В събота Борисовата градина не беше място за разходки на въздух. Защото той, въздухът, трепереше от напрежение далеч преди първия съдийски сигнал на ЦСКА - Лудогорец.
Двудневните вибрации от проваления търг вещаеха буря, а феновете на "червените" се запътиха към стадиона с нагласата "това няма да е просто един мач".
Така се тръгва за дерби с Левски, но не и за среща с тим от провинцията.
В последните дни обаче вечното съперничество със "сините" остана на заден план. Актуалният враг беше друг.
На "Армията" се насади убеждението, че Кирил Домусчиев спонсорира конкурентите за емблемата и феновете се озлобиха срещу него.
Няма го никъде "черно на бяло". Никой не може да докаже, че е така, но все пак шефовете на "Българска армия" и феновете му лепнаха етикета "обществена тайна".
Изляха се грозни обиди срещу Домусчиев - скандирания, песни, транспаранти. Да не говорим за коментарите в интернет...
Феновете са прави за себе си. Бранят кауза, на която вярват, че бизнесменът пречи. Никой не може да ги вини.
Но най-странното e, че Домусчиев мълчи. Напрежението се нагнетява все повече и повече, а той няма никакво намерение да го тушира или поне да направи опит да го стори.
Как да се приеме мълчанието му? Като признание, че той е кукловодът в сянка или като нещо друго?
Ако обвиненията са неадекватни, да излезе и да се защити. Ако пък наистина иска емблемата - да каже за какво му e.
Но за човек, в чиито очи журналистите са "олигофрени", представете си как изглеждат феновете.
На тях ли дължи обяснение?
