По време на третата вълна от изследването на СЗО България, което осветли поведенческите нагласи във връзка с COVID-19 у нас, на бял свят излязоха тъжните 37% българи, които категорично няма да се ваксинират срещу новия коронавирус. Впоследствие, на фона на новините за починали хора в линейки и на пейки пред болници, този процент спадна на 35.
Чудесно. Значи остават цели 65% население, готово да се имунизира или поне склонно да го направи, ако някой докаже, че ваксините не водят до преждевременна еякулация и покриване на тялото с люспи на кефал.
Статистиката обаче винаги е готова да ни поднесе някоя горчива изненада. Последната такава дойде от думите на здравния министър Костадин Ангелов, който обяви, че 21% от учителите са изявили желание да се ваксинират срещу COVID-19.
Министърът не уточни дали става дума за 21% официално записали се за ваксинация учители или за 21% от всички учители в България, но тъй като това е единствената официална информация по темата, можем само да се надяваме да е валиден първият вариант.
Ако не е обаче, няма как да не се заформи въпросът на какво разрешаване на кризата разчитаме, ако само 21% от учителите, едни от интелектуалните стожери на нацията, са готови да се имунизират.
Не е изненадващо, ако на третата ракия бай Евстати обърне масата и кресне, че той на тия фармацевтичните да му чипират мозъка нема да им даде. Не е и особено притеснително, ако Милица-Патрик Генадиеви споделят във Facebook журналистически материал от nau4iistinata.bg, според който Бил Гейтс лично капва във ваксините срещу коронавирус по един микрограм LSD, за да държи жителите на Чирпан под контрол.
Тревожно е обаче, че антиваксърските настроения излязоха от стройните редици на що-годе капсулираните допреди това антиваксъри и метастазираха в обществото, включително на най-неочаквани локации: като например сред групи медици или учители.
Разбира се, не само простотията е причина за толкова масовото отричане на ваксините срещу COVID-19 у нас. Страхът, който през последните месеци си проправи път през всички други емоции и застана начело на световната лимбична система, вероятно е основен виновник за недоверието и ненавистта към ваксините.
Немалка роля играе и липсата на адекватна и пълноценна комуникация по темата от страна на властите. И все пак, информация има. И ако един учител не може да я намери, това неизбежно поставя под известно съмнение и качествата му да преподаде на децата разликата между медна руда и диамант.
СЗО се опита да обори някои от най-разпространените притеснения относно ваксините като "прекалено бързото им създаване" и клаузата "информирано съгласие", която освобождава от отговорност фармацевтичните компании в случай на проявление на странични реакции.
Уви обаче, конспиративните теории са по-шумни от научните доказателства и за разлика от вируса, нямат нужда от физически контакт, за да се репликират в убежденията на хората.
Това е лоша новина за всички, които още не са се сдобили със заветните антитела, поливат краставиците от плод-зеленчука със спирт и заспиват и се събуждат със страх, че днес ще е денят, в който някой, с когото са общували, ще им се обади да им каже, че има висока температура. Както и за всички, които попадат в т.нар. рискови групи: поради възрастта, хроничните си заболявания или работната си среда.
Именно учителите са една от тези рискови групи и част от тях не без основание отказаха да преподават в класните стаи, което доведе до повторното затваряне на училищата у нас и връщането на учениците пред екраните на лаптопа у дома.
Затова е логично, ако имат право и възможност да се ваксинират, което е един, а може би и единственият, от начините човек да се предпази от COVID-19, да се допитат до достоверни източници и да вземат онова информирано решение, което да им позволи спокойно да се върнат в час.
Разбира се, вярно е че ваксината е доброволна и е вярно, че поставянето ѝ е личен избор и не би следвало някой, който я отказва, да бъде тричан, анатемосван и заклеймяван като безотговорен и тъп.
Но също така е вярно, че пандемията доста недвусмислено ни напомни, че живеем в общество, че сме взаимозависими и е необходимо да се съобразяваме с другите.
А в училищата, освен млади и здрави учители, има и хронично болни и възрастни учители, както и имунокомпрометирани деца.
Затова силно се надяваме процентът на учителите, готови да се ваксинират, да скочи нагоре и учителите и учениците да се върнат в класните стаи, където да докажат, че образованието има значение и след време по-малко хора ще вярват, че ваксините ги чипират, а самолетите им пръскат картофите с пестициди.
