Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Наклона" - барът, който винаги е последен пристан в бурята

Култовото заведение става на 30 през 2022 г. Снимка: People of Sofia
Култовото заведение става на 30 през 2022 г.

Някои хора го знаят като "Тулово", други - като "Английския двор", трети - като Стария вход, четвърти - като готиното барче до БНТ. Кой как го нарича, зависи от това дали е ходил там през 90-те години, през първото десетилетие на новия век или през последните 10 години.

"Наклона" обаче винаги е там и всички го свързват с едно - щастливо време с приятели.

Така започва хубавите истории

"Наклона" отваря врати през лютата зима на '92-ра, когато реално няма барове. Отварят го трима млади приятели - двама братя и баща ми", разказва Калина.

Днес тя, заедно с Марина, Саша и Росена е собственик на бара, преминал от ръцете на едно поколение в тези на друго. Когато баща ѝ създава бара, той е 30-ина годишен. Горе-долу на колкото са четирите момичета днес.

Тя подчертава, че това е един от старите барове в София, който не се е променил кой знае колко от създаването си до днес. А тогава това е едно от малкото подобни места в София и едно от малкото оцелели и до сега.

Всичко в интериора е различно - например лампите са правени от гилзи за снаряди, външните маси са изработени през 90-те години по поръчка, специално за бара. Там е и една от първите кафемашини за еспресо в София.

По стените висят снимки, на които редовни герои от старите години на бара се редуват с новите лица там. Всъщност сред стените на мястото живее история, която трудно може да бъде разказана, без човек да седне там и да изпие едно кафе в автентичната среда на "Наклона".

Калина, Марина, Александра и Росена се запознават в бара. Първа работа там започва Калина, която прекарва в "Наклона" голяма част от живота си. Ходи там като дете, когато това все още е "кафето" на баща ѝ.

На 16 минава зад бара в позицията на помощник барман и оттогава "Наклона" е неизменна част от историята ѝ. Преди някого години през прага пристъпват една след друга сестрите Саша и Марина. Последна се появява Росена. Когато тя решава да работи в бара, кандидатства по стара обява залепена на кафемашината от времето, по което в заведенията все още се пушеше. Бързо обаче Роси се превръща във важен идеен двигател, а четирите - в приятелки.

Времето минава, един от собствениците на бара се отказва, а другият и бащата на Калина имат свои професии и заведението за тях е странично занимание.

Снимка: Личен архив

"С годините барът им оставаше на заден план и малко започваше да запада, защото когато не се грижиш за нещо, то няма как да просперира. Времената се промениха много, София се промени, кварталът се промени и "Наклона" стоеше като малка капсула на времето, в която всичко си е 90-арското, а това не го прави модерно и адаптивно към средата", разказва Калина.

Така се стига и до финалния момент - затварянето на бара през пролетта на 2019 г., когато старите собственици решават, че е дошъл моментът да сложат край на историята. "На мен ми се разби сърчицето. Не само на мен - за толкова много хора това място е последният пристан в бурята", казва още тя.

Но хубавите истории никога не приключват толкова преждевременно, особено когато на сцената са се появили нови герои.

Старата песен на млад глас

Четирите момичета решават да подготвят презентация, с която да убедят старите собственици да ги оставят зад бара и да им дадат шанс да съживят мястото. Вместо това получават насърчение да поемат изцяло щафетата. Така създават фирма и наемат помещението.

"Ние се хвърлихме в тъмното, защото не знаехме нищо. Нито една от четирите не се беше занимавала с това, със собствен бизнес", разказва Марина.

Старият бар затваря с шумно парти. Три месеца и тежък ремонт по-късно отваря новият - със запазена автентична атмосфера и история, но освежен вид и ново име. Някога мястото се е казвало "Стария вход-Наклона-Тулово", а сега е просто "Наклона".

Снимка: Личен архив

"Името е свързано с това, че "Тулово" е наклонена улица и барчето се пада в края ѝ", разказва Калина.

Както предишните собственици са имали свои професии извън бара, така и четирите момичета имат различен живот отвъд стените му. Росена е куратор, Саша и Марина преподават английски, но и са още студентки. Саша учи биология, а Марина - изкуствознание. Калина е психолог и работи във фондация "Анимус" по проблеми като домашното насилие и трафика на хора.

Откакто барът е техен, много неща се променят. Шегуват се, че вече не спят в офиса и нямат чекмедже с четка за зъби в бара. За сметка на това решенията взимат сами и така по-лесно правят нови неща. В последните месеци барът е място за срещи на различни клубове, за литературни четения, концерти, изложби, премиери на книги.

"Бих казала, че "Наклона" вече става и място на култура. Звучи претенциозно, но нямаме претенции за нищо, започнахме да правим събития и да идват нови хора. Това също допринася "Наклона" да расте, но не старее - като София", казва Калина.

За нея това винаги ще е място на контракултурата и контрапункт на "лъскавите мазни заведения". "На мен ми харесва, че не е перфектно, че старата маса е очукана, но си има история", казва Калина.

Място за всеки

Сред редовните клиенти на бара има дама, която всяка година отива там със семейството си за рождения ден на дъщеря си и заедно пресъздават снимка, направена в "Наклона", когато дъщерята е била още бебе. Това е традиция, която продължава от над 20 години. От старите клиенти има такива, които са си купили апартаменти в района, за да са близо до бара.

"Има супер много хора, които мине-не мине някакво време и идват да търсят по снимките изгубени любови и себе си. И гледат с тъжно изражение към телефона и се сещат например как са говорили с втората си жена от него", разказва Росена. И наистина, който е влизал в заведението, ще забележи, че непосредствено до барплота има телефон. И то такъв, който работи почти без прекъсване от 90-те насам.

"Това е и вероятно един от последните телефони с аналогова връзка в София. Дадоха ни буквално последния номер. В бара има кутия, която преработва сигнала от аналогов в дигитален. Идваха трима техници, за да ни направят това", разказва Роси. За тях обаче е важно телефонът да работи, както е било винаги. Някога, преди ерата на мобилните телефони, именно той е бил начинът хората да се свързват. Има и "градска легенда", че телефонът е бил свързан директно с БНТ.

Снимка: Личен архив

"Имаме клиент, който почти всяка вечер звъни по стационарния телефон да си поръча преди 10, за да не пропусне [работното време] на бара", казва Марина, а Саша допълва, че всяка вечер това се случва с една и съща реплика.

"Тук има усещане за общност покрай това, че клиентелата е редовна, че много от нас са намерили тук приятели. От това, което са ми разказвали, това е било култово място през 90-те. Много хора са го казвали и са използвали точно тази дума - култ. Аз тук съм намерила голяма част от своите приятели, тук се запознах със съпруга ми. Тук е моят социален кръг", казва Калина.

Сега в бара работят нови хора на по 20 години и четирите млади жени виждат как с тях се случва същото - създават познанства, водят приятелите си там и така традицията продължава.

"Всяка сутрин идвах тук и си пиех кафето с човек, който идва тук от 90-те години, откакто е отворен барът. Същото се случва сега с новите редовни клиенти и персонала. Усещането е за някакво много уютно пространство, в което всички в един момент стават приятели", разказва Марина.

Снимка: Личен архив

След ентусиазма - локдаун

Най-голямото предизвикателство пред бара се случва пет месеца след обновяването му. Настъпва ковид кризата. Така ентусиазмът от добрия старт е заменен от период на затворени врати и изчакване на по-добри времена.

Това обаче кара четирите собственички да оценят общността, която мястото е създало. Клиентите често си правят онлайн срещи, а група от обичайни посетители им праща снимка от пред затворените врати на бара на Нова година.

По време на локдауна хората ходят в двора на затвореното заведение просто да се видят помежду си и да изпушат по цигара.

И въпреки предизвикателствата Калина, Александра, Марина и Росена засега устояват на трудностите. Когато основават фирмата за поемане на бара, за тях е важно да са равни във всичко. Затова и всяка от тях влиза в начинанието с капитал от едно левче.

Пазят си снимка на дланите на четирите, в които има по една монета. Така е и до днес. За Калина барът е константа, нещото за което винаги може да се хване. "Дори някой ден да отида да живея в Папуа Нова Гвинея, пак ще имам нужда да знам, че "Наклона" го има, че мога да се върна", казва тя.

"Като апартамента, в който съм живяла като дете", допълва Саша.

А кога четирите биха предали щафетата? Вероятно на децата си, след 20-30 години.

Почти 30 години - почти 2 години

Днес по стените има снимки на редовни герои от старите години на бара и на новите лица. Дори на една от фотографиите на стените, правена в Аржентина, се твърди, че може да видите прототип на героя от "Стареца и морето" на Хемингуей.

Снимка: Личен архив

Всъщност всички истории, затворени между стените на бара, трудно могат да бъдат разказани, без човек да седне на бара с кафе или бира в ръка. И ако случайно на вратата прескочите голямо космато куче, а то изскимти, не се плашете - това е Киара. Вероятно скимти не защото сте я настъпили, а за да ѝ обърнете внимание. Ако "Наклона" винаги е бил тайното кътче в сърцето на София, то Киара винаги е била неговият таен обитател.

Мястото се радва на два броя рождени дни - през февруари ще стане на 30 години, но в понеделник - на 27 септември се празнуват две години от възраждането на бара и създаването на "Наклона".

Разбира се, както винаги, всички са добре дошли.

Най-четените