Може би не ни се иска да го признаем, но е очевидно - туризмът и пътуванията вече не са същите и ще продължат да се променят.
Летният сезон беше белязан от поредните рекордни жеги, горски пожари и наводнения. Климатът се променя и лятото мина под мотото на прогнозите, че почивките, с които сме свикнали, са вече почти в историята.
Доклад на австралийската туристическа агенция Interprid Travel и британската компания за прогнози The Future Laboratory обаче вещае още по-големи и доскоро немислими промени.
Благодарение на климатичните промени пътуванията, които познаваме сега, могат да изчезнат до 2040 г., ако не се вземат мерки.
Това са изводите от доклада "Устойчиво бъдеще за пътуванията".
Ако не настъпят сериозни промени към 2050 г., популярни места като Малдивите може да станат невъзможни за живот, Венеция и Амстердам са под голям риск, защото са свързани с морето, в дома на Дядо Коледа в Лапландия би могло да няма много сняг през зимата, а ски-сезонът съвсем ще се скъси, са част от прогнозите.
"Един от проблемите с туризма в момента е, че той е обратното на възстановяващ се. Той само взема и това не може да продължава още дълго", коментира Даръл Уейд, съосновател на туристическата компания.
Например туристическата индустрия е отговорна за около 8% от световните въглеродни емисии, а пътуването със самолет - за 2,5 на сто.
Прогнозата в доклада е, че обичайните настоящи маршрути ще претърпят сериозни промени.
В търсене на по-прохладни дестинации при бъдещите горещи вълни, хората ще сменят Средиземноморието за по-прохладни места като Скандинавия и района на Балтийско море. Фиордите на Норвегия, Северна Исландия и Северна Финландия скоро може да се окажат по-примамливи за много хора, смятат специалистите.
Белгия, Словения и Полша също може да се окажат по-предпочитани в Европа.
Места ката Канада и Австралия може да загубят туристите си заради горските пожари, а в сезонът за преходи в Хималаите да се скъси заради опасността от свлачища.
Според доклада са необходими драстични промени, за да стане пътуването по-устойчиво.
Едно от предвижданията е, че въглеродните паспорти ще станат правило. Те ще отчитат личния отпечатък и към 2040 г. може вече да лимитират доколко право има да пътува всеки, за да не надвишава приноса си.
В бъдеще личният отпечатък е възможно да бъде ограничен до 2,3 тона, което е силно намалено спрямо настоящите емисии в доста държави.
В България например той е 7 тона средно на глава от населението.
Ако нещата не се променят, към 2040 г. може да се наложи много от любимите на туристите места да преминат към виртуални пътешествия - видеа и виртуални турове, каквото имаше по време на пандемията може да станат правило, а в реалността някои места дори ще са необитаеми или дори разрушени.
Вместо да пътуват до Исландия за да видят Северното сияние или до резерватите за диви животни в Южна Африка, хората ще могат да ги наблюдават виртуално.
Редица свръхпопулярни места са под заплаха заради многото туристи, отбелязват авторите на доклада. Например опасността от свлачища в Чинкуе Тере в Италия е по-голяма заради прекалено многото хора, които посещават района.
Барселона и Лисабон имат огромни проблеми с цените на имотите и наемите, които се отдават за краткосрочен наем на туристи, което не оставя достъпни жилища за местните хора.
Заради подобни проблеми редица места предприемат мерки, за да ограничат наплива - дневен лимит за допускани туристи, такси и рестрикции при отдаването под наем. Този процес ще се задълбочи в бъдеще.
Нещата може да се променят, ако индустрията акцентира върху декарбонизация, местните общности и обучение, пише в доклада.
Младите поколения като Алфа могат да задвижат пренастройване на самата индустрия, изисквайки нов тип пътувания.
Цялата идея на туризма може да се промени и фокусът да се смени от продукти към хора, тоест вместо да се търсят скъпи хотели и ваканции да се пътува за опознаване на култури и местни общности. Така парите за туризъм ще остават в по-голяма степен при местните хора, вместо в международни корпорации. И съответно туристите ще подпомагат, а няма да разрушават местата, които посещават.
До 2040 г. правителствата ще трябва да въвеждат регулации за сектора, които да гарантират, че повечето пари, похарчени от туристите, остават в местната икономика, смятат авторите на проучването.
В бъдеще не е изключено да се появят и повече временни места за настаняване, с местни строителни материали, а популярността на влаковете ще продължи да расте, смятат специалистите.
С помощта на изкуствен интелект всеки ще може да изчислява въглеродния си отпечатък в реално време, а сегашните схеми за редовни пътници ще дават бонуси на тези с по-малко емисии, а не както сега - на пътувалите най-много.
"Директното, катастрофално влияние на климатичните промени дълго време беше разглеждано като нещо отдалечено в бъдещето. Но това вече не е надвиснало над нас събитие, то се случва сега. Туризмът трябва да се развие и да стане по-регенеративен - настоящият модел не е устойчив", казва Даръл Уейд от Interprid Travel .
