Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Историята на най-вандализираната “стара мома” в света

Малката русалка е била цензурирана, обезглавявана, заливана с боя, взривявана, осакатявана Снимка: iStock
Малката русалка е била цензурирана, обезглавявана, заливана с боя, взривявана, осакатявана

Тя е буквално най-старата "стара мома" в света, както и може би най-вандализираното произведение на изкуството. Пак в света.

Била е цензурирана, обезглавявана, заливана с боя, взривявана, осакатявана. Но изглежда, че никакви зверства не са в състояние да я откажат от нейния отдавна изгубен принц, когото с нестихваща надежда и копнеж чака вече 109 години, седнала с подвита опашка върху студения си камък...

Може би защото е толкова достъпна за всеки, който иска да я пипне и да си направи селфи с нея, тази скромна, даже невзрачна скулптура притежава такава притегателна мощ за човешкото безумие и арогантност.

Бронзовата русалка на скулптура Едвард Ериксен, която със своите 125 см височина е най-малката градска емблема в света (както и една от най-иконичните), не се съхранява зад бронирано стъкло в музея, нито пък в строго охранявания дом на някой милионер.

Камъкът, върху който е монтирана, се намира на крайбрежния копенхагенски булевард "Лангелиние" и въпреки, че е на няколко метра навътре в морето, няма такова метеорологично или астрономично време през годината, което да спре по-амбициозните туристи да нагазят във водата, за да се снимат с нея, и, в зависимост от степента на алкохолното си опиянение, да не пробват да опипат голите ѝ гърди.

Снимка: iStock

Но това би било възможно най-безобидният от всички осквернителни актове, които Русалката е трябвало да понесе през стоте години, прекарани насред протока Йоресун, разделящ Дания и Швеция.

Ако детето ви си мисли, че е много яко да си Ариел и да пориш безметежно с рибешката си опашка морските вълни, можете да му разкажете за проблемите на датската Ариел и така да го научите на един от най-важните житейски уроци, а именно, че дори красивите и известните също страдат.

След като е побита на камъка си на 23 август 1913 г., ще минат 48 безметежни години, преди да започнат бедите за Русалката - статуя, поръчана от сина на основателя на Carlsberg, за изработката на която са позирали балерината от Датския кралски балет Елън Прайс (само главата!) и съпругата на скулптура Ериксен, Елине (голото тяло).

А бедите започват през 1961-а, когато Русалката осъмва, "облечена" със сутиен от бяла боя. Очевидно възмутени моралисти са счели, че е скандално националната гордост да демонстрира пред целия свят женските си атрибути. На двама работници от чистотата е възожена задачата с парцали в ръка да изтъркат "бельото" и да преведат скулптурата в оригиналния й вид.

60-те се оказват особено зловещ период за Русалката. Две години след "Сутиенгейт" неидентифицирани представители на ляво ориентирани групировки в страната я заливат с червена боя.

По онова време не едно и две събития в световен мащаб биха предизвикали подобен израз на разгорещени политически настроения, но едва ли е съвпадение, че на другия ден след вандалския акт на страниците на най-големия датски ежедневник Politiken почервенялата русалка се появява заедно с друга "червена" фигура, а именно кубинския президент Фидел Кастро?

На 24 април 1964 г. срещу Русалката за първи път е извършен опит за убийство.

При това успешен, имайки предвид, че е обезглавена. Извършителят остава неизвестен чак до 97-а, когато Йорген Наш, творец и главен пропагандатор на политическото движение Ситуационализъм, излиза пред пресата с изявление, че той именно е палачът от 64-а.

Минават години, всъщност цели две десетилетия, без нищо да се случи и обществеността вече се е успокоила, че обезглавяването на градския символ е бил просто случаен инцидент, който няма да се повтори. О, в каква грешка са били само милите столичани!

На 22 юли 1984 г. Русалката отново е на първа страница на ежедневниците. Главата ѝ си е на мястото, но липсват 45 см от ръката, с която се подпира на камъка.

Този път вандалите не са водени нито от творчески, нито от политически мотиви, а най-вече от многото промили в кръвта, когато решават да извършат ампутацията. Когато отрезняват и осъзнават каква беля са направили, гузните извършители, младежи на 18 и 19 години, се появяват в полицията два дни по-късно, за да върнат ръката, увита във вестници.

Шест години след това е направен нов опит за обезглавяването на Русалката. Кой знае защо обаче престъпниците не довършват злодеянието си докрай, но оставят бронзовата девойка сериозно ранена, с 18-сантиметров разрез на шията.

На 6 януари 1998 г. горката приказна героиня губи главата си за втори път. Засегнат, че някой е дръзнал да повтори акта му от 64-а, Йорген Наш обвинява чрез медиите неизвестния извършител в плагиатство. Но той не е един, а са цяла група.

Отговорността за извършения вандалски акт се поема от радикална феминистична организация, която твърди, че са отсекли главата с цел да създадат "символ на мъжката сексуална фантазия, фиксирана върху мизогинисткия образ на жените като тела без глави." Главата се появява два дни по-късно пред входа на датска телевизионна станция, след което успешно е прикачена обратно към торса.

И ако второто гилотиниране ви се струва вече прекалено, следващият акт на вандализъм ще ви хвърли във въздуха. Буквално.

На 11 септември 2003 г. скулптурата на Малката русалка е взривена. Експлозивите са заложени по такъв начин, че да я откъртят от камъка ѝ и да я изстрелят във въздуха. Тялото ѝ е открито да се носи по водата и моментално е монтирано обратно върху неконвенционалния му пиедестал. Твърди се, че зад престъплението стоят граждани, недоволни от факта, че датското правителство подкрепя войната в Ирак.

Освен разчленявана и гърмяна, през годините героинята на Ханс Кристиан Андерсен е била пребоядисвана многократно и освен със сутиен, се е сдобивала и с други странни аксесоари.

През 2004 г. например главата ѝ е покрита с бурка в знак на протест срещу кандидатстването на Турция за членство в ЕС. Този път не властите, а един много ядосан туристически гид поправя външния ѝ вид, понеже според него туристите не бива да остават разочаровани, снимайки се със скулптурата в този ѝ вид.

На Международния ден на жената през 2006-а Русалката осъмва, боядисана в зелено и с дилдо в ръката. Този път градската управа реагира по-бързо и статуята е приведена в нормалния си вид преди ежедневното стълпотворение от туристи с фотоапарати. Какво е станало с дилдото и в чии ръце се е озовало не се знае!

Между 2007-а и 2017-а статуята претърпява още пет пребоядисвания (в червено, бяло и синьо) и три преобличания - два пъти отново в мюсюлманска одежда и веднъж - в класическата бяла мантия на Ку-Клукс-Клан.

И така стигаме до 21 септември 2008 г., когато най-после на тъгуващата девойка някой обръща внимание не като на обект за изразяване на политически и творчески виждания, а като на жена.

180-сантиметров плешив мъж е забелязан да онанира пред очите ѝ със свалени до глезените панталони. Ексхибиционистът обаче успява да избяга, преди да бъде арестуван. Русалката отново ще види мъжки пенис навръх 50-годишнината от първото си обезглавяване, когато датският пърформър-артист Уве Макс Йенсен ще се покачи чисто гол на камъка ѝ и в името на изкуството ще се престори, че ѝ реже главата, въоръжен с трион в ръка.

На няколко пъти и самият камък, върху който е монтирана статуята, е ставал платно за политическите изблици на емоционално нестабилни или много гневни хора.

През 2017-а неизвестни вандали призовават "Befri Abdulle", с което се предполага, че искат освобождаването на сомалиец с това име, който от десет години е въдворен в датска психиатрична клиника. През януари 2020-а поддръжници на хонг-конгските протести изписват на камъка "Free Hong Kong", а на 3 юни същата година, в духа на световните протести под слогана "Black Lives Matter", той е "украсен" с надписа "Racist fish".

Снимка: БГНЕС

Песимистите очакваха, че заради правителствените рестрикции по време на пандемията Русалката ще се сдобие с медицинска маска и противогаз или някоя сутрин ще лъсне облечена с предпазен гащеризон срещу химическа и вирусна заплаха. Това обаче не се случи.

И тъкмо когато 109-годишната мома беше започнала да се отдъхва от безбройните посегателства, започна войната в Украйна.

На 13 март тази година Малката русалка не осъмна с каска на главата, но затова пък върху камъка ѝ вандалска ръка беше изписала с черен спрей: Z = 卍. Няма да коментирам политическото послание този път, понеже то се подразбира.

Снимка: БГНЕС

Подразбира се също, че докато седи насред ледените води на Йоресунд, Русалката едва ли някога ще престане да бъде обект за привличане на медийно и обществено внимание от страна на психопати, онанисти, политически активисти и обикновени пияндета.

Иска ми се обаче да вярвам, че един ден на камъка ѝ ще се появи не хейтърско послание, а примерно телефонният номер на някоя самотна душа. И колко романтично само би било това - да търсиш любовта не чрез Tinder, а чрез русалка.

Но, както се казва, да чукнем на камък и това да стане.

   

Най-четените