Тя е буквално най-старата "стара мома" в света, както и може би най-вандализираното произведение на изкуството. Пак в света.
Била е цензурирана, обезглавявана, заливана с боя, взривявана, осакатявана. Но изглежда, че никакви зверства не са в състояние да я откажат от нейния отдавна изгубен принц, когото с нестихваща надежда и копнеж чака вече 109 години, седнала с подвита опашка върху студения си камък...
Може би защото е толкова достъпна за всеки, който иска да я пипне и да си направи селфи с нея, тази скромна, даже невзрачна скулптура притежава такава притегателна мощ за човешкото безумие и арогантност.
Бронзовата русалка на скулптура Едвард Ериксен, която със своите 125 см височина е най-малката градска емблема в света (както и една от най-иконичните), не се съхранява зад бронирано стъкло в музея, нито пък в строго охранявания дом на някой милионер.
Камъкът, върху който е монтирана, се намира на крайбрежния копенхагенски булевард "Лангелиние" и въпреки, че е на няколко метра навътре в морето, няма такова метеорологично или астрономично време през годината, което да спре по-амбициозните туристи да нагазят във водата, за да се снимат с нея, и, в зависимост от степента на алкохолното си опиянение, да не пробват да опипат голите ѝ гърди.
Но това би било възможно най-безобидният от всички осквернителни актове, които Русалката е трябвало да понесе през стоте години, прекарани насред протока Йоресун, разделящ Дания и Швеция.
Ако детето ви си мисли, че е много яко да си Ариел и да пориш безметежно с рибешката си опашка морските вълни, можете да му разкажете за проблемите на датската Ариел и така да го научите на един от най-важните житейски уроци, а именно, че дори красивите и известните също страдат.
След като е побита на камъка си на 23 август 1913 г., ще минат 48 безметежни години, преди да започнат бедите за Русалката - статуя, поръчана от сина на основателя на Carlsberg, за изработката на която са позирали балерината от Датския кралски балет Елън Прайс (само главата!) и съпругата на скулптура Ериксен, Елине (голото тяло).
А бедите започват през 1961-а, когато Русалката осъмва, "облечена" със сутиен от бяла боя. Очевидно възмутени моралисти са счели, че е скандално националната гордост да демонстрира пред целия свят женските си атрибути. На двама работници от чистотата е възожена задачата с парцали в ръка да изтъркат "бельото" и да преведат скулптурата в оригиналния й вид.
60-те се оказват особено зловещ период за Русалката. Две години след "Сутиенгейт" неидентифицирани представители на ляво ориентирани групировки в страната я заливат с червена боя.
По онова време не едно и две събития в световен мащаб биха предизвикали подобен израз на разгорещени политически настроения, но едва ли е съвпадение, че на другия ден след вандалския акт на страниците на най-големия датски ежедневник Politiken почервенялата русалка се появява заедно с друга "червена" фигура, а именно кубинския президент Фидел Кастро?
На 24 април 1964 г. срещу Русалката за първи път е извършен опит за убийство.
При това успешен, имайки предвид, че е обезглавена. Извършителят остава неизвестен чак до 97-а, когато Йорген Наш, творец и главен пропагандатор на политическото движение Ситуационализъм, излиза пред пресата с изявление, че той именно е палачът от 64-а.
Минават години, всъщност цели две десетилетия, без нищо да се случи и обществеността вече се е успокоила, че обезглавяването на градския символ е бил просто случаен инцидент, който няма да се повтори. О, в каква грешка са били само милите столичани!
На 22 юли 1984 г. Русалката отново е на първа страница на ежедневниците. Главата ѝ си е на мястото, но липсват 45 см от ръката, с която се подпира на камъка.
Този път вандалите не са водени нито от творчески, нито от политически мотиви, а най-вече от многото промили в кръвта, когато решават да извършат ампутацията. Когато отрезняват и осъзнават каква беля са направили, гузните извършители, младежи на 18 и 19 години, се появяват в полицията два дни по-късно, за да върнат ръката, увита във вестници.
Шест години след това е направен нов опит за обезглавяването на Русалката. Кой знае защо обаче престъпниците не довършват злодеянието си докрай, но оставят бронзовата девойка сериозно ранена, с 18-сантиметров разрез на шията.
На 6 януари 1998 г. горката приказна героиня губи главата си за втори път. Засегнат, че някой е дръзнал да повтори акта му от 64-а, Йорген Наш обвинява чрез медиите неизвестния извършител в плагиатство. Но той не е един, а са цяла група.
Отговорността за извършения вандалски акт се поема от радикална феминистична организация, която твърди, че са отсекли главата с цел да създадат "символ на мъжката сексуална фантазия, фиксирана върху мизогинисткия образ на жените като тела без глави." Главата се появява два дни по-късно пред входа на датска телевизионна станция, след което успешно е прикачена обратно към торса.
И ако второто гилотиниране ви се струва вече прекалено, следващият акт на вандализъм ще ви хвърли във въздуха. Буквално.
На 11 септември 2003 г. скулптурата на Малката русалка е взривена. Експлозивите са заложени по такъв начин, че да я откъртят от камъка ѝ и да я изстрелят във въздуха. Тялото ѝ е открито да се носи по водата и моментално е монтирано обратно върху неконвенционалния му пиедестал. Твърди се, че зад престъплението стоят граждани, недоволни от факта, че датското правителство подкрепя войната в Ирак.
Освен разчленявана и гърмяна, през годините героинята на Ханс Кристиан Андерсен е била пребоядисвана многократно и освен със сутиен, се е сдобивала и с други странни аксесоари.
През 2004 г. например главата ѝ е покрита с бурка в знак на протест срещу кандидатстването на Турция за членство в ЕС. Този път не властите, а един много ядосан туристически гид поправя външния ѝ вид, понеже според него туристите не бива да остават разочаровани, снимайки се със скулптурата в този ѝ вид.
На Международния ден на жената през 2006-а Русалката осъмва, боядисана в зелено и с дилдо в ръката. Този път градската управа реагира по-бързо и статуята е приведена в нормалния си вид преди ежедневното стълпотворение от туристи с фотоапарати. Какво е станало с дилдото и в чии ръце се е озовало не се знае!
Между 2007-а и 2017-а статуята претърпява още пет пребоядисвания (в червено, бяло и синьо) и три преобличания - два пъти отново в мюсюлманска одежда и веднъж - в класическата бяла мантия на Ку-Клукс-Клан.
И така стигаме до 21 септември 2008 г., когато най-после на тъгуващата девойка някой обръща внимание не като на обект за изразяване на политически и творчески виждания, а като на жена.
180-сантиметров плешив мъж е забелязан да онанира пред очите ѝ със свалени до глезените панталони. Ексхибиционистът обаче успява да избяга, преди да бъде арестуван. Русалката отново ще види мъжки пенис навръх 50-годишнината от първото си обезглавяване, когато датският пърформър-артист Уве Макс Йенсен ще се покачи чисто гол на камъка ѝ и в името на изкуството ще се престори, че ѝ реже главата, въоръжен с трион в ръка.
На няколко пъти и самият камък, върху който е монтирана статуята, е ставал платно за политическите изблици на емоционално нестабилни или много гневни хора.
През 2017-а неизвестни вандали призовават "Befri Abdulle", с което се предполага, че искат освобождаването на сомалиец с това име, който от десет години е въдворен в датска психиатрична клиника. През януари 2020-а поддръжници на хонг-конгските протести изписват на камъка "Free Hong Kong", а на 3 юни същата година, в духа на световните протести под слогана "Black Lives Matter", той е "украсен" с надписа "Racist fish".
Песимистите очакваха, че заради правителствените рестрикции по време на пандемията Русалката ще се сдобие с медицинска маска и противогаз или някоя сутрин ще лъсне облечена с предпазен гащеризон срещу химическа и вирусна заплаха. Това обаче не се случи.
И тъкмо когато 109-годишната мома беше започнала да се отдъхва от безбройните посегателства, започна войната в Украйна.
На 13 март тази година Малката русалка не осъмна с каска на главата, но затова пък върху камъка ѝ вандалска ръка беше изписала с черен спрей: Z = 卍. Няма да коментирам политическото послание този път, понеже то се подразбира.
Подразбира се също, че докато седи насред ледените води на Йоресунд, Русалката едва ли някога ще престане да бъде обект за привличане на медийно и обществено внимание от страна на психопати, онанисти, политически активисти и обикновени пияндета.
Иска ми се обаче да вярвам, че един ден на камъка ѝ ще се появи не хейтърско послание, а примерно телефонният номер на някоя самотна душа. И колко романтично само би било това - да търсиш любовта не чрез Tinder, а чрез русалка.
Но, както се казва, да чукнем на камък и това да стане.
