Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как шведите превърнаха епичен провал в един от националните си символи

Изумителната история на кораба "Васа", който е сред най-посещаваните музеи в страната Снимка: iStock
Изумителната история на кораба "Васа", който е сред най-посещаваните музеи в страната

Столицата на Швеция - Стокхолм, е пълна с музеи. Исторически, на изкуството, на викингите, на АББА, на Нобеловите награди... Но дългите опашки пред един от тях правят впечатление.

Това е музеят "Васа", най-посещаваният музей в цяла Скандинавия, посветен на един-единствен експонат - кораба "Васа".

"Васа" е трябвало да бъде най-великият военен кораб за времето си, но се превръща в един от най-епичните инженерни провали. Шведите обаче намират начин да го превърнат в свой символ. 

А днес над 1 милион души годишно се тълпят, за да видят боен кораб, който не е участвал в нито една битка и е потънал безславно още при пускането си на вода.

Корабът е построен през 1628 г. По това време в Швеция започва Златният век, а страната постепенно се превръща в Шведска империя, в чиито граници е огромната част от Скандинавския полуостров, както и земи от Северна Европа.

Строежът на кораба, който трябва да е част от разрастващия се и обновяван кралски флот в Балтийско море, е поръчан от крал Густав II Адолф.

"Васа", както и останалата част от новата флотилия, трябва да отговарят на новата роля на Швеция на водеща сила в Северна Европа, да говори за мощ и респект и може да носи тежко въоръжение.

По това време се променя и тактиката на военните действия по море - вместо вражеските съдове да се превземат на абордаж, вече се залага на тежко въоръжение и битка от разстояние и новата имперска флотилия трябва да се нагоди и към това.

"Васа" тежи 1210 тона, дължината му е 69 метра, широчината - малко под 12 м. Корабът трябва да носи 64 оръдия и 450 души екипаж и войници.

Той не е най-големият за времето си, но е трябвало да осигури най-мощния залп - по 250 килограма муниции от едната страна. При това едновременно, а не според практиката по онова време, при която изстрелването от оръжията не е било координирано. Именно това е трябвало да го направи най-мощния кораб не само в Балтийско море, но и в света.

За артилерийската мощ е настоявал и самият крал Густав Адолф, който е смятал, че трябва да се заложи на колкото може повече и по-големи оръдия.

Освен това, в традицията на времето си, "Васа" е трябвало да бъде и бляскав - богато декориран и украсен със скулптури - библейски и исторически фигури, русалки и морски чудовища, а част от декорацията е обкована и със злато. Украсата е толкова много, че прави кораба още по-трудно маневрен и тежък.

"Васа" е готов през 1628 г., за него са специално излети и оръдията му. На 10 август същата година е пуснат на своето първо пътешествие от пристанището в Стокхолм, а за събитието са се събрали стотици заинтригувани жители на града, както и посланици и информатори на чужди страни.

Корабът потегля със спуснати платна и вдигнати за поздравителен оръдеен салют капаци на амбразурите. Той минава едва около 1300 метра, когато порив на вятъра го накланя и той започва да се пълни с вода от отворените капаци на оръдията.

От навлязлата вода и тежестта на оръдията, той потъва бързо на малко над километър от Кралския дворец и на 120 метра от най-близкия бряг. Между 30 и 50 души умират.

Причините за потъването на кораба са комплексни. За строежа е отговарял майстор, в случая - холандецът Хенрик Хибертсун. Той, подобно на колегите си, е разчитал на собствени изчисления, без официални планове и схеми, и най-вече на предишния си опит от други кораби.

По време на строежа обаче крал Густав Адолф иска промяна в големината на корабите и се налага Хибертсун да промени концепцията си в движение, при вече готова дървесина, и така от проектиран по-малък кораб прави "Васа".

Заради промяната и липсата на опит с подобна големина, корабът става несъразмерен и с по-висок център на гравитацията от първоначално проектираното, с прекалено тесен за дължината си корпус, висока кърма и без достатъчно газене във вода. Освен това Хибертсун умира година преди да е готов корабът и така и не става свидетел на провала си.

Към дефектите в конструкцията към причините за потъването на "Васа" трябва да се добави и нещастно стечение на обстоятелствата.

Корабът е с две палуби за оръдия, но вместо по-тежките да са на долната палуба, те са сложени и на горната за по-добра боеспособност. Няма достатъчно баласт, който да компенсира височината и теглото над водата, плавателният съд тръгва с отворени капаци на оръдията - противно на практиката при първо излизане на вода, и без пълния си екипаж и провизии, които биха балансирали по-добре кораба. Последните е трябвало да се натоварят от остров от архипелага на Стокхолм, до който "Васа" така и не успява да стигне.

С което първата, и по-срамна част от историята на кораба "Васа" приключва за цели 333 години, които най-добрият боен кораб за времето си прекарва във водите на пристанището на Стокхолм.

През това време той успява да се запази и благодарение на това, че тогава водата там е прекалено мръсна и заради липсата на кислород няма и микроорганизми, които разяждат дървесината.

През столетията са правени няколко опита "Васа" са бъде изваден, но едва през 1959 г. започва последният, който се увенчава с успех близо 3 години по-късно.

За целта са използвани два понтона, а за да може да бъде изваден плавно и без поражения, под кораба са прокопани 6 тунела, през които са прекарани стоманени въжета, закачени на понтоните. В работата по изваждането водолазите са направени над 1300 гмуркания, повечето от които опасни и при минимална видимост. Палубата на кораба е ремонтирана частично под вода.

Накрая хиляди се събират да наблюдават как след над 300 години в забвение, "Васа" отново излиза на повърхността.

Но и това не е всичко. Заради опасността корпусът да се разпадне, ако изсъхне, следват 30 години консервация и реставрация.

За направата на кораба е използвана 900 куб.м. дъбова дървесина, която - за да бъде съхранена, е пръскана с етиленкликол в продължение на цели 17 години. След това корабът съхне при специални условия още 9 години. Отделно всички детайли по огромния кораб са реставрирани, включително и 500-те скулптури по него, и днес греят в пълния си блясък.

Корабът стои до 1988 г. на временна структура, след което се мести в построения за него музей, който отваря врати през 1990 г. Преди пандемията музеят "Васа" можеше да се похвали с най-висока посещаемост в цяла Скандинавия, като само през 2017 г. е посетен от близо 1,5 млн души.

Но и дори и това не е краят на историята на "Васа". Дългият престой в токсичната среда в пристанището продължава да дава отпечатък.

Под водата в дървесината се е импрегнирала със серни съединения, а след изваждането му те се съединяват с кислорода от въздуха и започва да се образува сярна киселина, като по корпуса тя е над 2 тона и продължава да расте.

Това може да доведе до разрушаването на уникалния кораб, затова и научните проучвания и битката по съхранението му не спират и са ежедневни.

Затова, ако се озовете в Стокхолм изберете какво искате - или не искате - да видите - епичен провал и кораб, който не е влязъл в една битка, или епичен подвиг по изваждането и съхранението му за нова слава.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените