Ветеринарни лекари се борят за живота на куче, което е открито с отрязани задни лапи. То е с тежка инфекция, която застрашава здравето му, съобщават от Нова ТВ.
Кучето се казва Мими, а първа помощ му е оказана от Анастасия Хариту. Мими е намерена на кръстовище до Петрохан, близо до крайпътно заведение.
Според Хариту животното е било изоставено там от дълго време, но никой не му е обърнал внимание, и допълни, че към момента са събрани около 1500 лева от дарения на доброволци, които искат да помогнат на кучето.
Вероятно е средствата да не стигнат, тъй като на Мими й предстоят операции. Ако не се намери стопанин, готов да се грижи за кучето, Хариту казва, че ще сама ще поеме отглеждането му.
Не е напълно ясно дали става въпрос за умишлено деяние, или кучето е пострадало при инцидент и оставено в безпомощно състояние.
@МарКом А може би е по добре да открием задника, който е зарязал животното защото му е писнало да го гледа. Защото имаше случаи на хора жестоко наранени от кучета, което не значи разбира се че кучетата са ни виновни за всичко.
Големият въпрос не е какво да правим с вече осакатеното животно. Въпросът е как да не допускаме да се стига дотук. Едната страна на монетата е ясна - насилникът на животното очевидно има някакви психопатични отклонения, които не са регистрирани от съответните органи за обратна връзка в обществото ни. Защо се е стигнало до тук и дали този садизъм ще ескалира в нещо още по-тревожно, можем само да спекулираме. Другият проблем е, че изобщо има безпризорни животни, чието изхранване зависи от човека. Животни, които не могат, да съществуват самостоятелно в дивата природа. Защо те съществуват тогава? Причината според мен е в една нездрава и инфантилна особеност, дълбоко вкоренена в съвременното обществено съзнание до такава степен, че атаките срещу нея са табу. Става дума за самата идея на "домашните любимци". Животните, отглеждани в домашни условия като домашни любимци не са необходими от стопанска гледна точка, не участват в поддържането на екоравновесието в дивата природа и единствено хабят ограничените природни ресурси. Те просто изпълняват ролята на биоиграчки за забавление на "господарите" си и подхранват илюзията им за собствена значимост. Това е един масов комплекс за малоценност на ниво общество, който в някакъв момент, убеден съм, ще бъде отстранен и след известно време наследниците ни ще четат с недоумение в учебниците по история за епохата, в която хората са гледали домашни любимци. Със същото недоумение, с което днес гледаме на робството, например. Замислете се. Днес на Земята живеят над половин милиард кучета (никой не знае колко точно са). Само в САЩ индустрията, посветена на отглеждането и изхранването на кучета, има стокооборот за 40-50 млрд. щ.д. Няма ли какво по-важно да направим с парите, които даваме за кучета, котки, папагалчета и пр.? Според мен кучета трябва да се отглеждат единствено във функциите на следотърсачи, водачи за слепи хора и за охрана. Свободното им отглеждане като "домашни любимци" би трябвало, ако не да се забрани, то поне да се ограничи или най-малкото да се обложи с някакъв данък, съпоставим по стойност с данъка за МПС. И също като МПС домашните кучета би трябвало да бъдат регистрирани, а състоянието им да се следи на ежегодни прегледи при ветеринар. Ако се окаже, че собственикът им не може да се грижи за тях, той би следвало да се глобява най-строго. Само така ще бъде решен проблемът с безстопанствените кучета и подобни инциденти няма да се случват или ще бъде много по-трудно да се случват.
"Важното е само, че е така, и домашните любимци носят на хората ползи далеч отвъд лесно видимите практични ползи като гонене на мишки, пазене от крадци или водене на слепи хора." Разбира се, че отглеждането на домашни любимци носи и ползи за стопаните им, предимно в психологически план. В някаква степен носи и обществени ползи (например - възпитание на отговорност към по-слабото същество). Не съм твърдял обратното. Просто изтъкнах негативите, които според мен надхвърлят позитивите. В крайна сметка ползите, които носи отглеждането на домашни любимци, могат да бъдат заместени и по друг начин. Но пилеенето на ресурси е факт. Разрушаването на дивата природа е факт. Изчезването на видове - също. И ако днес има стремеж да се намали растежът на човешката популация, да се редуцират селскостопанските животни, необходими за изхранването им, като се промотира вегетарианство и веганство, редно е да се вземат същите мерки и към симпатичните "любимци". Обратното е чисто лицемерие. Но това, което ме възмущава най-много, е етичната страна на въпроса. Одомашавайки животно, човекът го осакатява, образно казано, и отнема свободата му. Куче в панелен апартамент? WTF? Да не говорим пък, че някои породи кучета са абсолютна пародия на вида и всъщност са проявление на цинична жестокост от страна на селекторите им. И в този ред на мисли нямам предвид само животните. Например отглеждането на бонсай за мен също спада в графата "естетическа гавра с природата". Откъде идва този стремеж на човека да се бърка в живота на останалите твари? Ако това му носи някакви икономически ползи, окей, разбирам го до някъде... Но така просто да се гавриш с другия вид за спорта? "Именно. Глобата следва да е с размер, който да може да покрие настаняването и прехраната на животното до края на живота му." Напълно съгласен. И все пак не мисля, че законово такива мерки биха могли да бъдат ефективно наложени. По-скоро това би станало с промяна на обществената култура. В Швейцария например за моя най-голяма изненада много рядко съм срещал хора, разхождащи кучета. Котки практически не съм виждал. Изглежда там по някакъв начин е регулирано отглеждането на домашни любимци, така че те изобщо не са масови. И по-скоро съм склонен да мисля, че причините за това не са финансови
"Когато тръгнеш да ми вменяваш вина, за това как си харча парите, помисли за какво ти харчиш своите. " Изобщо не ми е работа да вменявам вина на когото и да било за това как си харчи парите. Всеки, който има пари, би трябвало да разполага със свободата да ги харчи, както намери за добре. Поне засега все още живеем в такова общество и може би бихме живели завинаги така, ако не беше дребничката подробност, че потребяваните от нас ресурси са ограничени. Така че ако днес някаква все още малка част от обществото ни може да си позволи да потребява луксозни стоки, за изработването на които се харчат много ресурси, то това със сигурност ще се промени в бъдеще с увеличаване на населението и глобалния стандарт на живот. Утре на Земята ще живеят 10 милиарда души. Най-населените държави в Азия и Африка, които днес буквално работят за хляба си, утре ще настигнат стандарта на живот в западния свят и жителите им естествено ще поискат всички екстри, на които сега се радват на запад - гурме ресторанти, скъпи автомобили, големи къщи, маркови дрехи, нова техника, домашни любимци... И ще са в правото си да ги искат. Само че капацитетът на планетата ни ще бъде изчерпан. Кой знае дали тогава пазарът ще успее да се саморегулира или ще настане криза с гибелни последици за човечеството и живота изобщо. Ако искаме да избегнем тази заплаха ние трябва още сега да си дадем сметка какво потребяваме и доколко ни е необходимо, защото утре може да е късно. Аз моята сметка съм си я направил. И да - домашните животни също влизат в тази въпросителна категория. Тяхната безконтролно увеличаваща се и напълно зависима от човека популация вреди на останалата флора и фауна. Справка - Австралия. Природата не може да използва механизмите си за регулация на числеността им, тъй като въпросните животински видове са под опеката на човека, който е намерил начин да финтира природата засега. "И да имам си котарак на име Антон, взех го съвсем малко котенце от улицата - беше само кости, козинка и бълхи. " Браво, че си проявил милост и си взел от улицата мръсно хилаво коте, а ни си купил пухче от зоомагазина. Но замислял ли си се каква е причината изобщо да има мръсни хилави животни в градовете и трябва ли това да е така?
@ futureless Напълно си прав, но за съжаление такива които мислят като теб са в огромно малцинство. Един дребен дебат като този за "кучето с отрязаните крака" (но с големи въпроси) показва, че всички искат да си живеят както са си свикнали, въпросът за ресурсите не е в мислите на никой, а когато възникне ще е вече късно, всъщност вече е късно. Всъщност ако някой действително е състрадателен, ще остави животните във естественната им среда вместо да ги кастрира ограничавайки ги от тази среда, освен ако кастрирането не е някаква извратена форма на човешко разбрано състрадание Но няма страшно, една красива планета ще бъде сведена до камънак, лишеи, отровена атмосфера и брътвежи за човешко величие.