Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Всяка една неделя

Подобни атрактивни моменти са нещо обичайно в НФЛ
Пейтън Менинг от Индианаполис Колтс е най-уважаваният играч в НФЛ вече близо две десетилетия
Куотърбекът на Ню Ингланд Пейтриътс Том Брейди със съпругата си - топмоделът Жизел Бюндхен
Дрю Брийс от Ню Орлиънс Сейнтс празнува с миналогодишната Супербоул. През този сезон обаче "светците" отпаднаха преди плейофите и няма да могат да защитят титлата
Красивите мажоретки са задължителен елемент от зрелището НФЛ

Футболът, казват, бил проста игра за умни хора. Вероятно е така, въпреки че у нас някои  от хората, ангажирани с нея, ни убеждават  в несъстоятелността на втората  част от сентенцията.

Американският футбол обаче безспорно е сложна игра, а дали е само за умни хора - това никой зад Океана не претендира и не опитва да докаже.

Истината е, че това е националният спорт на една много спортна нация.

За мнозинството спортни фенове извън Америка това е игра, в която огромни хора (предимно тъмнокожи) се блъскат зловещо в неясни опити да се преодолеят като козлета. Всъщност говорим за игра, базираща се на невероятни изследвания и изпипани почти до съвършенство тактически схеми. Както и за страст, граничеща с фанатизъм и истерия.

Всяка една неделя (гледали сте филма вероятно) Америка чака кръга в НФЛ. Лигата е номер едно в света по гледаемост. Нито един спорт не може да надмине цифрите, които пълнят стадионите на футболното първенство на САЩ. Не това в "сокъра", а в местния си футбол.

Само се замислете  - средна посещаемост от 67 509 зрители! Дори за Америка това си е феноменална цифра.

Всеки гледа футбол. Жени, деца - всички са или на трибуните, или в кръчмата пред екрана в неделния следобед. Като усещане за играта тази истерия може да се сравни само с лудостта, която настава в събота в Англия, където всеки гледа в пъба или пътува да подкрепя своите. На другия футбол, който играем и тук.

НФЛ е мания, която предизвика Холивуд да направи  някои от най-великите си творби. "Всяка една неделя" с Ал Пачино и "Непобедимият" (с Марк Уолбърг) са само две от лентите, които описват магията на играта. В нея страстта е колосална, а звездите са истински икони и модели за подражание на цяла Америка.

Целта е, естествено да направиш повече точки от съперника. Зад линията на неговата отбрана е крайната му зона, след която печелиш тъчдаун - 6 точки. Можеш да вкараш и с крак - още 3 точки (или една, която се добавя с удар отблизо след тъчдаун). Играта е взаимствана почти изцяло от ръгбито, така, както и бейзболът копира почти изцяло крикета. Спортовете, донесени в Америка от британските завоеватели, просто са динамизирани, добавена е инжекция с комерсиализъм и лъскавост в правилата и визията.

Но подобна  на английските си корени, американският  футбол се крепи на нещо много важно - традициите.

Играе се в неделя (предимно), съперничествата са жестоки, терените придобиват митичен статут... Всеки знае, че на "Ламбо", домът на Грийн Бей Пакърс, те чакат хиляди с кашкавалени шапки на главата и гостуването е мъчно. В Питсбърг местният Стийлърс е с желязна защита и прастари традиции в играта, основана на физическия контакт. Филаделфия трябва да играе нападателно, защото химнът на Ийгълс (орлите) е "Летете, орли!".

Отборите са сложни механизми от десетки треньори, които изследват играта в най-малкия детайл. Още на терена по време на мача се изучават предоставените от екипите  снимки, схеми на съперника, прогнози, цифри. Най-малката грешка може да значи  загуба. Секундите са безценни, понякога невъзможни обрати стават в последните минути.

Американският футбол е почти невъзможен за прогнозиране спорт. Тук няма фаворити. Да, някои имат по-добри играчи от другия, но победата далеч не е гарантирана. С тактика и раздаване може да се компенсира всяка разлика в индивидуалностите.

Доказва го и  историята

Нито един отбор не е печелил титлата повече от 6 пъти след създаването на схемата със Супербоул през 1967 година (рекордьор е Питсбърг). Тук можеш да прегазиш всички в редовния сезон от 16 мача (миналата година Индианаполис Колтс с 14 поредни победи на старта), но после да те спрат в плейофите. Няма грандове.

Куотърбекът - това е фигура №1 във футбола от презокеанския му вид. Човекът, който хвърля топката, командва целия тим, взима решенията и е вождът на войнствената група, решени на всичко мъже. Ако си добър на този пост, ставаш легенда. Ако ли не - сменят те и изчезваш от паметта на феновете.

А те не забравят лесно. Всяка победа над голям враг се помни. Обратите придобиват митичен статут и се преразказват от книги и филми. През този сезон невероятен обрат на Филаделфия срещу Ню Йорк Джайънтс с 28 точки в последните 8 минути бе наречен Чудото.

Чудесата се случват в тази Лига на необикновените. Но не джентълмени... Битката е безмилостна, контузиите са много. А феновете - още повече. Във „Фейсбук" всеки от отборите е "следван" от десетки хиляди интернет фанатици. А онлайн продажбите на артикули на отбори не отстъпват на Манчестър Юнайтед или Барселона. В НФЛ има атлети, които с постиженията си правят статистиките на Кристиано Роналдо или Кобе Брайънт да изглеждат средна ръка.

Тук има рисийвъри (хората, към които куотърбекът хвърля топката за печелене на ярдове или тъчдаун), които пробягват 100 метра недалеч от световния рекорд. Има защитници, които със сигурност изхвърлят тежести около рекордите в щангите, когато тренират в залата.

А кикърите (хората, на които е поверено да пращат топката между двете високи греди в средата на крайната зона) са поразително прецизни, въпреки че да риташ издължената овална топка не е като с кръглата от футбола. Но тук изпълнителите са отбрани и обикновено докосват съвършенството. Сблъсък на супергерои.

Маркетингово, спортът  също е в своя собствена лига. Клуб номер едно в света по приходи е Ню Ингланд Пейтриътс, а едва след него идват футболните колоси Реал и Юнайтед, както и бейзболният Ню Йорк Янкис.

Има и романтика. Например отборът на народа в НФЛ е друг - Далас Каубойс. Наричат ги Тимът на Америка, още от годините след Втората световна война. Сега Каубоите построиха най-страхотния стадион в света, със 111 000 места, а под игрището има помещения (казина, барове и всякакви увеселения) за още поне десетина хиляди. Всички те гледат мачовете и внасят милиони в клубната каса. За стария стадион на Далас пък имаше поверие. Покривът не захлупваше изцяло терена, а малък отвор в средата му позволявал ... и на Господ да гледа своите любимци. Митове, легенди, аура...

Всеки тим, всеки  играч, всеки сезон е свързан  с някаква история, придобила  сила на легенда. Разказва се все по-цветисто, но и вярват все така милиони по света. Това е магията на този спорт, който за мнозина все още е  блъскането на едрите хора с шлемове с неясна цел. Но с пропагандата и нарастващата интернет активност в Европа, няма да е задълго.

Добре дошли  в Лигата на необикновените.

 

Най-четените