Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Връщането към "нормалното общуване" може да е по-сложно, отколкото предполагаме

Да, отначало ще се чувстваме малко неловко... Снимка: iStock
Да, отначало ще се чувстваме малко неловко...

Даниел М. Лавъри е олицетворение на екстровертен човек. Той е журналист, колумнист и поддържа собствен подкаст. Наскоро в един брой на подкаста си Лавъри разказва за писмо от студент, който обяснява, че се чувства некомфортно от мисълта да се социализира отново.

Младежът пише, че се притеснява от идеята да е в препълнена стая с хора без маски и да попада в иначе обичайни за "старото нормално" ситуации. Самият той се разкъсва от вина, че се чувства по този начин и се надява все пак да преодолее страховете си и да се върне към предишния с начин на живот.

Лавъри, който е свикнал да общува с десетки хора на ден, споделя, че изпитва сходни емоции. И че много хора по света са в същата ситуация.

Независимо от характерите си те са били принудени да се дистанцират социално и това продължава вече година.

В България пък, въпреки доста по-меките мерки, също има такива, които са в сериозна изолация, за да опазят свои възрастни или хронично болни близки. В резултат на това се повява сериозен дискомфорт при контакт с други хора, а някои се чувстват така, сякаш им се налага да взимат уроци как да стоят в една стая с чужд човек.

И така, когато всичко се отвори отново, ще има ли период на адаптация, в който ще свикваме да общуваме наново? Атрофира ли по някакъв начин умението ни за комуникация и ще трябва ли да го тренираме?

Добрата новина е, че това е умение, което трудно се губи. Държавите, които са по-леко засегнати от пандемията, доказват, че гражданите им бързо се завръщат към старите си навици и подходящото държание в обществото. И все пак се очакват и някои затруднения по пътя, така че е добре да сме подготвени за тях.

Не е учудващо, че мнозина приемат социалните си умения за леко "ръждясали".

Всички в известна степен изпитват страх и самота по време на пандемията. Тези, които преди това са водили сравнително уединен живот, се справят по-лесно със случващото се. При останалите обаче хроничната самота и дистанция биха могли да нарушат хормоните, отговорни за социалния ни живот, и да се стигне до тежка депресия.

Оттук нататък кръгът се завърта - колкото по-самотен е един човек, толкова по-депресиран се чувства. Колкото по-депресиран е той, толкова по-негативно гледа на общуването с околните...

Като социални животни хората имат нужда от контакти със себеподобни, за да поддържат функциите на мозъка си. Затова ако от няколко месеца насам ви се губят думи или сте разсеяни - вероятната причина е именно пандемията и ограниченията покрай нея. В един момент разговорите с близките в домакинството не помагат, защото следват заучени модели и се въртят около едни и същи теми.

Затова когато отново се съберем с други хора, разговорите няма да потръгнат "по вода".

На същото мнение е Даниел Ривера, професор към Университета в Сантяго, който вярва, че физическите изменения в мозъка, свързани с паметта и речника, няма да се възстановят веднага. Най-песимистичната му прогноза е, че ще са необходими години, докато си върнем способността за пълноценно общуване и свързване с околните.

Опасенията му са още по-сериозни за подрастващите, при които уменията за социализация тепърва се изграждат.

Ривера посочва, че все пак има начини преходът да бъде плавен и по-безпроблемен. Да, да бъдем сред чужди хора ще се усеща меко казано странно за известно време. Ще е неудобно да се върнем към ръкостискането и прегръдките и да забравим докосването на лакти като форма на поздрав.

В някои култури дори не се обсъжда пълно връщане към "стандартната" форма на общуване. В Сингапур например се дискутира дали оттук нататък няма да стане обществено приемливо да се контактува с чужди хора единствено с предпазна маска на лицето.

Друг начин да се почувствате по-спокойни е първоначално да общувате с по-малък кръг от хора. Напълно нормално е големите тълпи да ви изнервят, така че започнете от първото стъпало на социализацията - най-близките си приятели, и продължавайте постепенно нагоре. В подобни условия не е престъпно да проявите известна селективност с кого точно говорите и как.

Едно от предизвикателствата ще е да се научим отново да разделяме фокуса си между семейството и домакинството ни и приятелите си.

Професор Ривера напомня все пак да сме благосклонни към себе си. Повтаряйте си, че почти всички около вас преминават през същото неудобство да се научат отново да се социализират. Няма нужда да бързате да си поговорите с всеки близък или далечен познат, само защото мерките се разхлабват.

Ривера обаче подсеща и друго - ако не се опитвате да контактувате с околните и да си припомните как става този процес, най-вероятно уменията ви за това ще закърнеят още повече. Той съветва да си наложите да разширявате по малко, но упорито своя социален кръг, ако, разбира се, обстановката го позволява.

И ако се чувствате твърде неловко, казва професорът, припомнете си онази снимка от басейна в Ухан отпреди няколко седмици. Там всичко си изглежда както преди, нали така?



Най-четените