Звучи като излязло от научнофантастичен роман, но не е. В бурния и горещ - не само заради температурите - юни една новина очаквано мина под радарите. В китайското издание "China and Technology Daily" се появи, а след това бързо изчезна информация, че китайски учени са уловили непознати радиосигнали от Космоса с помощта на най-големия радиотелескоп в света.
Сигнали, за които посочват, че е възможно да са породени от извънземна технология.
Макар информацията, пореден гъдел по темата "Намерихме ли ги?", да беше преразказана в издания като Bloomberg и Live Science, бързо се намериха учени, които да разочароват/успокоят с уточнението, че най-вероятно радиосигналите всъщност идват от смущения, а не от инопланетянски машинарии..
Пандемия, война, извънземни... Не, не, няма бинго! Да си отдъхнем поне за момента.
Интересното е, че ситуацията "китайски телескоп улавя сигнал от извънземни" всъщност има своето литературно отражение. Именно това се случва в началото на станалия популярен и у нас научнофантастичен роман "Трите тела" на писателя Лиу Цъсин. Познайте - дали в книгата извънземните, които тръгват към Земята, след като разбират за съществуването ни, са добронамерени? Или се засилват насам с настървението на европейски бабаит, стъпил на индианска територия?
Лиу Цъсин разгръща този сюжет и безброй мащабни идеи за бъдещето на човечеството в подобен неизбежен конфликт както в "Трите тела", така и в продълженията ѝ "Тъмна гора" и "Безсмъртната смърт".
Но българските читатели никога нямаше да се докоснат до това негово възможно бъдеще, ако не беше Стефан Русинов. Стефан не засича радиосигнали от Космоса, но се занимава с нещо почти толкова сложно - превежда от китайски език.
Именно той открива, предлага на българско издателство и превежда книгите на Лиу Цъсин. Справя се не само с превода от език, станал у нас нарицателно за нещо неразбираемо, но и с предизвикателството да преведе ясно всички научни термини, които подобен фантастичен епос събира в себе си. Прави го с такова внимание, че дори открива някои грешки, които с разрешението на автора коригира в българските издания.
Имахме възможността да се докоснем до таланта на Стефан в новия епизод на подкаста ни "Първа страница", за да научим повече за това как се захващаш с превод от китайски, отношението към преводачите у нас и какви пари получават в замяна на творческия си труд, а и да ви разкажем как с един свой страничен проект Русинов ни разсмя до сълзи.
Лошо тийнейджърство, (предполагаемо) хиперактивно разстройство с дефицит на внимание и неуспехи в математиката са неща, за които човек трудно би предположил, че могат да водят до китаистиката. При Стефан Русинов обаче са сред факторите, тласнали го по този път.
А, да, помага и това, че в младежките му години му попада книга за дзен будизма.
"Не знаехме много как да Google-ваме и не знаех, че дзен будизъм е по-скоро японско нещо, и си казах: "А, то китайците ги разбират работите". И реших да запиша китаистика. Отидох... Всъщност нищо не учихме за дзен будизъм, ама аз си я изкарах така по инерция китаистиката", разказва ни сравнително сериозно той, докато се опитваме да не се разревем и в студиото.
Освен да превежда от китайски, което си е godlike в държава, в която на някои хора им е трудно да говорят и на родния си език, Стефан владее изкуството и да те разсмее, без грам да се напряга или видимо да се опитва да го направи.
Показва го и с поредицата "Нашето литературно предаване" в YouTube, където - с право - се гаври с начина, по който се говори за литература в телевизионния ефир. Да, именно "Нашето литературно предаване" ни разрева.
Една сериозна тема обаче, която дано никога не става повод за сълзи, е тази за преводачеството в България и какво предизвикателство е тази професия за хората, които я практикуват.
Както Стефан посочва сам за себе си, в последните години успява "малко на магия" да се препитава с превод. И не е единствен.
"Положението [при преводачите] има нужда от закрепване. Аз от 10 години се занимавам с художествен превод активно и не смея да твърдя, че ще мога да продължа да се занимавам спокойно с това", разказва ни той.
Работата му по научнофантастичната трилогия на Лиу Цъсин е доказателство за това защо положението трябва да бъде "закрепено". Не само защото чрез труда на преводачите пред всички ни се отварят портите към едни непознати култури, но и защото без преводачи като него българските читатели ще пропускат значими литературни произведения.
"Трите тела" (изд. Колибри), първата книга от трилогията на Лиу Цъсин, е носител на наградата за фантастика "Хюго" и Netflix вече инвестира в сериал по нея (който, да не сме лоши пророци, но трудно ще се получи така добър като книжния оригинал).
Тази книга, вече оценена от много читатели на фантастика у нас, щеше да остане непозната за повечето, ако не беше Стефан - той сам открива трилогията, прочита я в оригинал, предлага я на българско издателство и след това я превежда. Дори прави компромис с хонорара си (все пак говорим за превод от китайски), за да стане българското издание реалност.
А самият превод не е лесен. Русинов стига дотам да посещава лекции на катедрата по астрономия към Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", за да може с необходимата точност да представи идеите на китайския фантаст. И със същата отдаденост е готов да запознае читателите и с други стойностни автори от страна, чиято литература ни е най-малкото далечна.
В този епизод на "Първа страница" с него си говорим още за:
- собствения му подкаст "Бележка под линия", където разпитва други преводачи за книгите, по които са работили;
- защо Япония и нейната "по-секси" мейнстрийм култура са по-вкусни на всички нас, представителите на западния свят, в сравнение с това, което Китай може да предложи; коя е любимата му дума на китайски
- за мястото на преводачите на корицата;
- как се вдъхновява, когато забие по време на превод.
Ако ви е по-удобно, чуйте епизода в Spotify:
Този епизод на "Първа страница" достига до вас с подкрепата на Storytel.
Подкастът "Първа страница" е общ проект на Webcafe.bg и "С книги под завивките". Във всеки епизод водещите Темз Арабаджиева и Антон Биров ви срещат с интересни и вдъхновяващи личности от различни сфери, за да ви разкажат те за своите житейски и кариерни пътища, литературни вкусове и какво ли още не.
Среща с нов гост ви очаква винаги в четвъртък на всеки две седмици, а за да не пропускате епизод, може да се абонирате за подкаста тук:
