Думата "консолидация" се тълкува като съединение, обединяване, спояване на силите.
Извън речника и с оглед на настоящата ситуация обаче тя има много по-сложно политическо значение, що се отнася до това кога ще ходим пак до урните - дали след 8 месеца или по-рано.
Ден след като министър-председателят Бойко Борисов каза, че "държавата трябва да бъде много консолидирана" и че ще търси разговори както с партиите от коалицията, така и с опозицията, а след това се появи информация за обсъждани от ГЕРБ четири варианта за справяне с политическата криза, премиерът пое в противоположната посока.
Посока отново на консолидация, но само с коалиционните партньори от "Обединени патриоти", придружена от дистанциране от политическите лица на протеста. Всичко това водено от твърда заявка, че оставка на кабинета няма да има и мандатът ще бъде завършен.
Какво повлия за този рязък отказ от идеята за по-широки разговори - и евентуално компромиси - в търсене на изход от кризата?
Един донякъде пренебрежим фактор е острият отказ на БСП дори да обсъждат подобна идея, водени от илюзията, че те самите могат да бъдат в центъра на едно бъдещо управление (невъзможна с оглед на традиционни изборни резултати, вътрешните противоречия и евентуалните партии в следващия парламент). Отказът на социалистите беше придружен от внасянето на поредния вот на недоверие, който послужи на "консолидираните" управляващи да си намерят основна краткосрочна цел.
Вторият и по-значим фактор са проведените разговори на Коалиционния съвет с "Обединени патриоти" (ОП), които са силно застрашени от варианта "предсрочни избори".
Явяването на такива с оглед на критичната ситуация може да повлияе негативно на изборния резултат за двете партии в ОП - без значение дали ще се явят заедно или поотделно на избори. Най-доброто, на което те могат да разчитат за влизане в следващ парламент, е успокояване на обстановката до датата на редовните избори - 28 март, и възможност отново да наберат самостоятелна инерция.
Третият възможен фактор е неизвестен - нещо друго, което да е повлияло на решението за отхвърляне на основното искане на протестиращите.
Извън Министерски съвет на дневен ред остава темата за другата консолидация - тази на улицата, тъй като решението на управляващите всъщност може да засили мащаба на протестите, а оттам и оказвания обществен натиск.
Трябва обаче да се има предвид, че протестите до момента се провеждаха в атмосфера на неизвестност за това как властта ще реагира на исканията. Твърдият отказ от четвъртък сутринта може освен всичко друго да повиши и напрежението сред отделни групи протестиращи - нормална човешка реакция, когато искането ти бъде отхвърлено. Гневът и евентуално отчаянието от липсата на резултат носят риска и от сблъсъци.
Същевременно много фактори в момента играят срещу консолидацията на протестите. Като за начало това са информациите за инфилтрирането на провокатори; участието в тях на политически фигури, търсещи своя собствена политическа изгода; слуховете за платени демонстранти. Основна пречка е и разнообразието сред протестиращите и техните искания - искащи само оставка на кабинета, искащи и предсрочни избори, искащи и Велико народно събрание, подкрепящи президента Румен Радев, неподкрепящи никого.
Всеки един от тези фактори дава възможност на правителството да омаловажи значението на протестите и да постави под съмнение тяхната мотивация, организация и цели.
Така в края остава въпросът чия консолидация ще се окаже по-успешна: тази на улицата или тази на кабинета, който очевидно се е отказал да търси по-широко партньорство?
От отговора зависи кога ще ходим до урните и дали 45-тото Народно събрание ще се появи на бял свят след цяла бременност или преждевременно.
