Когато се връща назад във времето, Джордан Хазрати може да посочи точния момент, който обръща живота ѝ наопаки.
През 2017 г., по случай рождения ѝ ден, родителите ѝ подаряват нещо, за което тя отдавна мечтае - урок по пилотиране на самолет. Макар че още от дете е увлечена по летенето, Джордан не може да си позволи да се качи в кабината на пилота, понеже тези уроци не са ѝ по джоба.
С подаръка си обаче родителите ѝ свалят финансовата бариера и дават шанс на дъщеря си да управлява самолет, а тези няколко часа във въздуха поставят пред нея нова житейска цел.
"От момента на излитането до момента, в който отново се върнахме на пистата, усетих, че съм пристрастена. Гледах надолу към университета, където учех, към магистрала M6, и знаех, че това е панорама, която искам да виждам до края на живота си. Пилотирането се превърна в голямата ми мечта. Бях убедена, че някой ден ще я изпълня, но все още не знаех как", разказва Джордан пред CNN.
Преди да се качи на самолета до професионалист, британката работи като танцьорка в различни музикални спектакли и въпреки че ѝ се удава, така и не успява да усети театъра като своето място.
Многократно се е колебаела дали да напусне, но везните винаги се накланяли към "не", понеже перспективата да остане без заплата и съответно - без средства да се издържа сама, ѝ се струвала достатъчно силна причина да остане на работа, която не ѝ е по сърце.
Но след като пилотира самолет на няколко метра височина, Джордан решава, че няма защо вече да се страхува или да отлага и оставя професията си на танцьорка в миналото, започвайки от нулата в сферата на авиацията.
За нейна изненада, не отнема дълго, преди да получи първата си работа на стюардеса за компанията Jet2. Не е точно това, което си е представяла, но все пак има възможност да следи мечтаната си професия отблизо и да получава съвети от хора, за които тя е всекидневие.
Осем месеца по-късно получава и предложение за работа във Virgin Atlantics, което към онзи момент ѝ изглеждало като най-доброто, което този бранш може да ѝ даде.
Но се случва нещо, което нито Джордан, нито останалия свят е предвиждал.
Докато се чекира за последния си полет от Лондон към Йоханесбург на 20 март 2020 г., Джордан получава изненадващ имейл, с който работодателите ѝ я молят да се яви в стаята за почивка на екипажа.
Обикновено това е шумно място, където стюардесите и пилотите се събират, за да изпият по чаша кафе преди работа, затова Джордан е изумена, когато отваря вратата и я посреща пълна тишина.
Събралият се екип слуша единствено пилота, който казва, че полетът от Лондон до Йоханесбург и обратно ще е последният им маршрут заедно, тъй като Великобритания ограничава пътуванията заради COVID-19, а съкратеният график налага намаляване на бюджета дотам, че от компанията са принудени да ги освободят от работа.
На крачка от голямата си мечта Джордан Хазрати отново е безработна и без ясна идея какво ще прави в бъдеще.
"Крилата ми, за съжаление, бързо бяха отрязани. Искрено се надявах ситуацията да е временна и да се върнем към нормалния живот, колкото се може по-скоро, но с месеците ставаше ясно, че това няма да се случи. Вирусът продължаваше да се разпространява, отдалечавайки моята цел и авиационно семейство", разказва бившата стюардеса пред Aerotime.
Оплакванията и съжаленията обаче не променят положението и Джордан решава да се заеме с нещо по-продуктивно, за да се възползва от месеците на пандемия. Именно тогава ѝ хрумва, че разполага и с парите, и със свободното време, за да завърши курс за пилотиране - първата причина да започне работа в авиацията.
Събира спестяванията си и намира програма, която може да си позволи. Внася първата вноска през март 2021 г. - 14 000 британски лири - и започва с уроците. През следващите 3 години ще се наложи да похарчи още между 50 000-60 000 британски лири до финалното ѝ квалифициране като пилот.
Цената изглежда висока, но според Джордан е сред най-евтините оферти, като някои курсове са дори двойно по-скъпи.
Междувременно тя сменя професия след професия, за да покрие ежедневните си разходи. Била е личен треньор, сервитьорка, работела е в кол център и дори като коледен елф. Казано накратко - не е игнорирала предложение, което може да плати наема и да ѝ осигури достатъчно свободно време.
А време ѝ трябва, защото курсът изисква поне 15 часа седмично да е във въздуха. Но да бъде пилот си остава нейната ултимативна цел и поне за момента не дава приоритет, на която и да е друга дейност.
"Въпреки че индустрията е в най-лошото си състояние и че ще минат години, преди да мога да управлявам самолет, няма да се откажа, а ще продължа да се уча. Най-вече сега, след като животът ми показа, че целият свят може да се промени само с едно мигване", казва Джордан Хазрати.
