Капанът на китайската политика за нулев COVID

Само седмици, след като Си Дзинпин си осигури безпрецедентен трети мандат като генерален секретар на Китайската комунистическа партия, сега върховният лидер на Китай е изправен пред първото си сериозно предизвикателство.

То не е свързано със съперничеството с Щатите, с войната в Украйна или пък със ситуацията в Хонконг, а изненадващо идва във вътрешен план и то от самите китайски граждани.

През уикенда 25-27 ноември столицата Пекин, финансовият център Шанхай и други големи градове станаха огнища на мащабни антиправителствени протести срещу строгите ограничения и политиката за "нулев COVID", която налага стриктни локдауни, дори при наличието на ограничен брой случаи на заразени с коронавирус хора.

В края на миналата седмица властите отчетоха повече от 32 000 нови случая, което е най-големия брой от април насам. Съобщава се, че по-голямата част от заразените са асимптоматични.

Въпреки това правителството продължава да налага строги ограничения, провокирайки обществено недоволство заради икономическото въздействие на карантините, а кулминацията настъпи след петък, когато в град Урумчи - столицата на Уйгурския автономен регион (Синдзян) - 10 души загинаха при пожар в жилищна сграда.

Китайското правителство постави огромната по територия провинция, дом на 10 милиона уйгури, под едни от най-стриктните карантини в страната, като на много от четирите милиона жители на Урумчи бе забранено да напускат домовете си в продължение на месеци.

Според протестиращите именно локдауна и невъзможността хората да бъдат евакуирани са основни причини за трагедията.

За разлика от останалата част по света, където все повече общества започват да свикват със съществуването на коронавируса, то в Китай властите все още разчитат на масово тестване, продължителни карантини, контролнопропусквателни пунктове и мащабни локдауни. Така през пролетта целият Шанхай се оказа напълно затворен в продължение на няколко седмици.

Очевидно ситуацията започва да провокира все по-голямо недоволство. През уикенда на много места демонстранти бутаха бариери за социална дистанция, на други държаха празни бели листове в знак на протест срещу правителствената цензура, а пък в Шанхай дори имаше призиви за оставката на Си Дзинпин.

Подобни протести извън Хонконг или размирния Синдзян са почти безпрецедентни за последните десетилетия в Китай, където заплахи от сурови наказания посичат всякакви възможности за публично изразяване на неодобрение към лидерите на комунистическата партия.

В случая гневът е насочен към самия Си, който е основен двигател на политиката за "нулев COVID" и сам заяви, че тя няма да бъде отменена скоро.

Сега той е изправен пред съвсем нелеко предизвикателство, едва седмици след като си осигури за пореден път върховната власт в страната.

Обичайният отговор на комунистическата партия срещу недоволство е използването на сила и налагането на още повече цензура и ограничения. Тактика, която ясно се вижда как се прилага срещу етническото малцинство на уйгурите или срещу про-демократичните движения в Хонконг.

При текущата ситуация обаче врагът не е чужд, ако приемем факта, че уйгурите имат друга религия и различен етнически произход, докато Хонконг е бил британско владение в продължение на 160 години и има съвсем различен статут.

Този път протестиращите са в големите градски центрове в континенталната част на Китай и самото сърце на партията - Пекин, Шанхай, Нанджин, Гуанджоу и дори в Ухан, откъдето започна глобалната пандемия преди почти три години.

Тук проблемът е конкретна правителствена политика, смятана за несправедлива, и обединява огромен брой недоволни или пострадали в икономическо отношение от карантините. Потушаване на протестите със сила носи риска да въвлече в тях още хора, видели какъв е отговорът срещу мирни демонстрации.

Така проявите срещу анти-COVID мерките могат да прераснат в значително по-масови протести и да станат повод за много повече искания по същия начин, по който смъртта на младата Масха Амини в Иран подейства като катализатор за най-големите антиправителствени протести в страната от години.

Тя бе убита от моралната полиция, защото не се е съобразила с ислямското законодателство по отношение на облеклото си и смъртта ѝ стана повод за недоволство в цялата страна, а исканията от чисто социални бързо придобиха политически и икономически характер.

Webcafe Свят

"Трябваше да избирам между съпруга си и децата си": Как Китай смазва нежеланите си граждани

Борбата на една жена да разбере какво се е случило със съпруга ѝ - уважаван адвокат

От друга страна оттегляне на политиката за нулев COVID само по себе си носи други рискове за Китай.

Веднъж огънало се пред протестите, правителството ще демонстрира слабост. Създава се прецедент, който е неудобен за всяко едно тоталитарно управление, и хората разбират, че могат да си спечелят повече права и свободи.

Това означава, че президентът Си и най-близките около него вече са се поставили в потенциален капан с упорството си спрямо политиката за нулев COVID.

В момента няма правилен ход за тях, а колкото повече политиката действа, толкова повече ще се обръща срещу правителството.