Англия може и да даде титлата сър на Гарет Саутгейт. Нищо не бива да ни учудва. През годините са я получавали хора, които светът дори не познава. Поне него го знаят вече по цялата планета, след като води английския национален отбор на четири големи турнира поред.
Ако слушате отзивите след финала на европейското, ще чуете как Саутгейт е издигнал английския отбор на друго ниво. Два финала поред, един полуфинал на световното в Русия преди 6 години - това наистина са постижения и статистики, които са новина за нацията, гордееща се, че е измислила футбола.
Предишният световен полуфинал бе през 1990-а, а той е единствен от златната 1966 г. На европейско досега нямаше минаване на полуфинал, сега - два поредни мача за трофея, загубени с дузпи и с гол три минути преди края.
На повърхността наистина изплуват достойни за уважение факти. Обвивката е направо лъскава.
Но има много тиня под нея и тя ясно показва, че Саутгейт просто не е достатъчно добър.
Не и да води отбор, пълен с качествени играчи от водещи клубове. Не и да разбере за 8 години как да използва най-силните им качества.
Не и достатъчно смел, за да изкара Хари Кейн от титулярния състав, след като той е най-слаб в пет от шестте мача по пътя към финала. Не е готов физически, изглежда неуверен като третокласник в напълно нова паралелка, не стреля по вратата, не подава точно, не може да задържи топката и не тича достатъчно. И въпреки това играе във всеки мач от първата минута.
Не и достатъчно гъвкав, за да види, че схема с един краен защитник и едно крило от двете страни на формация с трима защитници и двама опорни полузащитници, е балансирана колкото пиян моряк на палуба.
Тактическият подход да си постоянно двойно и тройно презастрахован, за да не допускаш голове и загуби, е достоен за - да кажем - поляците. Или за словаците.
Но със състав, който е пълен с атакуващ потенциял, а в клубните отбори се разгръща и играе добър футбол за мениджъри като Гуардиола, Клоп, Анчелоти, Артета, Почетино...
Най-лошото е, че Саутгейт не се поучи от грешките си. Оставете настрана тактиката за старт на мача. Оставете и подбора на играчите - там всеки има мнение. Но изкараните под индиго загуби от Хърватия през 2018-а на полуфинала, от Италия през 2021-ва, от Франция през 2022-ра и Испания на финала в неделя в Берлин, са показателни. Селекционерът на Англия не се учи от грешките. В началото те са "на растежа", но когато вече си пораснал, че си и влязъл в зряла възраст, но продължаваш да бъркаш като ученик... Това не е приемливо.
Англия поведе с гол от съблекалнята в мачовете с хърватите и италианците. До почивката трябваше да води с два или три. След нея допускаше изравнявания, а имаше късмет и да не падне още в 90-те минути. Защото устремът бе укротяван отвътре, отборът бе затварян в черупка, а инициативата отиваше доброволно в съперника. Хитри, умни и опитни отбори не пропускат такива моменти.
В Катар на световното Англия изравни на Франция и играчите полетяхя по терена в най-силните им минути от мача.
Дешан направи двойна смяна, Саутгейт се огледа, замисли се, паникьоса се, прибра всичко отзад, докато вземе решение... и влезе гол за 1:2. Да, с малко късмет и точен удар от дузпата на Кейн, щеше да стане 2:2, но... Защо да се стига до изоставане в мач, в който психологическото предимство и вълната на ентусиазмът наливат вятър в платната на твоите играчи? А ти ги сгъваш сам.
В Берлин картинката бе подобна. Първото полувреме - стегнато, прибрано, без това да е укор. Финал е, играеш на сигурно. Получаваш гол и имаш късмет да не получиш втори. Изравняваш с 20 оставащи минути, а следващите пет са твои - съперникът е в нокдаун, невярващ, че е допуснал изравняване, след като е доминирал. И тук отново сгъваш платната, издути от вятъра на ентусиазма.
Ако оставиш Палмър, Уоткинс, Белингам, Сака и останалите да търсят втория гол, може да загубиш. Но също толкова вероятно е и те да го намерят. И да победиш.
Но когато отново прибереш дружината в подход "ето ви топката, ние ще сме добре наредени и ще чакаме продължения", логиката често те наказва.
Да, отборът на Саутгейт стигаше далеч в тези четири турнира. Да, той сложи край на унижения като отпадания от Румъния (2000 г.), Исландия (2016). Но реално и в четирите случая, в които се изправяше на прага на наистина голямо постижение, се проваляше. Защото от 2018-а до 2024-а единственият наистина голям отбор, елиминиран от англичаните, е Германия (Евро 2020, осминафинал).
А Хърватия, Италия, Франция и Испания, са истински тестове. Два от тях - директно за титли. Другите два - скрити мачболи, защото при елиминиране на "петлите" преди две години в Катар, идваше полуфинал с Мароко...
Затова няма казус "за или против" Саутгейт.
Той постигна неща, които предшествениците му не направиха. Но никой от тях нямаше такъв състав на разположение. С него таванът е далеч по-висок, но трябва да рискуваш да скочиш, за да го достигнеш. А не да чакаш да се обели мазилката и да обереш каквото е паднало, а ти да си седиш в изчаквателна позиция.
Ролята на Саутгейт е изчерпана. Той пое отбора на дъното след трагикомедията от Евро 2016 и стигна дотам, докъдето му позволиха възможностите. Време е за друго ниво треньор, който да потърси ново ниво и за един състав, в който има всички сегменти, за да играе като равен, но и вече и да побеждава най-добрите.
