За разлика от западноевропейците и американците, които виждат във въображението си камили и пустини, щом чуят за Турция, българите вярваме, че добре познаваме съседката си.
Знаем как да ги поздравим на турски, на "ти" сме с кухнята им и стига да се заслушаме, може да хванем някои думи от езика им, които присъстват и в родния ни речник. Това обаче не означава, че мнозинството от българите познават Турция извън туристическите брошури.
Понеже докато на западноевропейците им рекламират преживявания от типа "1001 нощ", пред нашите погледи често се появяват еднотипни дестинации, където е по-вероятно да се сблъскате с роднина от провинцията, отколкото с единствено по рода си, характерно за държавата място.
Няма съмнение, че Анталия, Кушадасъ, Мармарис и Измир винаги ще са привлекателни за туристите, които обичат морето и храната на корем.
Никой не спори, че Истанбул прелива от история или че Кападокия и Памуккале изглеждат забележително на снимки в Instagram, но ако сте сред хората, които са привлечени към пътуванията извън клишето, няколко места в Турция може да ви заинтригуват повече от дежурните предложения на туристическите агенции:
Градът на османските принцове Амасия
Този малък град, чиято история датира от 6500 г. пр. Хр., е разположен в Северната част на Турция и някога е бил център на различни цивилизации, най-древната от които е хетската.
Легендите разказват, че градът е бил основан от амазонските жени-воини, а първата му владетелка е била кралица Амасис. Според официалната хронология обаче, Амасия е родното място на султаните Мурад I и Селим I, създали традицията принцовете и князете, на които им предстои да управляват, да бъдат изпращани в града, за да натрупат опит и да се запознаят с турската история.
Затова в Амасия могат да се видят джамии, музеи и скални гробници, които представляват сбит преразказ за развитието на Турция от оформянето ѝ като държава до нейния разцвет.
Потъващият град
Халфети, или Потъващият град рядко влиза в маршрутите на туристите, защото за него почти не се говори извън Турция. Мястото обаче предлага невероятна гледка за по-авантюристичните пътешественици, които нямат против да се снимат насред полуапокалиптична панорама.
Защо полуапокалиптична ли? Защото прозвището на Халфети - "потъващият град", не е метафора, а реалност. Части от местността наистина са наполовина потопени заради строежа на язовир Биреджик, който не върви по план и наводнява известен брой къщи и джамията.
Но това, което е останало от някогашния 3000-годишен град, си заслужава да се види - стърчащо минаре, покриви на каменни постройки и архитектура, свидетелстваща за заминалото си богатство на хората в Халфети.
Долината на пеперудите
За разлика от плажовете в Анталия, Мармарис и Кушадасъ, които са претъпкани от туристи, а хотелските комплекси изобилстват за сметка на природата, Долината на пеперудите, намираща се в регион Фетие, е далеч от тази шумотевица.
Името на района идва от 100-те различни вида пеперуди, които могат да се наблюдават през пролетта, лятото и есента, сред тях са тигровата пеперуда в бяло, оранжево и черно. Освен разходка в гората, в Долината на пеперудите може и да отидете на плаж, който не прелива от хора, чадъри и барове.
Уловката е, че до местността не се стига лесно. Единият вариант е да отидете до Олудениз и от там да наемете лодка, а другата възможност е да се спуснете от лагуната пеша по стръмните скали.
Хората, които си говорят на птичи език
Ако посетите турското село Кушкьой, ще срещнете едно от най-старите и вече изчезващи средства за общуване - птичият език. Макар че сега хората, които могат да си говорят с подсвиркване, намаляват, все още може да видите как възрастните от селото излизат по терасите на домовете си и си разменят информация под формата на птичи звуци.
Не е известно кога се е появил този нетипичен говор, но се предполага, че е измислен заради големите разстояния между селото и пътеките на Понтийските планини в региона. Заради хубавото ехо и високия децибел на звука, се смята, че турците са се научили да комуникират като птици, така че да се предупреждават за опасности в планината или да търсят помощ, когато им се наложи.
Градът на шамфъстъка
Ако кулинарният туризъм е напред в списъка ви с приоритети, когато пътувате, Газиантеп трябва да измести Истанбул, Кападокия и всички останали дестинации от Instagram, защото градът предлага комбинацията от угощение и забавление, мечтата на всеки чревоугодник.
Баклави тук се хапват до припадък, не само защото са вкусни, но и защото се продават в изобилие от видове. Постоянно оставате с впечатлението, че не сте яли достатъчно предвид бурното производство на сладкиши на това място.
Газиантеп е известен и като столицата на шамфъстъка заради богатството от рецепти, с които го сервира - печен, сладък, пикантен, солен.
Тук може да опитате така наречения катмер - каймак със захар, фини кори и шамфъстък, мененгич - кафе с шамфъстък, и чушлеме - люто кюфте с пилешка кайма.
Турците обичат да казват за себе си, че са мултикултурна страна, която благодарение на владетелското си минало, може да предложи на туристите нещо повече от плажове и джамии. Зависи само от любопитството на посетителите. Колкото далеч сте готови да пътувате и колко дълбоко може да се гмурнете в турската култура.
