Навън е кучи студ като за стандартите на България в последните години и човек направо не смее да погледне през прозореца от страх да не види обикалящи наоколо бели мечки.
За доста хора единственото решение на проблема е надуят климатика и да се изолират от недружелюбните температури навън. Да се потопят в едни 28-30 градуса и да се стоплят хубавичко.
Това обаче би било грешка - и от физиологична, и от бюджетна гледна точка.
Може да звучи скандално, но препоръката на Световната здравна организация за безопасна температура на вътрешни помещения през зимата е минимум 18 градуса. Това се смята за среда, безопасна за пребиваване дълго време за повечето хора.
За възрастни, деца и хронично болни долната граница е 20-21 градуса.
••• Европейските странности при климатиците:
Идеята, естествено, е, че по-студена среда може да се отрази зле на здравословното състояние, особено на хора от уязвимите групи, а не че това е комфортна за всички температура.
Тоест, това е безопасният минимум.
Консенсусът - и на енергийни институции, и на индустрията, е, че оптималната температура, на която следва да се настрои климатикът през зимата, е между 18 и 22 градуса според различните препоръки.
Това се смята за най-добрата температура, тъй като би трябвало да осигурява добър комфорт със съответното адекватно облекло на фона на разхода на енергия, сметката за ток и ефективността на уреда.
Според препоръките от доклад на Международната агенция по енергетика и Европейската комисия комфортна температура в дома е 19 или 20 градуса от гледна точка на пестене на енергия и пари от сметки.
Препоръки на производители на климатици пък гласят, че най-ефективна е употребата на подобен уред през зимата е 18-20 градуса при функция за затопляне. Така се поддържа комфортна среда, уредът работи ефективно и консумацията на енергия е оптимална.
Освен това е прието, че през нощта, когато спим, температурата, задавана от климатика, трябва да се намали с няколко градуса до около 18-19, тъй като по това време обичайно се завиваме добре и не е необходимо въздухът да се нагрява прекалено.
Поддържане на по-високи температури - над 23 и нагоре градуса, увеличава и сметките за ток, тъй като консумацията скача осезаемо.
Средно се смята, че за всеки градус над тази граница потреблението за ток скача с 5 до 10 на сто, а ако навън е доста студено при 25-26 градуса вътре свръхразходът може да стигне над 12 и повече на сто.
Разходът и работата на климатика зависят от температурите навън - колкото по-голяма е разликата между вън и вътре, толкова повече трябва да "работи" уредът, за да поддържа зададената температура.
Освен това машината ползва въздуха отвън и го затопля до желаната от нас температура. Колкото по-студен въздух ползва, толкова повече се товари.
Причината е, че колкото и добре да е изолира дадена сграда, тя губи топлината си по-бързо при по-студено време. Тоест, ако навън е минус 10 и настроим уреда на 26 градуса, той ще харчи много повече ток и ще е по-малко ефективен, отколкото ако го настроим за същата температура на плюс 10 навън.
Затова е прието, че най-оптимално е тази разлика да е 20-25 градуса, тоест при минус 10 навън за климатика е най-щадящо да работи на 19-20 градуса вътре.
Което пък означава, че когато е наистина студено, за да пестим ток и пари, е най-удачно да се облечем по-добре и на намалим с градус-два климатика.
Когато помещението не се ползва - например домът остава необитаван за известно време, правилото е, че е по-ефективно машината да се остави да работи, но да се намали на 16-18 градуса, ако у дома няма да има никого за до 8-12 часа и евентуално 24 часа.
В този случай енергията, нужна за ново загряване на помещението ще е повече, отколкото изхарчената, докато уредът работи за празна стая.
При отсъствие от 24 часа и повече обаче е по-евтино климатикът да бъде спрян, вместо да продължи да работи, макар и на по-ниска температура.
Когато се върнете, не е нужно да надувате климатика до 25 и нагоре, за да "дръпне" и да затопли бързо. В това няма смисъл - машината няма за топли по-бързо, а само ще се натовари повече.
••• Съвети за обличането при студ - вижте тук:
Освен това от 24 градуса нагоре усещането за топлина започва да се превръща в усещане за дискомфорт.
Сухият въздух от климатика води до усещане за задушно, а не за топло, и от по-високата зададена температура просто няма нужда.
Далеч по-сериозен е проблемът с прекалено голямата разлика между вътрешна и външна температура, която може да се изрази в термичен шок при преминаването от плюс 25 на минус 5 градуса. Ефектът е рязко свиване или разширяване на кръвоносните съдове, което крие риск от сърдечно-съдови инциденти, или може да се усети като замайване и главоболие.
Отделно сухият и топъл въздух вътре изсушава лигавиците на носа и гърлото, което намалява защитната им функция, т.е. прави ни по-податливи на настинки и кашлица при излизане навън.
Което е още една, не по-малко основателна причина при минусови температури навън да не "вдигаме" климатика над 19-20 градуса.
