Възможно е този печален за Манчестър Юнайтед сезон все пак да завърши с позитивна нотка.
И причината за известен оптимизъм би могла да бъде само Лига Европа - единственият турнир, в който отборът се представя убедително.
Юнайтед изигра вероятно най-добрия си мач при Рубен Аморим, за да умълчи екзалтирания "Сан Мамес" и да съсипе голямата мечта на домакините от Билбао.
Гръмкото 3:0 срещу толкова сериозен съперник като Атлетик е огромна крачка към достигане до финала, макар че другата седмица предстои и реванш на "Олд Трафорд".
От "червените дяволи" може да се очаква всичко, но дори те трудно биха опропастили такъв аванс, когато играят пред собствена публика.
В Билбао капитанът Бруно Фернандеш още веднъж поведе отбора с двата си гола, а преди тях Каземиро отбеляза първия след уникално включване на Хари Магуайър отдясно.
Всичко най-важно се случи в сензационен период от 16 минути преди почивката, когато домакините направиха дузпа и останаха с човек по-малко заради червения картон на Дани Вивиан.
Домакинските фенове не можеха да повярват какво виждат, а вероятно същото важи и за много привърженици на Юнайтед - които едва ли са очаквали точно на този стадион да видят най-доброто от своите играчи.
Сензационни бяха не само Бруно и Каземиро.
Мануел Угарте имаше принос и за трите гола, а Магуайър направи пробив, какъвто досега не е виждан от него, и изведнъж взе да финтира като Ариен Робен и да центрира като Дейвид Бекъм.
Преди това имаше тежки моменти за защитата, тъй като Атлетик наложи натиск, но Виктор Линдельоф блесна с героично изчистване пред голлинията.
Така домакините не успяха да се възползват от периода, в който владееха мача.
Този резултат засили Юнайтед към финала на 21 май на същия "Сан Мамес", където домакините се надяваха да вземат първи европейски трофей в клубната история.
Със завидно спокойствие английският тим укроти ентусиазма на публиката в Билбао, докато трибуните насочиха гнева си към рефера, а после постепенно ги обзе отчаяние.
Преди мача Аморим беше категоричен, че нищо не може да спаси сезона на Юнайтед - но ако отборът завърши с трофей и с класиране за Шампионската лига, настроението няма как да не се промени.
Предвид всички изживени кошмари през последните месеци, манчестърци имат отчаяна нужда от подобни позитивни емоции.
А успехът им снощи въобще не бива да се подценява.
Вярно е, че епизодът с дузпата и червения картон изигра решаващо значение, но в крайна сметка отсъждането беше справедливо и дойде в резултат на серия от отлични атаки на Юнайтед.
Освен това гостите удариха две греди и можеха да спечелят още по-убедително срещу най-силния съперник, когото са срещали дотук в надпреварата.
Атлетик Билбао беше допуснал само два гола в предишните домакинства и в тях имаше шест победи от шест мача.
Развоят е изненадващ и по други причини. Юнайтед вкарва трудно, но изведнъж показа ефективност в атака, докато тимът с най-стабилна защита в Ла Лига (само 26 допуснати гола за 33 кръга) беше странно неорганизиран и крехък.
Още по-важното за Аморим е, че Лига Европа продължава да бъде неговият спасителен пояс в тежките месеци, откакто пое Юнайтед.
Не става въпрос само за възможността да се спечели европейски трофей, но и за единствена надежда за класиране в Шампионската лига, което би осигурило към 100 млн. паунда приходи.
Такава финансова инжекция би открила нови възможности за лятната селекция в момент, когато обновяването на състава е повече от наложително.
Очакванията бяха гостуването на Атлетик Билбао да е далеч по-трудно.
Даже и равенство щеше да се възприеме като положителен за Юнайтед резултат, но вместо това Аморим ще трябва да убеждава футболистите да не подценяват реванша.
"Способни сме да спечелим този турнир, а във Висшата лига страдаме мач след мач", отбеляза впоследствие мениджърът.
И разбира се, че е прав. В първенството има само шест победи в 23 мача, докато в Лига Европа е спечелил седем от деветте си срещи.
На европейската сцена Юнайтед изглежда не само по-опасен, но и по-устойчив и стабилен тим.
За първи път от близо 60 години "червените дяволи" вкараха три пъти още през първото полувреме в европейско гостуване от елиминационна фаза - и това може да изглежда като незначителна статистика, но е обнадеждаващо в сезон на антирекорди и ужасни разочарования.
Юнайтед впечатли и със зрялото си представяне през втората част, когато не само контролираше мача, но и можеше да увеличи преднината си. Естествено, гостите бяха доста улеснени от това, че играеха с човек повече, но нямаше и следа от сривовете, които иначе са толкова характерни за този състав.
Ако не се случат някакви трудни за проумяване сензации в реваншите, ще гледаме английски финал в Лига Европа.
Парадоксално е, че той ще бъде точно между отборите, които разочароваха най-силно във Висшата лига през този сезон.
14-тият в първенството Юнайтед срещу 16-ия Тотнъм ще бъде битка за изкупление и дуел между двама мениджъри, които имат страшно много за доказване пред своята публика.
Аморим е прав, че трофей от Лига Европа няма да спаси сезона на Юнайтед - но триумф във финала може да се окаже определящ за неговото лично бъдеще на "Олд Трафорд".
