Годината беше 2005-а.
Нито Лионел Меси, нито Кристиано Роналдо бяха играли на световно първенство. Джордж У. Буш тъкмо започваше втория си мандат като президент на САЩ. YouTube току-що беше възникнал и светът се бореше с друг смъртоносен вирус: птичия грип.
Тогава за последен път феновете бяха станали свидетели на четвъртфинали в Шампионската лига, в които отсъстваха и Меси, и Роналдо.
През 2005 г. Барселона на Меси беше изхвърлена от Челси на осминафинал, а Манчестър Юнайтед с Роналдо в състава си отпадна от бъдещия финалист Милан. Тази седмица отново видяхме двамата велики да отпадат в тази ранна фаза, като този път Барса преклони глава пред ПСЖ, а Кристиано и Ювентус се провалиха срещу Порто.
За да си дадем сметка какво събитие е това, ще припомним и че миналата година, когато Роналдо и Меси не стигнаха до полуфиналите, беше първият път от 2004/05, в който никой от тях не е във финалната четворка.
Цели 16 години изминаха оттогава, а Меси даже още не беше ключов играч в състава на каталунците и беше направил дебюта си в евротурнирите по-рано същия сезон.
В следващите 15 кампании Лео и Кристиано спечелиха Шампионската лига общо девет пъти, докато сега записват втори пореден сезон с нетипично ранно отпадане.
Свикнахме най-значимата клубна надпревара да е и пряк дуел между тях двамата, но нещата вече просто не са същите.
Роналдо и Меси продължават да играят на много високо ниво, само че няма как да са толкова пълни с енергия, колкото в по-младите си години, а техните състави са в безспорен упадък.
Ювентус и Барселона са водени от треньори, които още не са доказали нищо, и са пълни с футболисти, които не отговарят на очакваното ниво. Преди Меси имаше съотборници като Роналдиньо, Самуел Ето'о, Тиери Анри, Луис Суарес и Неймар, а сега се мъчи с Усман Дембеле, Антоан Гризман и Мартин Брайтуайт.
Изпълнения от световна класа в състава на каталунците вече можем да видим единствено от него, докато останалите се отличават предимно с пропуски като тези на Дембеле снощи в реванша срещу ПСЖ.
Същото важи за Роналдо, който вече не играе редом до Уейн Рууни, Карлос Тевес, Карим Бензема или Гарет Бейл. Няма ги Лука Модрич и Тони Кроос, които да го захранват с пасове. Около себе си португалецът вижда Деян Кулушевски и Алваро Мората, а в халфовата линия - Аарън Рамзи, Уестън Маккени и Адриен Рабио.
Вчера Барселона си тръгна от турнира с високо вдигната глава, игра смело, опита всичко и създаде дузина положения.
Но завършващият удар не беше на висота, а онова 1:4 от първия двубой тежеше твърде много.
Самият Меси не издържа психически и след фамозния си гол за 1:1 изпълни посредствено дузпата, с която трябваше да изведе Барса напред преди почивката. ВАР пък проспа, че ударът трябва да бъде повторен заради преждевременно навлизане на Марко Верати пред дъгата на наказателното поле.
Някъде там надеждите за обрат приключиха.
Ден по-рано Ювентус отпадна по доста безславен начин срещу преодолим противник като Порто, който на всичкото отгоре в реванша игра с човек по-малко над един час.
Кристиано разочарова и в двата мача, записвайки пореден провал с "бианконерите" в Шампионската лига, където в миналите сезони отпадна от Аякс и Лион без въобще да се доближи до трофея.
Това е повод за доста неприятна равносметка на времето след трансфера му в Торино преди три години. Голмайсторът отбеляза 92 гола в 121 мача за Юве, спечели две титли на Италия и две Суперкупи, но с него отборът не се подобрява, а тъкмо обратното.
Голямата цел, заради която беше взет португалецът - купата от Шампионската лига - изглежда все по-далеч.
Впрочем Роналдо навърши 36 миналия месец, има още един сезон от договора си и около бъдещето му ще има въпросителни още през лятото. Меси ще навърши 34 през юни и има да взима голямото си решение дали да напусне единствения тим в своята кариера, когато договорът му изтече това лято.
Така и двамата могат да се окажат с нови клубове в съвсем различни от досегашните дестинации и все по-далеч от трофеите, за които досега се бореха редовно.
Ако останат, едва ли ще дочакат необходимото преизграждане, което Барселона и Ювентус трябва да претърпят, за да се приближат до най-добрите на континента. Финансовите ограничения, причинени от пандемията, правят селекционния процес и подобряването на един състав още по-сложно.
А времето е непобедим противник.
В този късен етап от кариерите си, Лионел Меси и Кристиано Роналдо може и да прекарват едни от последните си моменти на най-голямата европейска сцена.
Младото поколение вече настъпва и Шампионската лига постепенно се превръща в турнира на Килиан Мбапе и Ерлинг Хааланд, а тимове като Байерн Мюнхен, Манчестър Сити и ПСЖ разполагат с класа, срещу която индивидуалните усилия на двама ветерани, които и да са те, няма как да бъдат достатъчни.
Затова неизбежният край на ерата "Меси срещу Роналдо" може и да дойде съвсем скоро - и да се окаже незаслужено тих и безславен на фона на феноменалните кариери на двамата най-големи съвременни играчи.
Към края на футболния си път те заслужаваха да бъдат част от по-силни състави, които блестят със собствена светлина и без техния принос.
Уви, вместо това сме принудени да ги гледаме как угасват, заобиколени от посредственост.
