В гостуването срещу Кипър, Георги Петков влезе в историята на българския и европейския футбол като най-възрастният вратар (42 години, 8 месеца и 2 дни), играл в официален мач за своята страна.
Контузията на блестящо представилия се в първите мачове от турнира Лига на нациите Пламен Илиев принуди Петър Хубчев да се обърне към услугите на ветерана от Славия.
Другите двама вратари за мачовете срещу Кипър и Словения бяха Благой Макенджиев и сравнително непопулярният у нас Димитър Евтимов от Бъртън Албиън.
Повиквателната "на пожар" за Георги Петков е временно решение за вратарския проблем, който се стовари върху главата на селекционера, но ветеранът не е решението пред очертаващата се вратарска криза в родния футбол.
На какви вратари разчитат българските отбори
Положението с вратарския пост в Лудогорец е спокойно. За номер 1 на разградската врата се конкурират бразилецът Ренан и „гаучото" Броун. Аржентинецът направи гаф в европейските турнири и съвсем логично в момента е резерва. За съжаление, трайно контузен е Владо Стоянов. Другите двама вратари, с които разполагат в Делиормана, са младежкият национал Наумов (20-годишен) и юношеският национал Дамянов (18), но двамата се борят за титулярно място в "Б" отбора на Лудогорец.
В момента в Левски върлува сериознен вратарски вирус, или дори пандемия.
Митрев и Полачек правят грешка след грешка в двубоите от Първа лига. Учудващо е на базата на какви критерии и характеристики културистът Полачек е бил селектиран в Левски. Трудно може да се намери вратар с такъв ръст, който да е безличен и трагичен при центрирания, а най-неприятно и жалко в случая е, че Полачек заема място на български страож.
В приятелския мач срещу Монтана старши-треньорът на „сините" Славиша Стоянович реши да даде шанс на третия вратар Николай Кръстев, но след срещата беше недоволен и разочарован от леко допуснатите голове от младежкия национал. Лично собственикът на клуба Спас Русев се зае с мисията да спре развихрилата се вратарска пандемия на „Герена", водейки преговори със стремящия да възобнови кариерата си Николай Михайлов.
В ЦСКА се наблюдава недоволство от намесите на Черниаускас и слабостта му при работа с крака.
Вратарят бе наречен „техничар" от „червената" легендата Аспарух Никодимов. А след загубата от Левски с 0-1 беше набеден за грешник номер 1 от легенди на клуба. Aвтоголът му срещу Черно море ще се помни години напред и показва в края на годината в рубрика "куриози" наравно с изцепките на Митрев и Полачек. Резерва на литовеца е отново чужденец - Стипица, а трети вратар е младежът Слави Петров.
Отново чужденец е титулярен вратар на Берое, но трябва да се отбележи, че словакът Душан Перниш е много качествен.
Неговото присъствие в отбора от Стара Загора е напълно оправдано и заслужено и вдига класата под рамката в родната Първа лига. Резерва на Перниш е 27-годишният Георги Аргилашки. В Ботев Пловдив пък Даниел Кайзер и Чворович се конкурират за вратарското място.
В Черно море титулярен страж е националът Макенджиев, a даденият под наем от ЦСКА Китанов e замразен на резервната скамейка.
Кариерата му започна по блестящ начин точно във Варна.
Още като тинейджър Георги дебютира в "А" група за „моряците" и направи впечатление с чистата си и зряла за възрастта си игра, минавайки през юношеския и младежкия национален отбор, като при правилно развитие Китанов може би щеше да е национален вратар към момента.
В ранния период от кариерата си дори попадна в радарите на няколко европейски клуба като ПСВ, Наполи и няколко немски отбора, но като че ли ръководството на Черно море пропусна точния момент да го трансферира в чужбина.
Впоследствие Китанов стигна до ЦСКА, но след няколко несигурни изяви и една огромна грешка срещу Лудогорец беше зачеркнат с дебелия маркер и даден под наем в родния си клуб.
За съжаление кариерата на Китанов не се разви по очаквания сценарий и краткосрочната цел пред него ще е да се пребори за титулярното място в родния си Черно море.
Единствено Митрев (при положение, че започва титуляр) и Макенджиев са българските вратари започващи титуляри в отборите от топ 6 на Първа лига на България.
В останалите осем клуба преобладават българите, като единствено заместниците на Гошо Петков в Славия Стериакис и Емилиано Джерия са чужденци.
Мартин Луков е един от най-стабилните и бързо развиващи се вратари в България и закономерно получи повиквателна от селекционера Петър Хубчев за мачовете на националния отбор срещу Словения и Норвегия в началото на септември.
При положение, че продължи със силните и постоянните си изяви, ще е много трудно на Локомотив Пд да го задържи в отбора си, като вече се заговори за интерес към него от софийските Левски и ЦСКА.
При добро развитие, постоянна игрова практика и липса на контузии, Мартин Луков би бил силна конкуренция на безспорния номер 1 към този момент Пламен Илиев.
Друг български вратар, който заслужава специално внимание, притежаващ добри качества и разполагащ с време за израстване и надграждане, е 23-годишният Красимир Костов от Ботев Враца.
Юношата на Пирин не започна като тутуляр кампанията, но сериозните грешки на отдадения под наем от Левски Николай Кръстев в Русе отвориха вратата за Костов и от четвъртия кръг се утвърди като несменяем титуляр за врачани.
Нека да хвърлим бърз поглед и кои вратари получават покани за младежкия и юношеския национален отбор.
За младежите до 21 години повиквателни получават Даниел Наумов от Лудогорец и Николай Кръстев от Левски. В юношеския национален отбор отново се залага на вратари от Лудогорец и Левски - Дамян Дамянов и Петър Иванов.
Една бърза сметка показва, че в рамките на един кръг във вътрешния ни шампионат играят максимум 8 български вратари, добавяме Пламен Илиев в румънското първенство и Димитър Евтимов в Бъртън и крайният резултат от сметката е, че изборът се свежда до десетина имена към ноември 2018 година.
Това е твърде лимитиран избор за една национална селекция и в бъдеще българският футбол може да се окаже в задънена улица, породена от липсата на качествени и солидни вратари, а знаем, че този пост е твърде специфичен и различен от останалите.
Неприятно е, че не разполагаме с няколкото вратари, играещи в чужбина, но за съжаление такива са реалностите.
Желателно би било да имаме с трима-четирима, които да са в постоянна конкуренция, а не при контузия и наказание да се изпада в паника, че няма равностоен заместник.
Казват, че добрият вратар е половин отбор и изявите на Пламен Илиев в мачовете срещу Словения и Норвегия потвърдиха истинността на тази сентенция. Ще е жалко и пагубно след години националният отбор на България да започва без половин отбор...
