Ако някой е очаквал, че Европейският съюз ще влезе в ролята на учител с показалка, за да накаже управляващите в България заради проблемите с корупцията, трябва да е останал доста разочарован.
Пред почти празна зала и в много проформа вариант преминаха изслушванията в Европейския парламент по дебата за върховенството на закона в България, а от ЕНП зададоха линия на ясна подкрепа за правителството, макар и с привидно демонстрирано уважение към протестите.
Мантрата на лидера на ЕНП Манфред Вебер е ясна: "Протестиращите се уважават, но редовните избори през март ще решат." И толкова...
Двама бивши външни министри на България - Виктор Калфин и Даниел Митов - казаха, че това е само началото и тепърва Европа ще оказва натиск върху страната, за да се справи тя с проблемите с корупцията и съдебната система. Но, каквото и да си говорим, това е доста пожелателно мислене.
Тъжната истина е, че дори Европа да имаше благородното намерение да реши проблемите на България, свързани с корупция, лобизъм и върховенство на закона, ако у нас няма воля и знания за изграждане на необходимата реформа, нищо няма да се промени.
Веднъж завинаги трябва да изоставим манталитета на "Чакаме да дойде някой да ни оправи", защото общо взето винаги се намира някой, който да дойде и да ни "оправи", но в онзи, малко по-вулгарен смисъл на думата.
Да, Европа може да дава препоръки, да изготвя доклади и дори да заплашва, че ще спира субсидии. Може даже наистина да ги спре. Но дотам. Оказване на натиск да се върви в една определена посока - това е максимумът. И то най-вече само ако някъде там също имат желанието да излязат от традиционните си междупартийни деления, каквито можем да видим и в нашия собствен парламент.
На всеки е ясно, че ЕНП ще подкрепя ГЕРБ, освен ако ГЕРБ не сгафят, ама наистина много. Все пак видяхме колко им беше необходимо на европейските десни да се разграничат малко от малко от члена си Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС.
А, каквото и да говорим, в очите на Европа в момента "Турски поток" е далеч по-лоша червена точка от продължаващите протести у нас. Въпрос на приоритети.
Проблем с корупцията у нас има. С разпределението на силите и на властта в съдебната система - също. С лобизма - също. С медиите и свободата на словото - пак да. И всички тези неща са навързани помежду си до такава степен, че създават истински Гордиев възел.
Би било прекрасно, ако имаше как някой да дойде и да реши с магическа пръчка тези проблеми, без ние като народ да си мръднем и пръста. Но в реалния живот нещата не се случват така.
Брюксел може само да оказва натиск, да задава посока и толкова. Нещо повече - да се меси по-нататък във вътрешните ни дела, когато самият ЕП е обсебен от трибализма си, би било не по-малко вредно от това просто да игнорираме проблема.
Съответно трябва да престанем да гледаме към Брюксел като към някакво магическо решение, просто защото не е. Там има също предостатъчно проблеми, нередности и несъвършенства, които трябва да осъзнаем.
"Спасението е преди всичко отговорност на давещите се", казва старата поговорка. На България - като държава, но и като общество, се пада да си оправя проблемите. Стига да има волята за това.
