Хвърляме по едно бегло око на далечната Америка, където някакви ретроградни лунатици успяха да доведат консервативната си битка дотам, че около половината от щатите на САЩ ги чака почти пълна забрана на абортите.
Нас този въпрос не ни касае, затова и презокеанските драми ни вълнуват периферно. XXI век е и темата тук е твърдо, ясно и цивилизовано решена - българските жени имат гарантирано, включително и от масовата обществена нагласа, право на избор.
Така си мислехме и преди няколко години по отношение на родените деца. Те са изконна част от семейството и извън брутални случаи на насилие никой не може да ги отнема. После обаче се появиха Истанбулската конвенция и Стратегията за детето и от несъществуващ, този дебат стана основен.
Цяла година протестираха хора, убедени, че ако документ, в който не се споменава нищо различно от отдавна действащо законодателство, бъде приет, децата им ще бъдат взети, защото имат кариеси, и пратени на гей двойки в Норвегия.
Гюрултията беше повсеместна - по площади, медии и във Facebook и доведе до оттеглянето на въпросната стратегия, въпреки че в нея нямаше и намек за вземане на деца от норвежците. И след като утихна, от днешна гледна точка, изглежда още по-абсурдна и нелепа.
Защото междувременно преживяхме няколко вълни на коронавирус, за който още доста хора вярват, че е прост грип, измислен за държане в подчинение на масите. При появата на ваксините положението ескалира, а войната в Украйна вече заформи перфектната буря за тотално разделение на обществото, развихряне на всевъзможни конспирации и масов доброволен отказ от здравия разум.
При подобни обстоятелства все по-лесно и сред все повече хора намират почва патриотарството, зле перифразираният национализъм и влеченията към всякакви крайности, опаковани като "съхранение на българите като нация и народ".
В момент на страх за бъдещето, на лутане между Изток, Запад и национален интерес, на натрапващ се избор между цени и свобода и на подготвени отдавна механизми за разпространение на дезинформация, изречението "26 000 убийства се правят годишно у нас" би попаднало точно в целта.
То не е случайно - излезе от устата на лидера на "Атака" Волен Сидеров през 2019 г., когато той опита да подеме кампания и дори да внесе законопроект за забрана на абортите.
Тогава никой не му обърна внимание, но как ли биха прозвучали днес в ушите на стотици хиляди българи мантрите, че се топим като нация и само забраната на абортите може да ни спаси; как един определен етнос не прави аборти, за разлика от българския, и ако продължаваме така, ще ни погълне; как ежегодно губим повече от 25 000 българчета...
Подобна кампания има потенциала отново да изкара на преден план малки, но шумни групи, и тотално да заглуши рационалните и уж отдавна приети за правило аргументи, в основата на които е, че насила просто няма как да стане, а криминалните аборти ще убият повече неродени деца и жени заради по-високия риск от увреждания.
Според Националната мрежа за децата (НМД) абсурдните протести срещу Стратегията за детето бяха изключително добре подплатени със съответните мощни дезинформационни пропагандни средства по сайтове и социални мрежи. Те се финансират както от изток, така и от запад, твърдят още от неправителствената организация.
И докато троловете от изток си ги знаем, то не бива да подценяваме крайно десните, консервативни религиозни организации от запад. Те имат немалко поддръжници и спонсори, които целят - според НМД - да върнат естествения Божи ред, част от който категорично не са както отнемането на деца от родителите им, така и абортите.
Каналите за тази пропаганда са отдавна установени и смазани - от Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, Законът за социалните услуги, през Covid, ваксините и дори войната - в машината просто трябва да се пусне в обращение нова теза. А събитията в Америка сочат, че нищо не пречи това да са именно абортите.
Естествено, подобно на краденето на български деца от норвежци, и този "дебат" няма да доведе до нищо съществено. Абортите в България няма да бъдат криминализирани. Проблемът е, че отново ще се настървим едни срещу други и ще загубим ценна обществена енергия за несъществуващ проблем.
А около нас има предостатъчно действителни проблеми, които превръщането ни в ретроградни лунатици само задълбочава още по-опасно.
