Откакто се помни, той мечтае да бъде футболист и постига целта на толкова много играчи по целия свят: става част от гранда Интер Милано.
Това е не просто осъществена мечта, но и шансът на живота му. След трансфера обаче, Мартин Бенгтсон изпада в депресия и даже прави опит за самоубийство.
Само на 19 години обещаващият полузащитник се отказва окончателно от футбола.
"Имах мечта, когато бях 5-годишен - да играя на "Сан Сиро", разказва шведът. "Бях решил, че към това се стремя, имах план. Тренирах с часове всеки ден, за да го постигна. А когато отидох в Милано, целта ми беше толкова близо".
"Но когато стигнах дотам, нещо се случи с тази илюзия, която имах като дете и която ми носеше такава радост. Като видях какво е там, магията просто изчезна. Радостта от футбола беше в това да се стремя да стигна до Италия. Трагедията е, че стигнах много близо и видях, че не е за мен".
Това определено е необичайна история за един футболен вундеркинд, който се отказва твърде рано, за да запази собственото си здраве. Всичко се случва преди близо 20 години, а сега служи за основа на пълнометражния игрален филм Tigers.
Филмът набира все повече популярност в спортните среди и е прожектиран дори на националния отбор на Швеция.
За щастие, Мартин Бенгтсон днес е жив и здрав, за да може да изгледа спокойно екранизацията на своята история.
"Беше много емоционално, направо поразително", разказва той за премиерата в Рим.
Шведът е щастлив, че получава добри отзиви за Tigers и че други спортисти му споделят преживявания, подобни на неговите.
Мартин вече е на 36 години и е на положителен етап от живота си - но филмът го връща към най-мрачния му период.
Заглавието е взето от изразената в сюжета аналогия. Една от героините прави паралела между футболист и тигър в зоопарк. "Само си представи, държали са го затворен 20 години, решавали са какво да прави и какво да яде, продавали са билети, за да могат хората да го зяпат по цял ден".
Главният герой, екранната версия на Мартин Бенгтсон, се съгласява с аналогията. Истинският Мартин също е съгласен.
Режисьорът на филма Рони Сандал е негов приятел и е успял да пресъздаде цялостната среда в един голям отбор, отношенията между играчите и "чувството да си изгубен, да си като в капан и да не виждаш изход".
Не си мислете, че това е разказ за човек, който не е бил достатъчно отдаден и мотивиран. Точно обратното.
"Исках го даже твърде много, за мен наистина беше въпрос на живот и смърт", осъзнава Бенгтсон.
Изолиран, тъй като не владее италиански, младежът не разбира всичко наоколо, но се чувства длъжен да се бори още и още.
Напомнят му, че шанс като неговия идва веднъж в живота, че не бива да го пропилява и че много други умират да са на неговото място.
От самото начало животът в един гранд от Серия "А" не се оказва такъв, какъвто са му го описвали. В договора са му обещали индивидуална стая, но го настаняват с още много други юноши. И когато тези около него са хванати с марихуана, всички получават забрана да излизат.
"Беше най-тежкият период - да нямаш свободата дори да излезеш на ресторант и да имаш чувството, че си нечия чужда собственост", отбелязва Бенгтсон.
"Имаше и много срам от това, че не влязох направо в първия отбор. Ако си твърде строг към себе си, може да влезеш в дупка и да започнеш да играеш по-зле. После чувстваш срам, че не си достатъчно силен да издържиш. Не исках да показвам слабост и да кажа, че не мога повече. Предпочитах да умра".
Опитът за самоубийство е представен деликатно във филма и тъкмо затова е толкова силен момент.
"Важно е да говорим за нашите емоции и да имаме среда, в която младите хора могат да изразяват себе си. Ако си мълчиш и не се изправиш срещу това, то ще избие под формата на насилие към другите или към теб самия".
Това ли е големият урок от тази история? Може би да, но тежестта не бива да пада върху играчите.
Мартин Бенгтсон често получава този въпрос - какво би посъветвал днешните млади таланти. Но той посочва, че клубовете и футболните организации са тези, които трябва повече да се концентрират върху душевното здраве на играчите.
"Не бива да ги окуражаваш да си седят в техния футболен балон. Има живот и след това. Дори ако изкарваш много пари като футболист, трябва да израстваш и като човек. Отговорност е и на клубовете да го разберат".
Tigers оставя отворен въпроса какво се случва с Бенгтсон след като напуска Интер. Тогава той е просто един тийнейджър с качества и с глад за футбол. "Имах физическа нужда да играя. Бях като наркоман, който вече не можеше да си вземе дозата".
Затова халфът се завръща в Швеция и заиграва в скромен местен отбор от ниските дивизии. Но скоро си проличава, че е твърде добър за там.
"Шест месеца по-късно изиграх силен мач и местният вестник написа "Бенгтсон се завърна". Материалът беше за това каква би била следващата ми стъпка във футбола".
Текстът оказва голям ефект върху Бенгтсон, защото той вече притежава зрялостта да осъзнае къде може да го отведе този път.
"Това беше моментът, в който си казах не, вече не искам това".
Любовта му към писането го отвежда в сферата на журналистиката - той е започнал да изразява писмено мислите си още в Интер като начин да се пребори с депресията.
Афинитетът му към музиката пък го отвежда за известно време в Берлин. Сега Мартин Бенгтсон работи като сценарист в родината си и обича своята работа.
Отново има определена доза стрес, но вече е несравнимо по-малко.
Иронията е, че някогашният талант продължава да играе футбол, но съвсем любителски и като начин за разпускане.
"Футболът се превърна в това, което преди беше писането за мен. Вече е направо като вид медитация. Нямам никакво желание да се връщам в света на футбола, но самата игра е постоянна част от живота ми - и отново е нещо, на което се наслаждавам".
