След Великата отечествена война Съветският съюз живее предимно в мир. Въпреки това съветските инженери работят по-усилено от всякога върху създаването на машини за убиване - по земя и по въздух.
А на самолетния конструктор Владимир Мясишчев му хрумва още по-екстравагантна идея за изтребител, който може да убива по въздух... със звук.
Машината носи номенклатурата М-25 "Мясишчев", както и кодовото название "Тема 25".
Хрумването за спорната технология идва малко ненадейно през 1968 г. в Югозападна Русия и по-точно около град Липецк. Там военен МиГ-21 успява да достигне свръхзвукова скорост и докато лети на ниска височина, създава с тътена си истински шокови вълни по земята и ефект, подобен на ураган.
Така Мясишчев започва своя проект за изцяло нов тип свръхзвуков изтребител, който със скоростта и звука си ще убива обекти на сушата.
Резултатът е, че през 1970 г. в Министерството на авиационната индустрия вече е папка с гриф "Строго секретно" и надпис "Тема 25". Чертежите на новия самолет въобще не напомнят и бегло Миг-21 и това е логично - последният е прекалено аеродинамичен и пъргав, за да създава убийствен звук.
Зад тях стои работата както на Мясишчев, така и на друг съветски инженер - Владимир Струмински. Струмински има теория, че силни модификации по профила на МиГ-21 могат да увеличат звуковата вълна с 5 до 6 пъти и това ще е достатъчно да руши сгради и да убива хора.
Така общата идея за изтребител, който унищожава със звука от свръхзвуковата си скорост на ниска височина, събира Струмински и Мясишчев.
Двамата съветски инженери са в тиха война помежду си, но нестандартният проект за подобна машина успява да ги сближи и да ги накара да заровят томахавките. Трудът им дава резултат и първите чертежи са готови още в началото на 1970 г.
Те показват изтребител с остър нос, широко и плоско тяло и опашка тип "патица" (така е наречена и в черновите).
Долната част на корпуса има скрит шлюз, който може да се разгръща в полет и да увеличава съпротивлението с 60%. Малки "ребра" на края на отвора увеличават още повече звуковата вълна, а с това ударната сила става още по-мощна и смъртоносна. Има няколко предложения колко да тежи самата машина.
Компромисният вариант е с тегло от 110 тона и именно този вариант се придвижва към конструиране.
Междувременно в съветските инженерни среди изтребителят става популярен като "Адската косачка".
Тя обаче не стига по-далеч от чертежите.
Оказва се, че Съветският съюз не разполага с двигатели, които да вложи в амбициозния изтребител. Витаят предложения да се използват двигатели от ракети "Союз", но идват и опасенията, че те пък са прекалено мощни.
Инженерите се оплакват и от тежката съветска бюрокрация и от факта, че от партията им се месят на всяка крачка.
Свидетелства, че убийствата чрез звукова вълна от изтребител са възможни, ненадейно идват през 80-те. Тогава няколко МиГ-21 са изпратени в Афганистан на патрул и един пилот свидетелства за изданието "Родни крила", че негов колега се снишил на 200 метра и достигнал свръхзвукова скорост.
Жертвите са няколко овце, които са се оказали точно под експериментално настроения пилот.
