Адски гадно е да имаш може би най-добрият волейболен национален отбор в света и никога да не печелиш нищо. Ако се идентифицираш с това определение, или си българин, или си италианец на име Силвано Пранди.
И треньорът от Апенините не успя да надскочи постиженията на Мартин Стоев, а съставът, макар и с няколко промени, си е същият. Съставът на тези, които, ако се стегнат (не както вчера!), могат да бият дори Бразилия.
Българският волейболен отбор си изгради синдрома на вечно третия (петия) в ХХI век, независимо дали става дума за Световно, за Европейско първенство, за Световна купа или Олимпийски игри.
Обяснението няма как да бъде друго, освен че на тези момчета им липса на вярата в собствените сили. Даже когато надиграем безспорно най-добрите в света бразилци, след това се дъним я срещу Полша, я срещу Франция, я срещу Испания например.
Стига! Наесен е световното първенство в Италия, където треньорът и петима от националите са у дома си.
Време е да спрем да галим с перце нашите любимци и да си признаем, че всичко по-малко от титла с този отбор, е... провал!
