Навсякъде го наричат по различен начин. В Израел му казват "щрудел", в Армения е известно като "кученце", гърците го наричат "патенце", на унгарски пък е популярно като "червей", докато в Чехия го знаят като "рибено рулце".
Ние пък го наричаме "маймунско а" или кльомба.
Вече се сетихте какво имаме предвид. Знакът @ е един от най-популярните типографски символи в съвременната комуникация. Много вероятно е даже днес да сте го използвали поне веднъж.
Някога обаче замисляли ли сте се откъде се е появил? Може би изглежда като нещо напълно съвременно, създадено от някой дизайнер през последните десетилетия на засилена дигитализация, но всъщност съвсем не е така. Знакът @ има далеч по-дълга история, която дори има връзка с България.
Със сигурност е ясно, че "изобретателят" е напълно неизвестен. Съществуват няколко различни теории, че @ се появява като съкращение на латинския предлог "ad" за по-бързо изписване. Все пак тези теории не са доказани, макар официалното име на символа от английски и до днес да е "at".
Първият писмен източник, където се среща този знак, всъщност е в български превод от 1345 г. на Манасиевата хроника. Това е най-старият запазен препис на летописа от византийския писател и духовник Константин Манасий.
random trivia: "The earliest yet discovered @ is found in a Bulgarian translation of a Greek chronicle written by Constantinos Manasses in 1345. Held today in the Vatican Apostolic Library, it features the @ symbol in place of the capital letter alpha "Α" as an initial in the… pic.twitter.com/v1RjN0dq2p
— Visakan Veerasamy (@visakanv) June 19, 2024
В българската редакция, чийто автор е неизвестен, ясно се вижда как @ е използвано като първа буква за думата амин. Дали е било стилистична хрумка на автора или пък нещо друго, никой не може да каже все още.
Оттам нататък знакът започва редовно да се появява в официални счетоводни документи из Европа. Според автора на книгата Shady Characters: The Secret History of Punctuation Кийт Хюстън най-ранната поява на @ в документи е от 1536 г. Тогава флорентинският търговец Франческо Лапи написал в писмо, че изпраща от Севиля за Рим амфори с вино, като използва @ вместо думата "амфора".
В случая знакът служи като тогавашна единица за тегло и обем, базирана на вместимостта на стандартна керамична амфора от онзи период.
На Пиринейския полуостров тази мярка се равнява на 14,7 кг и се нарича ароба, като също се отбелязва с @ в старите документи и разписки.
В англоезичните държави пък постепенно се утвърждава като знак за умножение в счетоводните документи - "10 ябълки @ 2 шилинга = 20 шилинга".
По-късно знакът става по-видим с появата на пишещите машини, които логично са били използвани най-много в търговските и счетоводните процеси. @ оцелява и след изобретяването на първите компютри, макар да не е бил особено полезен знак за хора, които не се занимават по цял ден със сметки.
Това се променя в началото на 70-те благодарение на Рей Томлинсън. На него може да благодарим за създаването на електронната поща. Той измисля идеята за електронни съобщения, които могат да бъдат изпратени от една мрежа на друга през 1971 г.
В даден момент се оказало, че му трябва начин да отдели адресите на получателите от локалните потребителски имена. Изборът му паднал върху @ поради простата причина, че никой не е използвал знака в потребителското си име.
Така се родил формата username@host, който използваме и до днес.
