Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ефектът на щрауса: Срамът от правенето на грешки е отживелица

Няма по-лесен начин от това да се учим от грешките си, а не от онези книги за гарантиран успех, които не важат за всеки Снимка: iStock
Няма по-лесен начин от това да се учим от грешките си, а не от онези книги за гарантиран успех, които не важат за всеки

Успехът се радва на много повече внимание от провала, а в тези еуфорични моменти сме способни да говорим за триумфа задълбочено, отдавайки му цялото нужно внимание.

По книжарниците могат да бъдат открити много издания, които споделят ценни съвети за бързо достигане на целите в няколко стъпки. Мнозина подобни автори се възползват от тази идея с цел добиване на дивиденти и лесна слава.

Ако всички тези препоръки действаха при всеки, със сигурност щяхме да живеем в един по-различен свят, а неуспехът, от който повечето хора се срамуват, нямаше да съществува.

И все пак честите грешки и пълният провал в битието ни съдържат много повече ценна информация и опит за това как следващия път да направим нещата по-добре, отколкото нечии написани чужди съвети.

Но да се възполваш от този опит не винаги е лесна задача.

"Взимаме лоши бизнес решения например, защото не се учим от чуждите или нашите собствени провали. По същия начин игнорираме и сигналите, които показват, че отношенията във връзките ни не вървят или че шефът ни не е доволен от работата ни. Не обръщаме внимание на грешките си, но не се притесняваме да научим някой урок как да постигнем успех", казват психолозите Айле Фишбах и Лорън Ескрайс Уинклър, преподаватели в Booth School of Business към университета в Чикаго.

Те смятат, че хората често не успяват да извлекат максимално поуките, когато нещата се объркат.

Чрез научни изследвания вече е доказано, че сме способни да игнорираме дадена информация за продължаващ или бъдещ неуспех - феномен, който носи името "Ефектът на щрауса".

Това означава, че независимо дали става въпрос за започване на нов фитнес режим или създаването на нов фирмен сайт например човек е склонен да "вкара главата си в пясъка", след като започва да среща различни трудности. И вместо да се спре и да се провери до къде всъщност сбъркал, той стиска зъби и продължава напред, надявайки се на добър резултат.

Снимка: iStock

Освен това хората никак не обичат да предвиждат какви биха могли да бъдат препятствията по пътя към постигането на целта им, но когато бъдат подкрепени да научат за тях, те са по-склонни да продължат към успеха, вместо да се откажат.

"Не само, че обратната връзка за провала е по-лесно приета, но се добавя и към плана за достигане на желаната цел", казва психологът Габриеле Йотинген.

Сякаш предвиждането на начините, по които нещата могат да се объркат, прави хората по-възприемчиви да се учат от неизбежните грешки, които се появяват.

Разбира се мисълта за тях може да бъде демотивираща, особено за перфекционистите или за тези, чувстващи се неуверени.

Но за прибягването към този метод е важно човек да не е прекалено груб към себе си. Освен това една от основните хипотези е, че освен на грубост, хората са склонни да бъдат твърде критични, когато излязат от зоната си на комфорт и бъдат въвлечени в някое предизвикателство.

Успеят ли да отговорят със самочувствие обаче и да признаят грешката за естествен процес, е възможно да запазят мотивацията си, а в бъдеще тази промяна да се превърне в нещо трайно.

За да докажат срама от провал, изследователи молят около сто учители да си припомнят конкретен момент от работата си, в който са се справили отлично и такъв, в който не са успели. След което те биват попитани коя от двете истории биха разказали, за да помогнат на свои колеги.

Резултатът показва, че 70% от участниците в експеримента са предпочели да споделят за успеха, а не за провала си.

Положителното обаче е, че тази тенденция плавно се променя и повечето от констатациите днес предполагат, че много хора биват по-склонни да обръщат внимание на грешките си и да извличат поука от тях.

"След като претърпите неуспех се попитайте: Какво научих от тази ситуация? Как мога да направя този урок полезен в бъдеще", съветва Фишбах.

Тя обяснява, че да се учим от провалите си може да е трудно начинание, защото те вредят на самочувствието. Затова в тези моменти трябва да се обръща не просто внимание, а допълнително да се фокусираме върху провалите, тъй като това е по-трудният, но по-траен път към успеха, който не се крие в книгите за самомотивация.

Наистина е нужна смелост, за да признаем грешките си и колкото повече се осмелят да го направят, толкова тези около тях ще имат възможност да вземат своите лични и най-ценни уроци. Защото провалът не е срамно нещо и благодарение на него днес светът е точно такъв, какъвто го познаваме. 

Най-четените