Ако напишете думата "продуктивност" в Google, ще ви излязат над 600 хил. резултата, свързани с нея.
Темите, около които се върти тя, често са последвани от заглавия със съвети за успешни методи, водещи до неизчерпаем ресурс от това така желано в днешно време качество.
Овладяването на продуктивността е съвременна мания, от която страда голяма част от по-младото поколение. Усещането, че трябва да се правят все повече и повече неща в какъвто и да е аспект от живота, докарва хората до момент, в който се озовават с пълен работен календар и вина, ако откраднат няколко минути за телефонен разговор с близък приятел.
В този случай думата "продуктивност" се оцветява в друга далеч по-тъмна краска, граничеща дори с психическо разстройство. Отдалечава се от онова си значение, описано в мотивиращите статии, даващи съвети за по-голяма ефективност на работното място.
Пристрастяването към непрекъснатото правене на нещо е истинско и силно наподобява зависимостта към наркотици, алкохол, храна или секс с това, че води до неконтролируемо поведение. Обикновено е подбудено от добри намерения, които да задоволят някоя моментна нужда.
Опасното обаче идва, когато нещата излязат извън контрол и натрапливите мисли за работа например вземат превес над тези за здравето, семейството и обикновените битови дейности. Положението може да се влоши, когато се окаже, че зависимият е наясно какво е поведението му, но не може да го промени.
Пристрастяването към продуктивността има своите външни и вътрешни прояви. Отговаряйки си на тези няколко въпроса, може лесно да разберете, дали имате склонност и нужда да правите нещо непрекъснато:
- Наясно ли сте кога наистина губите времето си и обвинявате ли се за това?
- Разчитате ли на технологиите, за да оптимизирате времето си?
- Колко сте заети ли е първото нещо, което споменавате в непринуден разговор?
- Мислите ли, че "бързо" звучи впечатляващо, а "бавно" определя човека като мързелив?
- Робувате ли на електронната си поща?
- Принудително или доброволно - усещате ли телефона като продължение на ръката си?
- Чувствате ли вина, когато подминете само една задача от работния си план за деня, и ако да, това напрежение държи ли ви будни цяла нощ?
Дори да сте отговорили на един от въпросите с "да", това трябва да ви даде сигурен сигнал, че е добре да отпуснете малко газта и да намалите скоростта, с която сигурно сте се запътили по пътя към пристрастяването.
Екстремната продуктивност е явление, което базираният в Сидни експерт в областта Сирил Папион наблюдава при много от клиентите си, работещи в големи и средно големи компании. Повечето хора, които го посещават, по думите му са такива, които постигат големи резултати и са много успешни.
"Но думата, която често използват, за да опишат стила си на работа, е "неустойчив" и им е нужна помощ, за да се върнат отново в релси", казва Папион.
Неговата задача е да помага на екипите и отделните хора в тях да променят работните си навици, така че усилията, които влагат, да са съобразени с бизнес стратегията на фирмата, а не постоянно да си създават допълнителна работа, просто заради самата идея.
Папион е успял да категоризира три различни вида екстремна продуктивност - "обсесивна работоспособност", "егоистична продуктивност" и "количествена обсесия".
Първата зависимост се изявява в прекомерно внимание върху детайлите. Бюрата на тези служители обикновено са много подредени и дори е възможно всеки предмет върху тях да има точно определено място. Въпреки че са отлични в работата си, именно защото изпипват всичко до съвършенство, те често губят поглед върху цялостната картина и не виждат разликата между продуктивност и ефективност.
Тези, които според Папион спадат в категорията на "егоистичната продуктивност" пък са твърде фокусирани в собствения си свят и ако бъдат помолени да направят нещо извън него, те не проявяват почти никакъв интерес. Казано накратко - не обичат да излизат от зоната си на комфорт, а рутинната работа им носи успокоение.
Колкото до хората, страдащи от "количествена обсесия", при тях представата за производителност и продуктивност е леко объркана.
"Те смятат, че на колкото повече имейли отговарят, посещават много срещи и изпълняват безброй задачи, толкова по-висока е тяхната ефективност", казва Папион.
Според специалиста това са и хората изправени пред най-голям риск от професионално прегаряне, а и за жалост, най-често срещания вид екстремна продуктивност, тъй като съществува всеобхватното вярване, че "повече" означава "по-добро" качество на работата.
"В началото хората с тези зависимости обикновено са по-продуктивни от останалите, но това е само временно, защото идва момент, в който тя рязко спада, в резултат на което здравето и взаимоотношенията им с останалите се влошава. Няма точно определен период, в който това да се случи - може да е след една или след пет години. Но ако не се вземат навременни мерки, такъв човек е застрашен от сърдечен удар", обяснява Папион.
Дори да не се откривате в някой от трите вида екстремна продуктивност, но усещате, че плавно тръгвате в тази посока, не е късно да се опитате да промените нещо, което ще ви отдалечи от здравословните проблеми, които могат да последват. Как?
Спрете да се обвинявате
Искате да излезете вечерта с приятели, но не сте довършили част от работата си за следващия ден и отново ще прекарате времето за почивка пред лаптопа?
Следващият път, когато вътрешният ви критик отново се опита да ви вмени вина, че не сте достатъчно добър или не полагате толкова усилия, колкото си мислите, че трябва, веднага спрете. Не позволявайте на такива мисли да завземат ума ви, защото те не са истина.
Работата никога няма да свърши, затова не се отказвайте от малко удоволствия.
Научете се да казвате "Не"
Спрете да пълните списъка си със задачи от вина или желание да угодите на всички в офиса. Кажете "не" на новата отговорност, която знаете, че със сигурност не е от полза за вашето професионално или личностно развитие.
Спрете да говорите за работата си
Дори да имате неутолим порив да говорите за това колко заети в действителност сте, докато заливащото ви недоволство прерасне в непрекъснато оплакване, опитайте се да го потушите като не говорите на всеки срещнат за това.
Тъй като не е добре тази емоция да бъде потискана, може да намерите доверен приятел, на когото да споделите тревогите си, но по-доброто решение е помощта от специалист. На терапевта няма да му омръзне да слуша за безкрайните ви списъци с работни задачи и затрудненията, които изпитвате за изпълнението им, и е почти е сигурно, че ще ви спести ненужните за момента съвети, като "Не се впрягай толкова" или "Вземи напусни най-накрая".
Освен това от срещите с него могат да се появят добри решения, които да направят стоенето в офиса по-поносимо.
Заради забързаното ежедневие, в което на всички ни се налага да живеем днес, често сме склонни да бъркаме добрата ефективност с продуктивността на максимална скорост. Това усещане ни кара без да искаме да натискаме педала на газта по пътя, който обикновено завършва с челен удар и професионално прегаряне.
Затова спирането за миг и поглеждането с реален поглед към създадената ситуация би могъл да ни насочи в правилна посока и да избегнем риска работата, която обичаме, да се превърне в най-големия ни кошмар.
