Само преди 2-3 години еуфорията около младия мениджър Стивън Джерард беше огромна. Стиви Джи беше напуснал академията на Ливърпул, за да поеме шотландския Рейнджърс и го изведе до титлата през пролетта на 2021-ва.
Трофеят беше спечелен по смазващ начин и беше от изключително значение за феновете, които си отдъхнаха, че вечният враг Селтик няма да триумфира за 10-и пореден път в шотландския елит.
Джерард беше понесен на ръце, а на Острова полудяха по него и при всяка задаваща се треньорска рокада във Висшата лига на Англия името му бе свързвано с поста.
В крайна сметка най-настоятелен беше Астън Вила, който в средата на ноември 2021-ва, само няколко месеца след триумфа с Джърс, Стиви Джи наследи Дийн Смит на "Вила парк".
Бирмингамци бяха наясно, че младият наставник се нуждае от време и му предложиха договор за 3.5 години, в които да може да разгърне проекта си.
Чакаха го мач след мач, но резултатите му през първия сезон бяха противоречиви и "виланите" останаха 14-и, а след като спечели само две от първите си 12 срещи от кампания 2022/23, Джерард бе освободен още през октомври.
А днес, само година и нещо по-късно, Вила на Унай Емери е на три точки от първата позиция в Премиършип.
Мениджърските страдания на Джерард пък продължават в саудитския Ал-Етифак.
През лятото клубът похарчи повече от всеки друг от голямата четворка в страната (Ал-Насър, Ал-Итихад, Ал-Ахли и Ал-Хилал), но след преполовяването на шампионата е на 28 точки (?!) от лидера Ал-Хилал.
Нещо повече - намира се в серия от девет двубоя без победа и не е печелил от края на октомври.
На терена нещата изглеждат като нещо от това, което наричаме "организиран хаос", а головата разлика 22:22 подсказва за головата немощ на тима на Стиви Джи (лидерите Ал-Хилал и Ал-Насър имат съответно 59 и 55 отбелязани попадения).
Всичко това клати стола на англичанина, който заяви, че се нуждае от още нови попълнения, за да изгради "един различен, по-силен и по-конкурентен отбор".
Шефовете на Ал-Етифак обаче започват да губят търпение, а евентуалното уволнение на Стиви Джи би бил нов огромен удар по треньорските му амбиции.
Да, шампионската титла с Рейнджърс беше нещо голямо, но днес бившият капитан на Ливърпул изглежда като всичко друго, но не и като бъдещ наследник на Юрген Клоп на "Анфийлд".
Историята ни е научила да не прибързваме с присъдите, но Джерард се нуждае от успехи, за да се заговори отново за него като за бъдещо светило в занаята.
