Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Топли тротоари - решението на северняците за улици без лед и сняг

Такива има в Рейкявик, Осло и Хелзинки Снимка: iStock
Такива има в Рейкявик, Осло и Хелзинки
Топли тротоари - решението на северняците за улици без лед и сняг Снимка: iStock

Пак е зима и е време да упражним походката тип пингвин по улиците и тротоарите в градовете.

Тази техника гласи, че за да намалим риска от падане по хлъзгавите повърхности, трябва да изнесем тялото леко напред, с център на тежестта върху единия, а не върху двата крака - както правят пингвините. Крачките трябва да са ситни.

Лекото разперване на ръцете встрани държи по-добър баланс, коленете трябва да са отпуснати, а пръстите на краката да сочат встрани, а не направо.

Това е рецептата за оцеляване, докато някой - ние, общината или собственикът на магазина край тротоара - не почисти.

Там, където е наистина зима през целия сезон - на север - обаче са намерили и друго решение на вечната драма с опасните улици при минусови температури.

По централните улици на градове като Осло, Рейкявик и Хелзинки няма лед, независимо какво е времето.

Решението е елементарно - отопляеми тротоари, които не позволяват да се формира лед.

Естествено, това не важи за абсолютно всички улици и прилежащите им пешеходни площи - напротив - на места е най-добре човек да ходи с котки заради плътния лед.

В столицата на Исландия - Рейкявик, проектът за нагрети тротоари започва в началото на този век. Той обхваща някои от централните улици с най-голямо движение.

Да се отопляват толкова големи площи, и то на открито, изобщо не е евтино, но островът отдавна ползва бонуса от многото си геотермални източници и горещи извори. Исландия е страна с много вулкани и топлината и магмата близо до земната повърхност служат за производство на енергия. 90 на сто от централното отопление там идва от геотермална енергия.

За него се използва или директно топлата вода, добивана със сондажи от земята, или нагрята с пара от топлоцентрали.

Затова и по около две трети от тръбите, които размразяват улиците, тече топлата вода, която отива и за отопление.

Тя е с температура около 35 градуса и върши чудесна работа и за разтопяване на сняг и лед.

Системата се прилага и при ново строителство - например за да се поддържат чисти новите паркинги в града. Въведена е и в други градове в Исландия, но огромната част от отопляемите площи са в столицата - около 700 000 кв. м. Една трета от тях са в търговски площи, една трета - в частни домове и блокове, и останалите - на обществени места като централните улици.

В шведския град Лулео пък на подобен принцип за затопляне на тротоарите се използва остатъчна топлина от близкия завод за стомана.

Нагретите тротоари не позволяват да се трупа сняг. Снимка: iStock
Нагретите тротоари не позволяват да се трупа сняг.

Главната пешеходна улица на Осло - "Карл Йохан Гатe", както и още тротоари в централната част на града, се отопляват с електричество. Подобно на Исландия, и Норвегия използва енергия от възобновяеми източници - основно водни централи, и с нея се нагряват и улиците.

По настилката дори има сензори, които при появата на сняг карат системата да се активизира и затоплящите кабели да започнат да работят.

Заради "безплатната" вода, която генерира тока в страната, електричеството е сравнително евтино, особено на фона на изключително високия стандарт в Норвегия.

Което прави и отоплението на улиците по-евтино, отколкото почистването им от сняг, особено ако към това се добавят и спестените обществени разходи за лечение на травми от падания по леда.

Електрически решетки, които излъчват топлина, се инсталират и под тротоари в централната част на Хелзинки.

Извън нагретите основни пешеходни улици, тези градове използват и предимно ситен чакъл за осигуряване на по-добро сцепление върху лед и сняг. На някои места се ръси сол, но като цяло тя се избягва, защото излиза по-скъпо, за да се предпазват разхожданите кучета, както и да не се разнася по домовете.

От градската управа на столицата на Финландия обясняват и че чакълът предпазва по-добре от хлъзгане от пясъка. Отново излиза по-евтино, а и цапа по-малко и не води до натрупване на толкова прах по улиците през пролетта.





 

Най-четените