След варварските изстъпления на хулиганите на Ливърпул на финала за КЕШ през 1985 г. срещу Ювентус на ст. „Хейзел" в Брюксел УЕФА взе решение да изхвърли от евротурнирите за срок от 5 години всички английски клубове.
В момент, в който отборите от Острова имаха смазваща хегемония на европейската сцена, изразяваща се в 7 купи на европейските шампиони за 8 години (1977-84) и 2 купи на УЕФА в същия период, несправедливото спрямо всички освен Ливърпул наказание нанесе тежък удар на английския футбол.
В основите на безкомпромисната санкция може да се търси и лобирането от други страни и най-вече пострадалата Италия, която даде 32 жертви след срутването на бетонната ограда, през която се опитваха да избягат привържениците на Ювентус.
В крайна сметка именно италианският клубен футбол се оказа най-облагодетелстван от липсата на доминиращите английски отбори и спечели най-много трофеи по време на наказанието и в годините след него, а Серия „А" се превърна в най-силното и богато първенство на континента през този период.
В славния поход на мъничкия Фулъм до финала, има нещо символично - този отбор носи духа и заряда, заради който стотици милиони по света обичат английския футбол. "Колибарите" ("Cottagers"), както ги наричат заради името на стадиона им - "Крейвън Котидж", дори с прякора си показват, че са безкрайно далеч от мултимилионните корпорации каквито представляват в момента Манчестър Юнайтед, Челси, Ливърпул и Арсенал например.
Домът на Фулъм събира едва 25 000 зрители и е уникален с дървените си седалки, които се вдигат като в старите кина, както и с целия си старомоден дизайн. В своята „колиба" обаче те нямат загуба през целия сезон в Лига Европа - 7 победи и 2 равенства.
Привържениците от спокойния богаташки квартал в западен Лондон са много различни от тези на по-популярните клубове - през цялата история на Фулъм няма нито един регистриран за хулиганство фен!
Несравнимо по-близък за сравнение, отколкото отборите от т. нар. голяма четворка, е Ипсуич, който спечели Купата на УЕФА през 1981 г. и е може би най-изненадващият носител в историята на състезанието. Подвигът на скромния отбор от графство Съфолк, носещ прякора „тракторите", поразително напомня тазгодишната приказка на Фулъм. Любопитно е, че през 1981 г. Фулъм са в Трета дивизия, а днес Ипсуич играят в Чемпиъншип. Има и друго нещо, което свързва двата клуба - феноменалният европейски рейд на „тракторите" е под ръководството на мениджъра Боби Робсън, който е клубна легенда на „колибарите", а и започва треньорската си кариера на „Котидж".
Сравнението между незабравия сър Робърт и днешния голям мениджър на Фулъм Рой Ходжсън също не е неуместно. Успехът на Фулъм тази година несъмнено е дело най-вече на специалиста, натрупал дългия си опит по стадионите на Скандинавия, Швейцария и Италия. Когато Рой пое отбора, той бе на път да изпадне от Висшата лига, но още през следващия сезон - 2008/09, „колибарите" постигнаха най-високото си класиране, завършвайки седми, което им донесе визата за Европа.
Ако това че Фулъм излязоха от групата на Лига Европа за сметка на високо котиращия се напоследък Базел и притежаващият много по-славна от тях история ЦСКА (София), не бе прието като особена изненада, то в елиминационната фаза лондончани отстраняваха фаворит след фаворит. Още на шестнайсетинафиналната фаза съдбата им изпрати миналогодишния носител на трофея Шахтьор (Донецк) и отстраняването му бе равносилно на сензация. Същото може да се каже и за шампиона на Германия Волфсбург и за реномирания отбор на Хамбургер.
Когато преди това жребият определи за съперник на осминафиналите гиганта Ювентус, Фулъм вече изглеждаше обречен, особено след загубата с 1:3 в първата среща. „Колибарите" обаче сътвориха някакво необяснимо със средствата на логиката чудо, ликвидирайки преднината на „Старата госпожа" с 4:1 на свой терен.
Има нещо знаково в победата именно над Ювентус - отборът, който заедно с Милан олицетворяваше италианското превъзходство през втората половина на 80-те и през 90-те години. С трудната за вярване победа над „бианконерите" Фулъм сякаш отмъсти за нелепата дузпа, с която италианците победиха Ливърпул именно в онзи тъжен финал на „Хейзел" през 1986 г.
Категоричната саморазправа на малкия романтичен клуб с Юве сякаш излекува раната от несправедливото решение на УЕФА и върна времето когато отбори като Ипсуич шестваха победоносно по терените на Европа.
В 131-годишната си история Фулъм не е печелил трофей, но дори да не го направи и днес, никой няма да се сърди, защото приказката на Рой Ходжсън и неговите вечно подценявани момчетата вече е написана!
