Чувате ли ги?
На родна територия отново взеха да подрънкват оръжия и патрондаши и да се разглобяват калашници за норматив. Виртуално, разбира се, както е откакто премахнаха задължителната казарма.
И тази година блянът по АК-47, който, както знаем, не е прашка, не е лък, той е правен в Казанлък, не ни подмина.
Сега изтърканата като влакови релси теза за някаква форма на военно обучение е леко преформатирана, за да не се усетят по-бдителните, че старата песен се подхваща на нов глас. Пряко в ефира на БНТ в неделя сутрин ни я разясни Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители.
Този път, казва Такева, от Министерствата на образованието и на отбраната решили, че ще сложат гордото име - "Обучение по защита на отечеството".
Явно е, че из ведомствата са получили прозрение, че задължителната казарма е скъпо и трудоемко начинание.
То се приема благосклонно от една определена прослойка родители и млади жени, които ще одобряват казармата точно до момента, в който не им се наложи да дадат техния златен ненагледен син/приятел в някое пъплещо от въшки поделение.
Затова сега ще изпробваме нещо по-скромно и по като за нас - ново военно обучение за ученици от 10 и 11 клас. Пардон, защита на отечеството - словосъчетание, сякаш изскочило изпод писалката на Ботев или Вазов.
В тези часове, пише в проектопрограмата, учениците би трябвало да усвоят ценни знания като "оцеляване при откриване на невзривени боеприпаси" и "въоръжение и екипировка на военнослужещите във видовете въоръжени сили".
Тоест, тоя път няма да разглобяват и сглобяват калашници, само ще ги гледат.
Това за гледането не го пише, но се подразбира. Защото в България, страна, която от почти 80 години живее в непрекъсван от войни на собствена територия мир, битува и не спира да битува уродлив фетиш към военната тематика, казармите, униформите, оръжията.
Докато през социализма подобно непреодолимо влечение е разбираемо, защото капиталистическият враг дебне за диверсия и може да нападне всеки момент, то няма логично обяснение защо след 1989 г. и особено след приемането на България в НАТО мнозина продължават да искат децата да се готвят за война.
И до днес, в лето 2023-о, се вярва в мантри като тази, че "казармата прави мъже" или че "имаме нужда от военно обучение, защото момчетата си бръснат краката и си скубят веждите".
Че сме го закъсали яко е видимо. Не заради носталгията по казарми и военни дружинки от тийнейджъри, разхвърляни из храстите, хванали нескопосано някоя пушка. Закъсали сме го, че пак обсъждаме такива неща и мислим дали да не ги "връщаме".
Кое да връщаме, бе, другари? Според PISA 47% от учениците нямат умения по четене с разбиране, но никой не иска вместо час на класния да има часове по функционална грамотност.
Вместо да се борим с неграмотността и липсата на базови умения, ние ще борим "джендъра" (по БСП и Янка Такева) и ще учим децата... да оцеляват от невзривени боеприпаси.
Даже можем направо да им пуснем знаменития скеч на Шкумбата, в който се ходи бавно към гробищата с бели чаршафи на гърба, за да не ни копат, поне ще се посмеят.
Докато десетокласниците по света ходят на актьорско майсторство, пеене, спорт, компютърни науки, упражнения по реторика, техните български връстници ще гледат разчленени въоръжения на българската армия (отново по вечната Амбър на българското образование - Янка Такева).
Или, ако трябва да съм по-директна, ще занимаваме с конвенционални и морално остарели оръжия и способи деца, които си пишат домашните с помощта на изкуствен интелект. За да борим "джендъра". Евентуално.
А не е ли по-добре, Янке, да следваме съвета на Pink Floyd и да оставим децата на мира?
