С изместването на вниманието на света към задълбочаващия се конфликт в Близкия изток, войната в Украйна определено вече не е във фокуса на САЩ.
Приоритет на Вашингтон остава намиране на път за справяне с Иран, а не толкова мирните преговори с Москва.
Това е изцяло в интерес на Владимир Путин на фона на глобалното увеличение на цената на горивата и премахването на санкциите върху търговията с руски петрол, което даде достъп на руската военна машина до свеж поток от финансови средства.
Както и до възможност да ускори подготовката за предстоящата си пролетно-лятна офанзива. За пета поредна година както за Русия, така и за Украйна, по-топлото пролетно време означава динамизиране на бойните действия.
Земята става по-удобна за придвижване на тежка техника, мекото време е по-благоприятно за бойните дронове, а за пехотните части е по-лесно да се придвижват в прикритието на гористите местности. Двете страни отдавна изоставиха тактиките за използване на големи бронирани колони, които се оказаха безкарайно уязвими от постоянно дебнещите дронове в небето.
Вместо това на терен руснаците започнаха да разчитат на малки и мобилни групи пехотинци с мотори и автомобили, които скоростно навлизат в дълбочина и се укрепват на позиция, докато получат помощ. Ако в Москва искат обаче да осъществят мащабен пробив, ще е необходимо отново да включат бронираната техника като водещ компонент на офанзивата си.
Всъщност тя може би вече е в своята начална фаза. От началото на март се наблюдава засилена руска активност в голяма част от 1250-километровата фронтова линия, след като през първите два месеца украинците създадоха сериозни проблеми в отворената степ на Запорожка област.
Тогава успяха да вземат инициативата, възползвайки се от нарушената руска система за комуникация заради загубата на достъп до сателитния интернет от Starlink. Това даде възможност на силите на Киев да настъпят и да си върнат контрол върху няколкостотин квадратни километра територия.
Украинците в този участък действаха ефективно, но успехът им е ограничен на тактическо ниво и няма особено влияние върху по-широката картина на фронта.
Сега трябва да се подготвят за сериозен натиск.
Според началника на руския генерален щаб Валерий Герасимов войските на Москва са в настъпление "по цялата фронтова линия" и са превзели 12 населени места през първите две седмици на март. Неговият украински колега Олександър Сирски пък твърди, че в рамките само на една седмица руснаците са дали 8700 убити и ранени при настъпателните си действия.
Към момента е трудно да се докажат с точност тези твърдения. Обикновено двете страни силно преувеличават загубите на противника и не отчитат редовно своите собствени.
При всички положения обаче на 18 и 19 март руснаците претърпяха сериозен провал при град Лиман в Донецка област. В продължение на близо цяло денонощие руснаците атакуват безуспешно с лекопроходими мотори и бъгита, следвани от бронирани машини. Според украинските войници в района това е била най-голямата атака срещу Лиман през последната година.
Градът се счита за ключов регионален транспортен възел и подстъп към така наречения "крепостен пояс", изграден около тежко укрепените градове Славянск и Краматорск. Осезаем руски натиск има и около Костянтинковка, който от своя страна се явява южният подход двата ключови града.
NEW: Ukraine’s operational and strategic ability to inflict mounting costs on Russia is generating increasing anxiety in the Russian ultranationalist information space.
— Institute for the Study of War (@TheStudyofWar) March 31, 2026
Other Key Takeaways:
Ukraine continues to offer concessions and demonstrate its willingness to negotiate… pic.twitter.com/TpUuqdTz96
Русия контролира около 80% от Донецка област, като изтегляне на украинската армия от оставащите 20% е основно искане на Путин, за да се стигне до някаква форма на примирие. Москва държи да получи контрол върху целия Донбаски регион, включващ и Луганска област.
За Украйна пълно изтегляне от там би означавало загуба на укрепена зона, в която повече от десетилетие са влагани усилия за изграждане на отбранителни позиции. Неслучайно е наричана "крепостен пояс".
Загубата на Славянск и Краматорск в бъдеще би отворила потенциални пътища за руско настъпление на север към Харков или на запад към Днипро. Затова и очакванията са, че именно в Донецка област ще бъде основният фокус на руските настъпателни действия в следващите месеци.
Друго деликатно място по фронта е в Запорожието, в района между град Гуляйполе и река Днепър.
За разлика от секторите на юг и север, в тази част теренът е предимно открит и равнинен, непозволяващ установяване на ясно изразена фронтова линия. Тя всъщност представлява неясна 15-30-километрова зона в дълбочина, която непрекъснато се движи напред-назад между двете враждуващи страни. В нея никой няма ясно изразен контрол върху каквото и да е.
Основна цел на руската армия в този участък е да укрепи позициите си и евентуално да се насочи към град Орихив, който е важен транспортен възел в посока областния център Запорожие.
Бойни действия има също в областите Суми и Харков, но тези фронтове се считат за второстепенни.
Целите там са свързани с разширяване на буферните зони по границата с руските области Курск и Белгород, ангажиране на украински ресурси, които да не могат да се използват на други места, както и евентуално изтласкване на украинците в посока западния бряг на река Оскол, където да се установи нова фронтова линия по поречието.
Всичко това подсказва, че следващите месеци няма да донесат развръзка на конфликта, а по-скоро пореден етап. Пролетта отново идва с обещание за движение по фронта - но не и за край на войната
