Ранна есен, Исперих, кал до ушите. Суматоха на гола поляна. Отдясно - сцена с жива музика. Отляво - две съешени тежкотоварни каросерии, натоварени с още по-тежко присъствие.
Върху буците пръст между двете сглобки - червен килим. Килим. Червен.
В "почетните" ремаркета се е настанил целият ръководен драмсъстав на ДПС - от партийния председател Лютви Местан до вогонското перо Мариана Георгиева.
Гвардейците от НСО, които пазят Местан от "неизвестното", са прилепнали плътно до него. Един от охранителите носи дискретно куфарче с кевларено одеяло - току виж електоратът от Лудогорието открил огън в знак на признателност за всички тези 25 години права и свободи. За всеки случай електоратът е обособен с въженца на респектиращо отстояние от "башканъ Местан".
Народът всъщност е дошъл да погледа кушии, а ДПС - да открие предизборната си кампания "офроуд". Който плаща, той поръчва музиката. В случая - поръчителят е пожелал да послуша възрожденски патриотични песни за "смърт или свобода".
"Кой уши байрака, кой му тури знака... Аз съм Райна Попгеоргиева-а-а", пее мустакат славей, след което продължава с либрето на турски език. От патриотична - песента става любовна.
Народът се ослушва без особен ентусиазъм и си чака кушиите. Каросериите обаче се поклащат в блаженство с пълното съзнание какво ще последва.
Топчето пукна, опозицията скокна.
Като по команда кметът на Панагюрище (който впрочем също е в предизборна кампания, но от ГЕРБ) се самосезира с кърваво писмо срещу "грозното зрелище", по време на което е изпята свещената песен за Райна Княгиня. Не пропуска да тресне мимоходом и Сергей Станишев, който преди години я нарочи за "социалистка" накуп с баба Тонка и Стинг.
В знак на протест панагюрци се готвят за групово изпълнение на обезчестената народна песен. Без майтап.
Тоя филм вече сме го гледали. И не е турски, съветски е. Любителски клип в YouTube, надпис "Скандал, позор, наглост" и ето ти чудо за цяла кампания.
Преди 10 години Ахмед Доган го измисли - един ден преди парламентарните избори обяви в национален ефир с цялото самодоволство, на което е способен, че той държал обръчите от фирми, а в България нямало бизнесмен над средното равнище, който да е изкласил без "една моя усмивка".
През 2009, точно седмица преди възкачването на ГЕРБ на власт, пък дойде второто му "откровение" от с. Кочан: "Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата".
Между двата тура на президентските избори през 2011 г, когато "нощта беше бременна с нови тенденции", Доган подари властта на Росен Плевнелиев, като смачка в мечешката си прегръдка конкурента му Ивайло Калфин.
Броени дни преди "Костинбродските" избори през 2013 г., Делян Пеевски ревеше пред преобладаващо ромска агитка в Крън "ГЕРБ ви страхуваха 4 години! Страхуваха ли ви ГЕРБ? Отиват си-и-и!!!"
На техния фон Лютви Местан просто бледнее с "Днес всички оратори говориха на български, аз смятам това за ненормално" от последната национална предизборна кампания, реколта 2014.
ДПС е перфектният възпламенител на електорални страсти. Възбужда и чужди, и свои. Чуждите - с наглост, своите - със заплаха. Резултатът е положителен за всички играчи.
Само обърнете внимание, че "свещената война" срещу ДПС стои в генната модификация на n-на брой "патриотични" фракции, от които - поне три са намерили място в Народното събрание, за което ползват държавна субсидия.
Междувременно, обръчите на Доган се разшириха до корпулентни мащаби, а партията на Пеевски едва се сдържа да не измести официално Столетницата като втора по големина политическа сила в страната.
Червеният килим на ДПС си е все така нелеп върху калта. Само куфарчетата станаха кевларени.
