Всички познаваме такива хора - уж нормални личности, които обаче подхождат към света по един мнителен начин. Във всеки един жест или реплика към тях те виждат обиди, провокации и подигравки.
Коментар, който не харесват, веднага се превръща в повод за вражда, а всяко малко нещо е въпрос на чест.
Около такива хора или винаги се стъпва на пръсти, за да не се провокира тяхната избухливост, или напротив - накрая абсолютно всички ги взимат на подбив. И в двата случая обаче определението е едно и също - комплексари.
Tова не е валидно само за хората, но и за много по-големи групи от човешки същества. И го доказва реакцията на Съюза на българските писатели по поставяната от Джон Малкович в Народния театър постановка "Оръжията и човекът" по пиесата на Дж. Бърнард Шоу.
Според официално изявление от Управителния съвет на организацията, отпечатано в органа на СБП - вестник "Словото днес", пиесата била "антибългарска" и представлявала "срамен и оскърбителен за народа ни акт".
"Това е открита инсинуация срещу страната и народа ни, зъл цинизъм и гавра с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата и съединението на родината. Позорът, който се излива върху народа ни, е с ваше съгласие и съучастие, господа управляващи!", се казва в писмото на СБП.
Самият Малкович е категоричен, че подобно нещо няма.
"Разбрах, че има информация, че пиесата се подиграва на българите и на Сръбско-българската война - според мен нито едно от двете не е вярно. В "Оръжията и човекът" става дума за претенциите, за грешния идеализъм и всъщност тя е една антивоенна пиеса. По принцип Джордж Бърнард Шоу е писал много пиеси, за да заяви позицията си срещу войната", коментира актьорът и режисьор в свое интервю от септември тази година.
Действието на самата пиеса, която е поставена за първи път на сцена през 1894 г., се развива в малко градче край Драгоман в България след края на решаващата битка при Сливница през 1885 г., която слага край на Сръбско-българската война.
"Оръжията и човекът" е сатира и осмива романтичните представи за войната и нейния героизъм. Голяма част от героите вътре са българи и голяма част от тях са окарикатурени. Именно това е и причината за възмущението.
То всъщност не е от днес, като през годините творбата на Шоу е пробуждала дебати за това дали е антибългарска, като ирландският писател е обвиняван дори в тенденциозно отношение към страната ни.
В случая България и Сръбско-българската война са само декор за антивоенното послание, което писателят цели. Според историята, първоначално той прави средата в пиесата условна, без някаква ясна националност, но е посъветван от приятели да сложи контекст. Така той решава да се спре на един от последните към онзи момент военни конфликти - сблъсъкът на сърби и българи след Съединението.
Ако извадим обаче героите от тази обстановка, сменим им имената и ги сложим например в Прусия след войната с Франция или в Русия след някоя от кампаниите срещу Османската империя, няма да се промени абсолютно нищо значимо в пиесата.
Тя е насочена срещу войната и нейното величаене като нещо благородно и възвишено.
По-тъжното е, че това трябва да се разбира най-добре от писателите, които използват подобни техники като алегория и творческо преувеличаване.
Не и в Съюза на писателите в България, където мисленето очевидно е малко по-различно.
В крайна сметка оттам имат право на своето мнение и позиция. Имат право да ги защитават и да се борят за това, в което вярват.
Ние пък имаме правото да видим цялата тази ситуация, и да рапознаем извиращата от нея откровена комплексарщина.
