След една от най-унизителните вечери в цялата история на българския спорт, няма никакъв смисъл да се правят футболни анализи.
Защото тази версия на играта, която практикуват българските футболисти, просто няма допирни точки със съвременния футбол, неговите изисквания и тенденции.
Съществуват обаче и по-важни неща от футбола. Големият срам след България-Англия 0:6 е случилото се на трибуните и то няма как да не бъде акцент на всички световни медии - след две прекъсвания на играта заради расизъм от публиката, мачът беше на косъм въобще да не завърши.
Защото на полупразния стадион се намериха достатъчно лумпени, които да дискриминират футболистите на съперника, вместо да се порадват, че виждат отблизо големи звезди и се докосват до майсторството им.
Нацистки поздрави. Маймунски звуци. Надпис "Без респект". Напук на всички предупреждения. И въпреки че част от стадиона беше затворена заради наказание от УЕФА за предишни расистки прегрешения от мачовете ни срещу Косово и Чехия.
Това е истинското унижение, колкото и някои да не го забелязаха или да се правят, че не са го забелязали. И да твърдят, че нищо не били чули и видели.
Ама расизъм имало и по други терени? Ама и английските фенове във Висшата лига редовно обиждали този и онзи? Ама английските футболисти подклаждали напрежението през седмицата? Ама запалянковците им буйствали из София? Ама Тайрън Мингс не бил истински обиден, защото по-късно се усмихнал в кадър?
Всичко това не прави българските футболни запалянковци с качулките по-малко расисти.
Отрепките от стадионите си ги знаем от много години, известни са техните имена и лица, самите клубове ги търпят и даже финансират, те неведнъж са носили наказания на уж любимите си отбори, както и общ национален срам.
Те са едно жалко малцинство, което обаче създава цялостен образ на България и българския фен.
Не е никаква изненада, че лумпените се проявиха и на този мач срещу Англия, за да лепнат поредно петно на България пред целия свят. Нямаше как да пропуснат да уловят такъв шанс за слава, след всичко, което се изговори по темата расизъм преди мача.
За техните зулуми обаче голямата отговорност трябва да поеме държавата, която вече толкова години само симулира някакви мерки срещу футболното хулиганство, и то единствено когато стане някой голям скандал.
Предварително беше ясно, че на мача с Англия се готви расистка провокация. Как МВР се опита да я предотврати? Да не би там да не знаят кои са расистите и от кои фракции са?
И докога ще слушаме, че повече няма да има компромиси към хулиганите? Помните ли заканите за разправа с тях след ранената от бомбичка полицайка на Левски-ЦСКА през пролетта на миналата година?
Какво стана оттогава? Колко от мерките въобще оцеляха във времето, кои от тях проработиха?
Расизмът е само една част от прегрешенията на тези хора. Принудени сме да им търпим гаменските шествия покрай разни уж дерби мачове, от които вече май само те се интересуват.
Цяла София и цялата полиция се съобразява с тях, те даже вече се бият и вътре в собствената си агитка, та трябва да бъдат разделяни на две на трибуните.
Да, проблем с расизма има в много страни. Но това не е оправдание за престъпното бездействие в България. Българският футбол е на дъното не само заради бездушниците на терена и мъртвите души в канцелариите на БФС, но и заради хулиганите, които упорито пъдят нормалните хора от стадиона.
За възраждане на футбола в България са нужни множество решителни действия, едно от които е изгонване на дегенератите от стадионите. Държавата обаче няма интерес да го направи, защото агитките все още са полезни на властимащите, използват се от определени политически партии и задкулисни играчи, нуждаещи се от хаос в специални моменти.
Е, след 0:6 от Англия и целия резил снощи, не дойде ли най-сетне времето тази тиня да бъде разровена?
Разбира се, винаги можем да продължим да се залъгваме, че нямаме проблем с расизъм, дискриминация или хулиганство. Че англичаните са преиграли и сами са си създали скандала, че България е станала невинна жертва на капризите на надменни млади милионери в къси панталонки.
Тази теза ще бъде повтаряна до втръсване в следващите дни.
Ако изберем да й повярваме, ще си продължим постарому. Футболът ни няма да помръдне от дъното. Пътят към прогреса изисква друго - изисква хулиганите да бъдат спрени до живот да припарват до стадионите.
Напълно осъществимо е, стига да се появи истинско желание това да се случи.
