Това не е най-високият планински проход в Европа, нито най-стратегическият. Но е сред най-известните, зрелищни и предизвикателни.
И е обявен от Top Gear за най-великият път за шофиране на света.
В епизод на предаването от 2008 г. Джеръми Кларксън, Ричард Хамънд и Джеймс Мей търсят "рая за шофиране", и първо правят "инспекции" с "Ламборгини", "Порше" и "Астън Мартин" на проходи във Франция и Швейцария.
Тогава откриват Стелвио в Италия с неговите общо 88 серпентини и най-знаменитата част с 48 остри завоя с минимален радиус, подредени като гигантски стъпала по северния склон на прохода.
Така тримата водещи короноват Стелвио за най-великият път за шофиране в света, макар че година по-късно предаването предава титлата на Трансфъгърашкото шосе в Румъния.
Някои смятат, че това е началото на голямата популярност на Стелвио. Но опасните, предизвикателни серпентини, които водят до 2757 метра надморска височина, изкушават шофьори, мотористи и колоездачи от повечко десетилетия.
Защото този емблематичен път датира не просто отпреди появата на Top Gear, но и отпреди появата на автомобилите изобщо.
Той е на 200 години - построен е в началото на XIX век от инженера Карло Донегани по искане на Австрийската империя. По онова време пътят е бил важна връзка между Милано и Виена, тъй като е свързвал австрийската тогава Ломбардия с останалата част от империята.
И неслучайно е наричан Кралицата на алпийските пътища.
••• По света има и по-опасни, но не задължително и толкова красиви пътища:
Стелвио не е най-високият асфалтиран проход в Европа, но се нарежда на второ място със само 7 метра по-малка височина от Кол де л'Изеран във френските Алпи. Намира се в Северна Италия, точно при границата със Швейцария, и на тази на двата региона Ломбардия и Трентино-Южен Тирол. Свързва градовете Прато ало Стелвио и Бормио.
Цялата му дължина е 47 км, но често желаещите да го пропътуват започват от Трафои и се насочват към прочутата Северна страна, където се сблъскват със стената от 48 остри серпентини, които формират стръмното изкачване до върха.
С кола или мотор проходът е изключително изискващ и не позволява и секунда загуба на концентрация.
Някои от завоите са на 180 градуса и минаването през тях е с максимум 30 км/ч. Тесните завои са особено трудни за по-големи превозни средства като каравани и микробуси и е възможно да стават задръствания.
Тъй като пътят е страшно популярен, допълнителна трудност е и това, че трафикът почти винаги е сериозен. Пълно е с мотори и колоездачи, което добавя още една степен на трудност по подобен тесен път.
Височината на шосето до над 2700 м. също може да се окаже пречка. Проходът е затворен в зимните месеци заради снега, риска от лавини и опасните условия и може да се ползва от средата или края на май до края на октомври.
Дори и през лятото на тази височина обаче времето е непредсказуемо, промените могат да се резки и неочаквани, да завали сняг или да падне гъста мъгла.
За капак самият път в някои части няма достатъчно мантинели, има и отсечки над стръмни урви.
Това изисква поддържане на висока концентрация през цялото време - и до върха, и на спускането, което предлага още 30-тина завоя, макар и по-отворени, но достатъчни, така че накрая някои шофьори се чувстват напълно изцедени.
Със сигурност не колкото колоездачите - бруталното изкачване на 1500-1900 метра денивелация (според началната точка) привлича хиляди велосипедисти, които искат да се тестват по зрелищния път. Стелвио сравнително често се включва и в колоездачната обиколка на Италия, което допълнително подхранва популярността му,
Нещо повече - всяка година в края на август или началото на септември Стелвио и подстъпите към него се затварят на всякакъв трафик за един ден и по пътя могат да се движат само колелета. Предизвикателството събира хиляди, като през 2024 г. е поставен рекорд - над 14 400 души качват прохода.
А за още по-сериозните атлети от няколко години се провежда и бягане, или трейл рън на Стелвио.
Макар че трасето не е точно по пътя, а в района наоколо, то пак е впечатляващо - около 2000 метра денивелация и 21 км дължина от Прато ало Стелвио до Върха на трите езика над прохода. Нарича се така, защото тук, на границата със Швейцария, се събират регионите, където се говорят немски, италиански и романшки - единият от езиците в Швейцария.
На този фон възможността за ски и снежни занимания и през лятото в района звучи направо скучно, но над Стелвио се намира едноименният ледник, където има ски зона и може да се карат ски от май до октомври.
Естествено, в района има и огромни възможности за планински преходи, като пътеките започват от прехода - и към околните върхове, и из Националния парк Стелвио.
И към неописуема алпийска красота.
••• На изток пък Северна Италия може да се похвали с това:
