Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Фланелки по £3, продаден автобус и фалирали клубове: Залезът на китайската Суперлига

Ултарс фенка на Пекин Гуоан минава пред охраната на стадиона след мач с Тиендзин през юни 2015 г. Снимка: Getty Images
Ултарс фенка на Пекин Гуоан минава пред охраната на стадиона след мач с Тиендзин през юни 2015 г.

През юни 2016-а стотици фенове се бяха събрали на летището в Шанхай, за да посрещнат един от най-известните футболисти в света.

Хълк, 29-годишният бразилски национал в пика на силите си, беше привлечен от Шанхай СИПГ с треньор Свен-Горан Ериксон за над 46 милиона паунда, а заплатата му трябваше да бъде 320 хиляди паунда на седмица.

Феновете го посрещнаха с венец от цветя, а в следващите седмици в Китай пристигнаха редица звезди на световния футбол.

Шест месеца по-късно Челси получи 60 млн. паунда за Оскар, който подписа договор за по 400 хиляди паунда на седмица.

Карлос Тевес, който бе спечелил Висшата лига с Манчестър Юнайтед и Сити, също замина на изток, за да получава дори повече.

Звездата на ПСЖ Езикел Лавеци, трансферната цел на Ливърпул Алекс Тейшейра и колумбийският нападател Джаксън Мартинес също бяха трансферирани срещу астрономически суми, за да получават тлъсти чекове в Китай.

През 2011-а президентът Си Дзинпин бе обещал да превърне Китай във футболна нация. Стратегията включваше не просто участие на световно първенство, но и евентуално домакинство на такова.

Суперлигата започна да харчи огромни суми за трансфери и китайската амбиция изглеждаше не само постижима, но страната заплашваше да се превърне в истинска суперсила във футбола.

"Китайският пазар заплашва всички отбори в света, не само в Челси", бе казал мениджърът на "сините" Антонио Конте за трансфера на Оскар.

"Изглежда, че Китай разполага със средствата да купи цяло първенство от Европа и да го премести в Китай", коментира мениджърът на Арсенал Арсен Венгер.

Някакви си седем-осем години след началото на т.нар. китайска революция, балонът се спука и от многомилионните трансфери и звездни попълнения няма и помен.

До 2019-а Суперлигата се бе развила до такива размери, че се говореше за трансфер на Гарет Бейл от Реал Мадрид. Дзянсу Сунинг предлагаше по един милиона паунда на седмица на уелсеца.

По-малко от две години след това финансовата ситуация в Дзянсу се влоши дотолкова, че клубът бе принуден да продаде автобуса си.

Какво се случи с китайския пазар?

Местната футболна асоциация натисна клубовете. В Китай бързо разбраха, че няма как да развие футбола си само с привличане на скъпоструващи легионери. А и клубовете нямаше да издържат на темпото.

В продължение на няколко години китайската администрация предупреждаваше клубовете за опасността от лоши инвестиции. През 2017-а китайски отбори дори бяха обвинени за това, че хвърлят "грешни" пари по прескъпите си придобивки.

Китайските клубове бяха задължени да плащат такса такса "лукс", която направи звездните трансфери още по-скъпи. На отборите им бе забранено да се преименуват като част от спонсорските договори, а през декември 2020-а бе въведен и таван на заплатите.

Ограничаването на заплатите до 52 хиляди паунда на седмица, на практика, изгони чужденците. Или поне по-добрите такива.

Проблемите на клубовете бяха задълбочени от несгодите на собствениците им след кризата с недвижимите имоти в Китай.

Отгоре на всичко дойде и пандемията от Covid-19.

Сериозните рестрикции разредиха календара, а всички мачове се играха при закрити врата за повече от две години. Приходите от тв правата се сринаха.

Футболистите също усетиха финансовите проблеми. Някои от тях не получаваха заплати в продължение на месеци.

Хебей Форчън, който бе привлякъл Лавеци, Хавиер Машчерано и Жервиньо по време на бума на Суперлигата, реши да заличи академията си в отчаян опит да оцелее.

Част от служителите предложиха да работят без пари. Клубът не плащаше сметките си.

Всичко бе напразно. По-рано през 2023-та Хебей фалира.

"Мъчно ми е за Хебей, защото това бе един от най-големите отбори с много сериозни имена и много пари - казва Амир Мемишевич, който играе за тима между 2020 и 2022 г. - Сега просто изчезна.

Същото се случва с много други отбори. Гуанджоу и Ухан също се затриха. Много е тъжно. Надявам се китайският футбол да се възстанови, защото инвестираха много пари в него. Но не вярвам някога да се върне към това, което беше."

Част от проблема е, че никой от клубовете не знае как наистина да изкарва пари от футбола.

Цените на билетите са ниски - сезонните са по 50-60 паунда. Феновете не пазаруват в официалните магазини, защото на пазара пред стадиона фланелката се продава за три паунда.

Суперлигата бе ударена и от сериозен корупционен скандал. Няколко играчи бяха обвинени, а южнокорейският халф Юн-Ху Сон от май е в ареста по обвинения за приемане на подкупи.

След отварянето на стадионите през април феновете отново напълниха трибуните, но никой не знае докога ще продължи тази проява на "народната любов".

Неочакваният бум в Саудитска Арабия в последните години много напомня на китайския балон.

Междувременно в Китай вече няма нито една футболна суперзвезда. В страната са се концентрирали върху развитието на местни таланти, с чиято помощ се надяват да постигнат целта си за класиране на световно първенство.

 

Най-четените