Колкото и да не му се иска на Йордан Сталев, нивото на българското футболно съдийство не е мръднало. Хвани единия, удари другия. Клубовете не спират да се оплакват, в повечето случаи с право. Ако не броим Венци Стефанов, който изригва и избухва по норматив след всеки неудобен резултат за Славия, родните рефери редовно минират не само отделни мачове, ами цели първенства.
Какво се случи миналата седмица в Разград например? С изумителната си некадърност депутатът Стефан Апостолов успя да развали двубой, който бе хем интересен, хем качествен. Еднолично и самостоятелно реферът ликвидира всички достойнства на това истинско зрелище за нашите стандарти. И така е всяка седмица. Българските съдии или не стават, или са корумпирани, или са страхливи. А често всичко накуп. И никакъв горещ телефон не може да ги оправи.
Фактите са си факти – първенството още дори не е влязло в сериозната си фаза, но хората, които са призвани да раздават справедливост на терена, не го правят. И това е показателно как през годините (не) функционира и (не) се развива съдийската ни система. Провал след провал. Козметичните промени няма да свършат никаква работа, трябва революция. А тя е възможна в два варианта – въвеждане на ВАР или завръщане към практиката да се канят съдии от чужбина в българския шампионат.
Първото няма как да стане – много е скъпо. За да се случи, всеки елитен клуб трябва да се бръкне с поне половин милион лева, което е нереално. Остава вторият сценарий.
Измина доста време, откакто за последно мач от „А“ група бе свирен от чужденец. Рефери зад граница се канеха за ключови дербита и напечени мачове в края на сезона. Защо се отказахме? Не е много ясно.
Но да речем, защото се наложи мнението, че и чужденците грешат и не помагат за спокойното протичане на мачовете. Което не бе цялата истина – по правило загубилият винаги реве до небесата от съдийството, за да замаже собствената си несъстоятелност. Какъвто и да е съдията. Имаше и мнения, че тази практика биела по имиджа на българските арбитри и им пречела да се развиват на международната сцена.
Е, минаха дълги години. И какво? Да не би родните чернодрешковци да пробиха в Европа? Да не би да свирят в групите на Шампионската лига или Лига Европа? Да не би да се катерят в ранглистата на УЕФА? Да не би да получават наряди за европейски и световни първенства? Никъде ги няма и няма изгледи скоро да се появят на голямата сцена.
В листата на 27-те елитни съдии на УЕФА има рефери от Румъния, Беларус, Словения, Словакия, Чехия, Унгария, Полша, Гърция, Турция... А нашите „светила“ - Кабаков, Стоянов, Тодоров, Апостолов, Попов и сие, са известни единствено с... прякорите си. Сватбата, Шуменския, Депутата и т.н.
С какво тези юнаци помогнаха на българското съдийство през последните години? Издигат ли имиджа му, развиват ли се, правят ли професионална кариера? Ами те са на светлинни години от Генов, Орманджиев, Узунов, които при всичките си кусури, бяха международно признати и определено владееха занаята. Оцеляха в много по-трудни години, когато в българския футбол властваха мутри и бухалки.
Но не, ние сме решили да пазим гърба на сегашните. И докога така? Назряло е времето да се върнем към съдиите от чужбина. Щом тези не стават – ами ще си внесем отвън. Живеем в 21-ви век, в Европа няма граници, какво толкова? В българското първенство е пълно с чужди футболисти, че и треньори, защо да не заложим и на съдии? Даже в националния отбор извикаха двама бразилци, време е тази мода да навлезе и сред реферите.
При това чужди арбитри трябва да свирят не само завързаните мачове, а на регулярен принцип. Може и във Втора лига. Да ги видим нашите самозванци, които вършат откровени престъпления спрямо футбола всеки уикенд, дали ще продължат с клакьорските си изпълнения, ако по 3-4 наряда на кръг се паднат на рефери отвън. Ефектът със сигурност ще е положителен – не само ще се вдигне конкуренцията, ще се отсее плявата, скандалите ще намалеят, а и родните герои ще започнат да премислят по няколко пъти, преди да отсекат нечия „глава“.
Чуждестранният опит ще е полезен и за младата съдийска генерация – вместо от разни сватби и пишман-депутати, ще се учат от утвърдени европейски имена. Последните могат да вършат и допълнителна работа, като изнасят семинари и курсове. Решението е просто и ефикасно. И няма от какво толкова да се притесняваме. И без това сега ситуацията е достатъчно притеснителна. Да, нашите съдии ще нададат страшен вой, ще настане голямо мрънкане. Но на какво отгоре? С какви аргументи точно ще се защитят? Фактът, че по национален признак си българин, какво право ти дава да дерибействаш по футболните терени, да разваляш кефа на феновете и да съсипваш нервите и усилията на стотици хора във футбола?
Парите? От новия сезон таксите на българските съдии скочиха. В момента се дават 1300 лева на главния и по 1000 лева на помощниците плюс 500 лева за четвъртия. Това е за един мач в Първа лига. Простата сметка показва, че таксите за един двубой са 3800 лева, или близо 2000 евро. За толкова пари спокойно могат да се покрият хонорарите на всякакви рефери от Източна Европа и Балканите. Ще има и допълнителни разходи за пътуване и нощувки, но едва ли ще са толкова много. Всичко е въпрос на добро желание от БФС и клубовете.
Точно последните са най-заинтересовани, защото чуждите съдии ще внесат справедливост. И в крайното класиране всеки ще се подреди там, където му е мястото. Освен това отборите ни ще се пригодят към европейския подход към ръководене на мачове и когато излязат на континенталната сцена, няма да гледаме водопад от червени картони и дузпи – все в наша вреда.
Вместо да чакаме ВАР, който едва ли някога ще дочакаме, трябва спешно да пристъпим към лесното и съвсем реално решение. А тези, които са против, ще са точно хората, дърпащи българското съдийство към дъното. Че и целият български футбол.
