В шведския крайбрежен град Калмар Хенрик Ридстрьом е герой.
Той прекарва почти цялата си футболна кариера, защитавайки цветовете на Калмар ФФ в ролята на корав полузащитник и безстрашен капитан, извел тима до единствената титла в 113-годишната му история.
След цели 20 години в Калмар ФФ, емблематичният за Ридстрьом №8 е изваден от употреба в клуба на живота му.
Самият той признава, че не е бил бляскав футболист. Веднъж се описва цветущо и безмилостно в собствения си блог: "Нашият вратар има приятел, който си мисли за мен като прави секс с приятелката си. Прави го, за да забави еякулацията. Толкова несекси е стилът ми на игра."
Липсата на атрактивност обаче зависи и от целия тим, който по начало играе "скучен" футбол, отново по описанието на Ридстрьом. "Тогава не се замислях толкова върху това, но имаше много ограничения - не ни се позволяваше да правим това или онова. Треньорът винаги се опасяваше какво може да се обърка".
В един момент обаче Калмар ФФ се класира за Европа и се изправя срещу нидерландския Твенте в турнира Интертото.
И в двата мача Твенте съсипва шведите с пасове и променя мисленето на Ридстрьом. "Бяха ме учили, че трябва да отиграваш топката напред възможно най-бързо, да печелиш вторите топки, да контраатакуваш и после да се прибираш в защита. А ние играхме срещу този отбор, който придвижваше топката настрани по терена и аз си казах - "Чакай малко, имаш право да играеш и така? Какво, по дяволите?"
Разбиранията на Хенрик Ридстрьом се обръщат с главата надолу и когато той спира да играе на 37-годишна възраст, първоначално се прехвърля да тренира юношите на Калмар.
"Започнах да размишлявам за футбола. Искам ли футболисти, които се страхуват на игрището? Как можем да създадем култура и атмосфера, при която те се наслаждават в мачовете?"
Така прохождащият треньор започва да изучава идеите на Марсело Биелса и когато поема първия отбор на Калмар през 2021 г., бързо налага атакуващ стил, който е непознат за клуба.
Не е чудно, че стилът се базира на бързи и оплетени размени на пасове.
За два сезона Ридстрьом извежда Калмар от долната половина в класирането до челната четворка и му е предложена работата във водещия шведски клуб - Малмьо.
Отначало фенове и медии са скептични доколко неговият стил ще проработи на място, където важат само победите и е неприемливо да не си на първата позиция.
"Да, като пристигнах тук в Малмьо, всички ми казваха, че не мога да играя така, защото преди всичко трябва да побеждавам", отбелязва той.
Естествено, че Ридстрьом иска да побеждава, но иска и нещо друго - хората да говорят за начина, по който са постигнати победите.
Henrik Rydstrom on connecting with his players: pic.twitter.com/CNYrNUYR2o
— David (@undervalu) January 7, 2024
За Хенрик Ридстрьом най-вероятно ще се говори все повече във футболна Европа, но преди всичко трябва да знаем, че той не е типичният треньор.
Неговият любим автор е Достоевски. В ранните си футболни години е преподавал литература в гимназия, за да припечелва допълнително, писал е музикални рецензии за списания и вестници.
Освен това е политически активен и през 2012 г. държи реч на събитие на шведските социалдемократи, в която осъжда ксенофобията в обществото.
Обича да чете и футболна теория и попада на идеите на шотландския треньор и автор Джейми Хамилтън.
Хамилтън обособява седемте принципа на футболния "релационизъм", философия за изграждане на атаките без фиксирани позиции на играчите. Концепцията е в контраст с "позиционния" футбол, модерен по цял свят и доведен до съвършенство от Пеп Гуардиола и някои от неговите последователи.
Ако позиционният футбол е стриктен и прецизен, релационизмът е неговият антидот и поле за пълна свобода на изразяване.
"Свободният джаз на релационизма се различава от класическите партитури на по-позиционните стилове", пише Джейми Хамилтън и добавя: "Ако шахът е подходяща метафора за позиционния подход при владеенето на топката, то релационизмът е по-скоро хаотична игра на змии и стълби".
Определено Хамилтън разглежда по романтичен начин футбола, сякаш попил южноамериканските разбирания за играта. Именно в Южна Америка можем да видим примери за релационния стил, наложен например от Фернандо Диниз в динамичния Флуминензе, който неотдавна игра срещу Манчестър Сити във финала на Световното клубно първенство.
"Направи ми впечатление, че той споменава Диниз, така че взех да гледам мачовете на Флуминензе и се вдъхнових. Това вече изглеждаше забавно!", разказва Хенрик Ридстрьом.
"Показах на нашия капитан Андерс Кристиансен 10 клипа на Флуминензе и му казах "Виж какво правят, можем ли да направим наша версия на това?" А той отговори "По дяволите, да!".
В първата си подготовка начело на Малмьо, Ридстрьом започва да обяснява принципите си в тренировките.
Вместо играчите да се разпръсват, за да покриват своите зони от терена и да спазват системата на игра, той ги убеждава да се приближат към топката - дори това да означава да оставят зеещи пространства другаде.
"Беше ново за тях, така че настоявах: "Хайде, елате близо до топката." Беше против инстинктите, които са развили, но им показах как Флуминензе насища определена зона от терена и как не е задължително да стоиш на тази или онази позиция. Малмьо беше играл по-позиционно в предния сезон, а сега аз премахнах този затвор, в който футболистите бяха поставени".
Да наложиш толкова различен стил не е лесно. Някои футболисти са играли цял живот по определен начин и трудно осмислят тренировките на Ридстрьом.
Сред обърканите е опитният Никлас Мойсандер, бивш капитан на Аякс.
"Като всеки централен защитник, той поиска топката, получи я и по инерция я прехвърли на другия фланг, но там ние имахме само един играч. И Андерс Кристиансен ме погледна невярващо в стил "Какво да правя сега, трябва да тичам до другия фланг?" И целият отбор тръгна да насити другата зона", смее се треньорът.
"После Никлас пак поиска топката и пак я насочи на отсрещния фланг. Разбира се, не е забранено да сменяш фланговете, но трябва да го правиш, когато с това поставяш тима в по-добра позиция. А просто в случая не беше така".
Преди всичко, Хенрик Ридстрьом цели да въплъти в своя отбор убежденията си за футбола и за живота: "За да спечелиш играчите на своя страна и да ги накараш да се жертват за отбора, трябва да имаш своя индивидуалност в начина на игра. Ние споделяме топката и това създава връзката между нас".
Неочаквано бързо Ридстрьом преобразява Малмьо в състав, който задушава съперниците.
Отстрани движението на тима може да изглежда като тотален хаос, но всъщност това са тренирани модели в някаква шведска версия на прилаганите от Фернандо Диниз.
Формално схемата е 4-2-3-1, но рядко изглежда по този начин. Футболистите се придвижват там, където се нуждае от тях човекът с топката.
Могат да бъдат сравнени с рояк пчели, предпазващи своята кралица. А щом загубят кълбото, повечето от тях са много близо до него и са в отлична позиция да си го върнат бързо.
Затова Малмьо владее топката през 65% от времето в мачовете, повече дори от Сити на Гуардиола във Висшата лига (63%).
Да играеш под ръководството на Ридстрьом се оказва освобождаващо и разпалващо въображението.
"Представете си, че сте футболист и когато излизате на терена, треньорът ви казва преди всичко да се забавлявате и да бъдете възможно най-дързък", обяснява полузащитникът на отбора Махаме Сиби.
С вдъхновяващия нов стил Малмьо отново е в борбата за шампионския трофей, след като е завършил седми в предния сезон. Като в същински филмов сценарий, битката продължава до последния ден от сезона, когато отборът е втори в класирането и приема лидера Елфсборг в директен сблъсък за титлата.
Мачът се превръща в голяма битка, прекъсната за половин час, когато пиротехниката на феновете задейства противопожарните аларми на стадиона.
Но накрая домакините се оказват победители след триумф с 1:0, а кампанията получава своя приказен край.
Привържениците нахлуват на терена, за да празнуват с футболистите и купонът продължава до късните часове.
В Швеция шампионатът се провежда по системата "пролет-есен", така че сезонът завършва през ноември и зимата е време за почивка.
Но Хенрик Ридстрьом вече обмисля бъдещите си ходове, след като е опровергал скептиците.
Твърде много хора са били убедени, че няма как да стане шампион с този начин на игра, но принципи на релационизма във футбола се появяват и на други места в Европа.
Отделни елементи могат да бъдат забелязани в унгарския национален отбор при Марко Роси и даже в Реал Мадрид на Карло Анчелоти.
Ридстрьом е убеден, че все повече хора ще опитват да играят по този начин, макар че позиционният подход ще си остане по-популярен.
"Опитваме да създаваме хаос, но имаме и структура в него, а треньорът трябва да накара играчите да разберат това", подчертава наставникът.
Засега той остава в Малмьо и е развълнуван от предстоящото участие в евротурнирите, но ако продължава да е толкова успешен, го очаква път към по-голямо първенство.
Все пак вече е прекарал достатъчно време в Южна Швеция.
"Докато играех, не исках да ходят никъде другаде, но сега много искам. Ако говорим за Англия, там е много трудно чуждестранен треньор да успее. Но да опитам в друга лига и друга страна? Определено. Искам обаче първо да оползотворя потенциала на Малмьо", категоричен е той.
Дотук треньорът се справя впечатляващо в мисията си да накара футболистите да играят освободено и с удоволствие. А и първоначалната му цел е изпълнена - Малмьо не просто побеждава, но и кара Европа да говори за начина, по който са постигнати победите.
