Ротациите в големите отбори, които се сражават на множество фронтове, са необходимото зло при толкова натоварен календар.
Но за да се правят успешно, трябва да са налице доста условия - "дълга" резервна скамейка; играчи за съответните постове, които да са в постоянна конкуренция; трезва треньорска визия за предстоящия мач и т.н.
Спомнете си критиките, на които беше подложен Арне Слот за състава, на който заложи за Купата на лигата срещу Кристъл Палас.
Нидерландецът знаеше, че двубоят ще е много труден, но въпреки това даде почивка на някои от звездите си, а след загубата бе разпънат на кръст. "Ами ако бях играл с Върджил ван Дайк и Ибу Конате и някой от тях се бе контузил? Тогава всички щяха да говорят какъв глупав избор съм направил", заяви той.
Истината обаче е, че никой не ротира толкова, колкото Енцо Мареска в Челси.
Във вторник вечер "сините" избегнаха конфузна загуба при гостуването си на Карабах в Шампионската лига на "Тофик Бахрамов" в Баку, но особено през първото полувреме бяха неузнаваеми. Нищо общо с това, което гледахме от тях през уикенда в дербито с Тотнъм.
Трябва обаче и да се отчете, че съставът беше тотално различен и само вратарят Роберт Санчес, защитниците Рийс Джеймс и Марк Кукурея и нападателят Жоао Педро бяха титуляри в Северен Лондон.
Визитата в Азербайджан беляза петия пореден мач във всички състезания, в който Мареска прави поне СЕДЕМ промени сред титулярите си. И статистиката отчита, че никой клуб от Висшата лига не е правил повече от 85-те промени, които Челси направи в своите 16 официални мача досега.
Постоянните ротации качиха Мареска на мушката и за него се заговори като за прекалено голям "мислител". Британците използват думата Thinkerman и именно този прякор бе лепнат преди години и на друг италиански мениджър в Челси - Клаудио Раниери. Не му харесваше особено. На Енцо - също.
Защитавайки подхода си, той заяви, че ротациите се правят не поради друга причина, а защото той и помощниците му смятат, че това са точните хора за подготвения игрови план.
"Мисля, че през второто полувреме бяхме много по-добри в сравнение с първото, но отново, всеки мач е шанс за всички тях да покажат причината, поради която са тук", коментира той.
Но кой ще е "тук" и кой ще е "там" в Челси е загадка и за ясновидците.
Като тенденция се откроява "сините" да играят добре срещу по-големи отбори, но често не толкова добре срещу по-невзрачни съперници.
В дербитата футболисти като Мойзес Кайседо, Енцо Фернандес и Алехандро Гарначо обикновено са титуляри. Мареска обаче се стреми да им дава почивка, когато сметне, че е удачно. Същото важи за Лиъм Делап, който отсъстваше дълго заради контузия, а Коул Палмър и Ливай Колуил продължават да се борят с травми.
Има и други смекчаващи вината фактори зад екстремния характер на ротацията на Мареска, като се има предвид, че Челси преживя 13-месечен сезон заради участието си на Световното клубно първенство през юли, което спечели. Така мондиалът съкрати предсезонната подготовка на по-малко от две седмици.
"Опитваме се да ротираме състава и когато печелим, никой не споменава това. Когато обаче не печелим, всички се фокусират върху него", заяви италианецът.
Факт е обаче, че по-малкото промени в състава подпомагат за сработването и утвърждаването на стил. А включването на по-неопитни играчи винаги е рисково.
Наред с Йорел Хато, нападателите Джейми Гитънс и Тайрик Джордж и халфът Андрей Сантос - всички те на 21 или по-малко - също се затрудниха в Баку.
И Мареска трябва да си даде сметка, че настоящият сезон е много по-различен от миналия, когато ротациите изглеждаха невероятно успешни. Да, но тогава Челси можеше да спечели Лигата на конференциите и с втория си отбор, а сега е в Шампионската лига, където и такива като Карабах са готови да се опълчат на всеки.
Челси ще играе в Шампионската лига и напролет - това е вън от съмнение.
Но подходът на мениджъра трябва да се промени, тъй като с времето се доказа, че твърде многото промени са контрапродуктивни дори и за най-добрите отбори.
А в разгара на сезона примерите са на ежеседмична база.
