"Ако можеш да пишеш начало и край, можеш да се издържаш като писател. Ако умееш да пишеш средата, печелиш Пулицъри, Нобелови награди и прочие", казва Джеймс Патерсън.
Световноизвестният автор на трилъри не е печелил нито "Пулицър", нито Нобелова награда за литература, но определено може да се издържа от книгите си, продадени в стотици милиони копия по света.
Не е тайна как го постига - освен че е изградил вярна аудитория от читатели, които харесват книгите му, той има и впечатляваща продуктивност като годишно излизат по няколко заглавия с неговото име върху корицата.
"Не знам колко най-много са били, но в момента вярвам, че имам 31 активни проекта", казва писателят в интервю за GQ.
По думите му, в последно време работи върху между 8 и 10 художествени творби, една или две нехудожествени и между 3 и 5 детски книги или такива за млади възрастни (young adult или YA).
Продуктивността му се дължи на два фактора - рутина и човешки ресурс.
Не е тайна, че Патерсън работи със съавтори, чиито имена са написани с по-малък шрифт на корицата на всеки роман. Но по-любопитно е каква е неговата роля в процеса на писане и на редактиране на тези книги, както и как успява да движи няколко проекта едновременно.
Как работи
Програмата на 75-годишният писател е доста стриктна. Труди се седем дни в седмицата, като редовно става в 05:30 ч. сутринта и се работи около час. След това често излиза да поиграе голф, като на игрището прекарва около час, час и половина.
След това се връща към задълженията си и работи от 08:00 до 18:00 ч. Взима си една-две почивки през деня, които прекарва със съпругата си, с която са и най-добри приятели и обичат да си говорят.
Всеки ден има нещо за четене от съавторите, с които работи. В 95 процента от случаите, разказва Патерсън, той написва основа за книга от порядъка на 50 до 70 страници.
"След това окуражавам съавтора да допринесе, защото искам приносът му и искам да са емоционално ангажирани, което е важно. Ако просто ще вършат работа, тогава не ги искам", казва американският писател.
По време на процеса на писане той на всеки две седмици получава страници, написани от даден съавтор. Така може навреме да даде насоките си - дали другият писател върви в правилната посока или се е отклонил, с което е изгубил тона на дадената поредица.
"Толкова по-лесно е да се занимаваш с 30 страници, отколкото с по 400", казва Патерсън.
Как се появяват идеите
За да се стигне до написване на даден роман обаче, на първо време е нужна идея. А той има много такива.
"Болест е. Ще даря мозъка си на науката и те могат да проверят и да разберат. Не знам какво е", признава бестселъровият автор.
В офиса си има папка, която има не особено оригиналното заглавие "Идеи" отпред. По думите му е с дебелина от 9 инча (почти 23 см), а на всяка страница са написани между една и десет идеи.
"През известно време, когато мисля да напиша нова книга, започвам да преглеждам [папката] и може да си нахвърлям шест или седем неща, които са там. Просто си мисля: "Мога ли да превърна това в история?". И от време на време там има нещо, което е престояло дълго време, и изведнъж вече знам как да разкажа история около него", обяснява Патерсън.
Казва, че идеите му идват лесно и естествено. Счита се за късметлия, защото знае, че за много други писатели не е така. Има си своите трикове и как да се справя с писателския блокаж, заради който негови колеги зациклят на една и съща глава месеци наред.
Ако пише чернова и не може да нацели някоя глава, просто си казва: "Ще я оправя следващият път". Продължава нататък, вместо да се тормози върху нея, а в следващата чернова я оправя. А ако и тогава не успее, си задава въпроса как да се отърве от главата или да я превърне в три абзаца.
Как пише
Когато разработва някоя идея, Патерсън всъщност пише на ръка. След като е готова първата чернова, получава от асистента си нейна версия с големи пространства между редовете.
"Задрасквам каквото вече не ми харесва, добавям нови неща", обяснява той.
Следващата чернова може да бъде свършена още по-бързо - там евентуално променя само добавените в предната редакция нови моменти. Ако е оставил нещо при първото прочитане, не го чете пак, защото приема, че то си е наред.
"Така че мога да напиша нова чернова за половин час, обикновено. Да речем, че са 40 страници и че съм добавил седем страници. Мога да мина и да го пренапиша. Ще направя две полирания на написаното. Но не редактирам всичко", казва той.
Как успява
Умението да жонглира с няколко проекта едновременно научава в рекламния бранш. Преди повече от четвърт век работи като креативен директор в рекламната агенция Thompson, където му се налага да действа в различни посоки.
"Вече дори не мисля за това. То е навик. А и не работя, за да живея, а си играя, за да живея. От нещата, които правя, почти няма такива, които да не ми е приятно да правя", разказва Патерсън.
Научава се на дисциплина чрез желанието бързо да приключва със задачи, които не харесва - като например с училището, което за него винаги е било скучно. Докато в колежа работи в болница в Масачузетс и дава много нощни смени, пък се научава да чете книги бързо - със скорост около 120 страници на час.
"Баба ми казваше: "Гладните кучета тичат по-бързо". Аз винаги съм бил гладно куче", казва писателят.
Посочва, че хората имат различни мотиватори - от страстта да правиш нещо добре до това да впечатлиш баща си. За него мотиватор е това, че иска да направи нещо толкова добре, колкото може.
"Друг мой възглед е, че перфектността е враг на прогреса. Ако просто продължаваш да полираш и полираш, никога няма да свършиш нещо", отсича Патерсън.
Това, между другото, е и един от възгледите, залегнали в критиките срещу него - че не е творец, а бранд за изкарване на пари. Почитателите на книгите на 75-годишния автор обаче нямат против. Добрата новина за тях е, че той не мисли да спира скоро.
"Нямам интерес към пенсиониране. Не се пенсионираш от игра. Защо би го направил? Ще спра да [пиша], когато усетя, че вече не мога да го правя", казва Патерсън.
