Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"На дъното съм - зависим, самотен и депресиран. А някога бях топ футболист"

Няма как да не го помните. Приличаше на нещо средно между звезда от латиносериал и рок изпълнител. Но всъщност Пабло Освалдо беше футболист. Не от най-неповторимите, които сме гледали, но и с достатъчно качества да премине през някои от най-големите клубове в Калчото и да играе за "скуадра адзура".

Иначе е роден в Аржентина и сложи официален край на кариерата си преди четири години и сякаш изчезна от информационното поле, което не беше необяснимо. Предполагаше се, че се е отдал на спокоен живот след повече от 15 години професионална кариера.

Но в средата на март Пабло се появи изневиделица и изля сърцето си.

"Отчаян съм, на дъното съм и трябва да говоря. Аз съм в тежка депресия и съм пристрастен към алкохола и наркотиците. Животът ми излиза извън контрол и това ме плаши.

Подлагам се на психиатрично лечение, но минава известно време и се завръщам към зависимостите и саморазрушението си. Живея сам, затворен между стените на къщата - започна тъжната си изповед бившият нападател. - Изобщо не излизам и не правя нищо. Нямам стабилен доход, не работя нищо.

А парите не са нещо вечно и в един момент свършват. Но всъщност не ми пука дали ще умра беден или богат, въпреки че ставам все по-беден... Отдалечавам се от хората, които обичам. В миналото бях топ футболист, бях съвсем друга човек: горд и самоуверен, а сега не мога да се позная.

Трудно ми е да направя това видео, но часът удари. Не го казвам, за да играя ролята на жертва, а за да разберат всички причината за последните ми действия. Коства ми много да се отворя и да се оставя на реалността. Напоследък ми е трудно да разгранича кое е истинско и кое - не. Не мога да се измъкна сам от това, но искам да го направя. Искам да се върна към това, което бях преди. Но не знам как да изляза от тази къща, нямам стабилна работа, похарчих почти всичките си спестявания.

Винаги съм бил добър приятел и добър човек. Надявах се да стана и добър баща. Извинявам се на моите приятели, моето семейство, моите деца и моята бивша съпруга Даниела. Трябва да се уверя, че няма да изпадна отново в плен на зависимостите си и се надявам, че сега, когато всички знаят през какво преминавам, ще ми подадат ръка. Искам да се върна към това, което беше преди. Нищо повече."

***

Несполуките в Италия

Животът на Пабло Освалдо е достоен за филмова адаптация, като в годините до настоящата депресия преживява какво ли не.

Италианската му одисея започва в Серия "Б" с Аталанта, но не иска и да си спомня за Бергамо: "Току-що бях навършил 20. Ужасен студ, сняг, някакъв загубен хотел до един хамбар. Качих се в стаята си и се разплаках. След това се обадих на агента си и му казах: "Човече, къде ме доведе? Измъкни ме от тук! Поне да имаше един аржентинец или пък някой клет уругваец..." Домът беше далеч, съотборниците ми се смееха на някакви си техни неща, а езикът им бе неразбираем. Просто започнах да ставам параноичен."

Играе няколко мача за "бергамаските", след което отива в Лече на Зденек Земан - осем гола в 31 мача. Следват две години във Фиорентина и една в Болоня, но и там не успява да блесне.

През 2010-а е преотстъпен на Еспаньол и в каталунската столица най-после нещата потръгват.

Започва да бележи и постига душевен мир, който му позволява да сбъдне стара мечта и излиза да свири на китара вечер на централния площад. "Най-готиното е, че никой не ме разпознаваше - разказва той. - Беше страхотно време. Хармонията е наистина очарователно нещо."

Вкарва 21 гола в 46 мача, след което се завръща да се докаже на Ботуша с екипа на Рома.

Донякъде успява, но както в предишните му италиански отбори, периодът му на "Олимпико" е противоречив. От една страна отбеляза 29 гола в 56 мача за "вълците", а от друга - постоянно се забърква в скандали със съотборници.

Всичко започва при една загуба от Удинезе с 0:2 през ноември 2011-а, когато Ерик Ламела го вбесява до краен предел. Освалдо изработва хуба контра и комбинира с Ерик, който просто трябва да му върне пас, за да вкара, но не го прави. На всичко отгоре не обръща внимание и на забележката му. Следва разправия в съблекалнята: "По-голям съм от теб и това не ти е Ривър Плейт, така че подавай!", крещи Пабло. "Изчезвай оттук, да не си Марадона", отвръща нахаканият младок, след което се налага да бъдат разтървавани от останалите играчи на римляните.

По-късно Освалдо се опитва да копира Франческо Тоти, който през 1999 г. отпразнува гол срещу Лацио, показвайки тениска с надпис Vi ho purgato ancora (Накарах те да страдаш отново). През 2011-а Пабло открива резултата в Дерби дела Капитали в 5-ата минута и също вдигна екипа си, а на фланелката му има познат, но леко променен текст: Vi ho purgato anc'io! (И аз те нараних). Лацио обаче обръща и печели с 2:1, за да превърне шоуто на Освалдо във фарс.

Нападателят влиза в конфликт с феновете и старши треньора Аурелио Андреацоли и на всички им е ясно, че животът край Колизеума приключва за аржентинеца, който записва 14 мача за националния отбор на Италия.

Периодът му в английския Саутхемптън също не минава без скандали.

Първо, през декември 2013 г. Пабло се сблъсква с треньора на вратарите на Нюкасъл Анди Удман. По време на мач между двата тима те едва не се сбиват, за което нападателят получава наказание от три мача и глоба от 40 хил. паунда. След Нова година пък удря защитника Жозе Фонте на тренировка, като чупи носа на португалеца. Доста безславно на Острова.

Следват наеми в Ювентус, Интер и Бока Хуниорс.

На "Меаца" вкарва пет попадения в 12 двубоя, но всичко пропада след конфликти с треньора Роберто Манчини и Мауро Икарди. В Дерби д'Италия срещу Ювентус Освалдо атакува Мауро на терена. Защо ли? Ясно е - чака пас, а не му подава. Играчите са разделени от съотборниците си, но напрежението се пренася и в съблекалнята. Манчини му търси сметка за недопустимата постъпка, а Освалдо, ужилен от забележките, решава да даде урок на наставника. "Искаш ли да се бием?", перчи се той, а Манчини отговаря: "Не ми говори така пред всички", след което футболиста го удря. "След това отидох в офиса му и се разплаках. Срамувах се ужасно", спомня си Пабло.

Това се случва през 2015 г., а в следващите пет години нападателят изиграва само около 20-ина официални мача с екипите на Бока, Порто и Банфийлд.

"Имах оферти от Китай и клубове в Шампионската лига, но се бях откъснал. Започвах да намразвам това, което винаги съм обичал. Футболът заслужава уважение, а аз предпочитам барбекюто и бирата пред парите", споделя той.

След оттеглянето си Освалдо сформира своята банда Barrio Viejo (Стария квартал) в Барселона с приятели, които среща, докато играе под ръководството на Маурисио Почетино в Еспаньол. Сигурно на площада, на който свири вечер.

Преди пандемията даже бандата беше доста нашумяла, но от известно време футболистът-рокаджия бе изчезнал от полезрението. Докато не се появи отново и не разказа тъжната си история.

"Парите дават свобода и осигуряват бъдеще за децата ми - разсъждава той в интервю от 2014 г. - Разбирам, че може да изглежда, че в моята позиция е много удобно да мисля и да говоря така, но го казвам абсолютно честно: парите не значат нищо за мен. Те помагат да живееш добре, но трябва да ги цениш точно толкова, колкото заслужават. Истината е, че те не променят живота ти."

Каква хармония, нали? Но явно десетилетие по-късно нещо сериозно се е объркало.







 

Най-четените