Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво се обърка с външната политика на Байдън

Какво се обърка с външната политика на Байдън Снимка: БГНЕС

Обикновено не e особено добър знак, когато си лидер на най-влиятелната страна в света и само 18 месеца след началото на управлението ти започнат да се задават въпроси от типа "какво се обърка".

Не е добре и ако рейтингът ти на популярност падне под 40 пункта.

Общо взето това се случва в момента с американския президент Джо Байдън.

Последното социологическо проучване в САЩ на PBS NewsHour, NPR и Marist показват, че през юли нивото на одобрение на американските избиратели към него е достигнало най-ниската си точка, откакто официално встъпи в длъжност в началото на миналата година.

То е се е сринало до 36%, което е с 4% по-ниско от юни, и с цели 13% по-по-малко от януари 2021 г. Забелязва се и спад на доверието както сред поддръжниците на собствената Демократическа партия, така и сред независимите.

В същото време има ръст на тези, които "силно не са съгласни" с неговите политики. През миналия януари те са били 36%, докато в момента са 57%.

При всички положения това не са добри цифри за лидера, който трябваше да закърпи американската външна и вътрешна политика след изпълненото с противоречия управление на Доналд Тръмп.

Не че Байдън бе първият вариант за повечето си гласоподаватели, но просто се оказа, че няма друга по-смислена политическа алтернатива и в крайна сметка мнозинството гласува не толкова "за" Байдън, колкото "против" Тръмп.  

Така "свободният свят" получи един компромисен лидер, който попадна в ситуацията да се справя с множество предизвикателства на фона на намаляващата тежест на САЩ в международен план и формирането на един мултиполярен модел с множество съперници, почувствали се достатъчно силни да оспорят американското превъзходство на регионално или глобално ниво.

Дори традиционните и верни съюзници в Персийския залив не изглеждат вече толкова сигурни партньори, имайки предвид скорошното посещение на Байдън в Саудитска Арабия и хладната му среща с престолонаследника и де факто лидер на кралството Мохамед бин Салман.

През последните няколко години, още по времето на Тръмп, започна процес на стратегическо преориентиране от войната срещу терора, Близкия изток и Афганистан към Източна Азия и съревнованието с Китай.

Нещо, което Байдън завърши чрез изтеглянето от Ирак и фиаското в Афганистан, като последното демонстрира почти отчайващо американско безсилие и некомпетентност.

В резултат монархиите от Персийския залив видяха докъде се простират границите на американската сила и поизгубиха доверие във Вашингтон, а някои къде повече, къде по-малко, започнаха да флиртуват с Китай и Русия.

Междувременно Вашингтон атакува саудитския престолонаследник по линия на човешките права, като едно от първите действия на новата администрация бе да наложи редица от санкции заради убийството на Джамал Хашогджи и войната в Йемен.

Постави като приоритет и нормализиране на отношенията с Иран чрез възраждане на ядрената сделка с надеждите, че тя ще стабилизира Близкия изток. До момента обаче Техеран не прави нищо друго освен да протака преговорите и бави времето, докато задълбочава партньорствата си с Китай и Русия, които помагат на страната да заобиколи санкциите.

Проблемът в случая е че май единствено в САЩ и Европа някой иска тази сделка да се случи.

За Иран е напълно в техен интерес да се бавят до безкрай, поощрявани от Москва, докато в Израел, Рияд и Абу Даби са убедени, че успешно споразумение ще осигури на Техеран нужните ресурси, за да развива своята ракетна програма, наред с регионалната си мрежа от проксита.

По този начин Байдън с един куршум удря два заека, но не в добрия смисъл.

От една страна сближи противниците си, докато от друга дистанцира съюзниците си, без да е предполагал, че толкова скоро ще има нужда от тях, когато войната в Украйна разклати световния пазар на горивата.

Сега монархиите в Персийския залив се оказаха в позицията на силата да извиват ръцете на американския президент, когато той направи първото си посещение в Близкия изток чак след година и половина и то за да търси подкрепа от тях.

Ако не друго, Байдън възстанови счупените отношения с Европа след Тръмп.

Не и без помощта на Владимир Путин, разбира се, но все пак сегашният американски президент действително нормализира и върна в ритъм евроатлантическото сътрудничество след един период, в който изглеждаше, че на предишния стопанин на Белия дом сякаш му бе по-лесно да си общува с Кремъл, отколкото с дългогодишните партньори.

Дневният ред на Байдън се корени в отхвърлянето на наследството на Тръмп и неговия подход "Америка на първо място", като възстанови традиционния подход на многостранно сътрудничество.

Това беше отразено още в ранните му действия да присъедини САЩ отново към Парижкото споразумение за климата и Световната здравна организация, както и да задейства НАТО срещу Русия и азиатския Квартет срещу Китай.

Въпросът обаче е дали вече не е твърде късно след погрешни стъпки и неконсистентни политики на няколко президентски администрации.

На много места по света може вече и да не желаят да следват американския пример след ерозията на демократичните норми през последните години.

Байдън има възможност да поправи някои от щети, но времето става все по-малко. 

   

Най-четените