции
Наличието на деца, общ кредит, общи имоти т.н. намалява вероятността от изневяра.
Този модел може и да работи, но е доста опростен и не взема предвид други фактори. Според екип от психолози от Корнелския университет, начело с Бетул Урганчи, има значение каква е индивидуалната социосексуална ориентация: или иначе казано, отношението към случайния секс.
Според екипа хората, които силно вярват, че сексът трябва да се случва единствено между двама души в двойка, са по-малко склонни да изневеряват, дори да са дълбоко нещастни във връзката си.
За да тестват тази хипотеза, Урганчи и колегите му набират 219 души, които се намират в "ексклузивна" романтична връзка. Участниците в изследването са на възраст между 20 и 70 години с продължителност на връзката от 2 месеца до 54 години. Всеки участник е дал отговори на серия въпроси, които трябвало да "измерят" качеството на връзката, социосексуалната ориентация и вероятността изследваното лице да изневери на партньора си.
Въпросната социосексуална ориентация е разделена на три компонента: поведение, отношения и желание. Поведението е било измервано с въпроси като "С колко партньори сте имали сексуални отношения през последните 12 месеца?". За отношенията психолозите използвали метода на съгласие или несъгласие с твърдения като "Мога да си представя да се наслаждавам на "случаен" секс с различни партньори". Желанието пък е било оценявано с въпроси като "В ежедневието си, колко често имате спонтанни фантазии как правите секс с някой, когото току-що сте срещнали?".
След това изследователите са провели статистически анализ, с който са проучили как си корелират качеството на връзката, социосексуалната ориентация и намеренията за изневяра.
Резултатите потвърдили това, което е било ясно и преди това: колкото по-нещастни са хората във връзките си, толкова по-голяма е вероятността да изневерят.
Социосексуалната ориентация обаче също въздействала върху вероятността за изневяра. Според психолозите хората, които се чувстват по-незаводолени във връзките си имат по-толерантно отношение към извънбрачния секс, което увеличава вероятността да изневерят на партньора си.
Миналото сексуално поведение има връзка със склонността към изневяра
Въпреки че социосексуалната ориентация се състои от три компонента, само два от тях са свързани с намеренията за изневяра. Единият е практикуването на промискуитет в миналото. Другият е желанието.
Хората, които по-често имат сексуални фантазии, включващи някой, който не е партньорът им, са по-склонни към секс извън връзката. Тези фантазии са нещо като ментални репетиции на бъдещ акт на изневяра и крачката от фантазията до реалността често не е голяма. Особено ако обстоятелствата улеснят изневярата.
Свикнали сме да мислим, че хората действат според вярванията си. Според това проучване обаче има доста хора с относително висока склонност да изневерят, дори ако не смятат, че изневярата е ОК и моногамията е глупава. Това наблюдение говори за това, че хората имат силна нужда от сексуална връзка с друг човек. И за това, че често сме готови да загърбим моралните и религиозните си възгледи, когато сексуалните ни нужди не са удовлетворявани от много време.
Често хората, които са имали достатъчно и задоволителни сексуални отношения като по-млади, успяват спокойно да влязат в дългосрочна моногамна връзка и да останат в нея. Колкото е романтично и красиво да звучи историята за двойката, която се е запознала в гимназията и е останала непокътната и влюбена до края на дълголетния си живот, тя рядко се случва в живия живот.
Изневярата всява хаос в моногамните връзки и е сред най-честите причини двойките да потърсят помощта на фамилен психотерапевт. Той/тя би следвало да разберат по-добре динамиката на връзката си и причината, поради която се е стигнало до изневяра, за да могат адекватно да преодолеят разрива в отношенията си.
Изводът, който може да направим, е че онези, които се чувстват щастливи във връзката си, едва ли ще тръгнат да изневеряват.
Изключваме ситуацията, в който човекът се намира в Тоскана, пие ледено розе сред безкрайните лозя край огромен басейн и внезапно от нищото изскача красив/а непознат/а, който желае да прекарат една нощ заедно под звездите.
За сметка на това, онези, които не се чувстват задоволени в любовните си отношенията, особено когато сексуалните им потребности не са адекватно посрещнати, са по-"рискови" откъм кривване встрани от пътя.
И все пак, изобщо не е задължително изневярата, особено ако е еднократна, да става причина за развод/раздяла. Ако в двойката все още има любов и доверие, повечето проблеми са преодолими.
