Няма да е преувеличено, ако кажем, че тази година е напълно различна от всяка друга.
Едно обаче си остана същото - мнението на мнозина, че Българското Черноморие е компромис, който временно ще замести бреговете на Егейско море, само за да бъде забравен, когато "се върнем към нормалното".
Има много курорти, които се опитват да преборят този мит, но един град го оборва напълно - Созопол.
Той е любов от пръв поглед и завинаги - грабва веднъж и не пуска.
За Созопол може да се изпише много, особено сега - в края на сезона, когато последните акорди от звуците на "Аполония" вече заглъхват, а вечерите стават все по-хладни и ветровити.
Макар че няма как да не се съгласите - още има време за едно септемврийско бягство към Южното Черноморие.
Добрата новина е, че Созопол геройски удържа на напора на бетона и отказва да му се предаде. Единствената битка, която категорично губи, е тази с автомобилите из Стария град и хората, които отказват да слязат от тях дори и за няколко метра. Но за това - друг път.
Каквото и друго да се напише за този живописен морски град, все ще звучи патетично.
Това важи за неповторимия дух на Стария Созопол с неговите къщи, някои от които все още пазят дъсчените си фасади. Както и за огромните смокини, нарове и маслинови дървета, които надничат от дворовете и те карат да се чудиш дали ненадейно не си попаднал на някой средиземноморски остров.
Можем и отново да се сетим за непоклатимият паваж, нареден от някоя умела ръка преди години и който и до ден-днешен стои като по конец. Или пък за любопитните котки, които надничат буквално от всеки ъгъл и винаги се отзовават на желанието да ги погалиш за секунда.
Не една и две тераси пък разкриват впечатляващи гледки към Черно море, чиито вълни се удрят току в краката ти, а бученето им се чува буквално където и да си из градчето.
Но вместо да описваме надълго и нашироко Созопол, решихме да ви го покажем и/или припомним по възможно най-добрия начин - в снимки в нашата галерия.