Големият футболист от близкото минало Майкъл Оуен сподели премеждията, през които преминава със своето семейство заради рядко срещаното заболяване на сина му.
17-годишният Джеймс Оуен е принуден да се откаже от мечтата си да върви по стъпките на своя баща във футбола - защото още 8-годишен е диагностициран с болестта на Щаргардт.
Става дума за дегенеративно очно заболяване, предавано по генетичен път, което все още няма лечение. Заради него Джеймс постепенно губи зрението си в тийнейджърските години и днес е клинично сляп.
С това възможностите за футболна кариера се изпаряват, а семейството на Оуен трябва да се справя с редица трудности и с постоянните въпроси към Джеймс: "Не искаш ли да станеш футболист като татко си?"
Когато си дете на изтъкнат английски национал, носител на "Златната топка" и бивш футболист на Ливърпул, Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед, няма как очакванията към теб да не са високи.
Джеймс обиква спорта от много малък и показва страхотен потенциал, но диагнозата променя всичко.
"Наистина хората очакват да навляза във футбола и на мен страшно много ми харесваше. Но се стигна до момент, в който вече трудно виждах къде е топката. И загубих удоволствието от играта, защото исках да бъда най-добрият", разказва Джеймс Оуен.
За баща му също са голямо бреме честите въпроси дали Джеймс ще стане футболист и дали показва достатъчно заложби.
"Това е може би най-ужасният въпрос, макар и по начало да не го признавам на никого", казва бившият нападател.
"Принуден си или да измисляш някакво извинение, или да кажеш, че той просто не се интересува и хората те поглеждат невярващо: "Не се интересува от футбол?" После се налага да обясниш всичко и се оказваш в разговор, какъвто нямаш желание да водиш".
"Когато в кръчмата някой дойде и пита "Синът ти играе ли?", искаш просто да смениш темата. Това беше най-трудното през годините. Вероятно Джеймс не се наслаждаваше на футбола толкова, колкото би трябвало, защото не беше толкова добър, колкото можеше да бъде".
"Като беше много малък и очите му бяха малко по-добре, терените бяха по-малки и всичко беше на по-близко разстояние, той виждаше топката повече. И беше много, много добър. Казвах на жена ми и на баща ми и на всички останали, че той има шанс да стане професионалист. Но след като беше диагностициран, постепенно спря да играе. Всъщност го прие много добре", разказва Майкъл Оуен.
🚨 Michael Owen opens up on son's incurable condition that left him 'clinically blind' and ruined football dream pic.twitter.com/NpM6XmvUeb
— SPORTbible (@sportbible) January 18, 2024
Джеймс говори със зрялостта и интелигентността на млад човек, който по принуда е пораснал по-бързо от мнозина други. Болестта го е накарала да намери нови стремежи и цели, което той е успял да направи.
"Когато футболът вече не беше възможен, исках да открия някаква алтернатива".
"Известно време не успявах, но вече имам желание да притежавам свой собствен бизнес и да осигурявам бъдещото си семейство", споделя 17-годишният тийнейджър.
"Преди бях много по-емоционален относно заболяването и му позволявах да ми влияе повече. Като бях по-малък се самосъжалявах, питах се "Защо аз? Не мога да шофирам, не мога да правя това или онова". Но колкото и да съм разстроен, това няма да промени нищо, така че по-добре да продължавам напред".
Оуен-старши се усмихва на репликата на сина си и не пропуска да подхвърли "Той звучи точно като мен" заради позитивното отношение към живота и несломимия дух.
Самият Майкъл Оуен трябваше да преодолее големи разочарования през годините и неговата кариера можеше да бъде далеч по-славна, ако не бяха тежките му контузии.
Сега в някои отношения бащата страда повече, отколкото самия Джеймс.
"Иска ти се да се случи на теб, вместо на него, искаш ти да имаш проблема, а не той. Първо човек вижда негативните страни. Няма да може да кара кола, да прави това или онова. Какво би могъл да работи? Още има неща, които ме разстройват. Искам да може да прави всичко, което правят и другите. И той всъщност успява, с някои малки промени", отбелязва Майкъл.
"Изобщо не беше лесно. Горкият, трябваше през две минути да ходи в болница, да лежи там и да бъде смел, докато му вкарват някакви неща в очите".
"Очите му щипеха и той крещеше от болка. Питах се защо".
"Но аз самият съм прекарал много време по болниците и съм виждал хора с много по-лош късмет, така че трябва да се гледа на всичко в перспектива. Сега продължаваме с живота си и си прекарваме прекрасно", радва се някогашният талант №1 на Англия, който днес се изявява като телевизионен анализатор.
"Извличам позитивите от всичко. Имам много с какво да се гордея, защото той порасна и се превърна в страхотно момче".
"Мисля си, че така може би ще имам син, с когото съм още по-близък. Няма да може да кара, чудесно, значи ще съм му шофьор за цял живот! Но би било страхотно да може да вижда перфектно и се надяваме един ден да е възможно".
Оуен и синът му се надяват да подобрят информираността относно болестта на Щаргардт и други очни заболявания чрез своя нов документален филм "Футболът е за всички", чиято премиера предстои в края на месеца.
Заболяването на Джеймс се среща при един на всеки 10 000 души и най-често първите симптоми се проявяват още на 6-годишна възраст. Обикновено обаче хората биват диагностицирани, когато са между 10 и 20-годишни.
Документалният филм разглежда възможностите за футбол за хора със зрителни затруднения и разказва вдъхновяващата история на тима на Англия по футзал за играчи с частично зрение.
"Джеймс не беше срещал хора с неговите зрителни проблеми, така че да може да посети тези лагери и да говори с тях беше много полезно", казва Оуен-старши.
Според момчето, целта е документалният филм да даде надежда на други в неговата ситуация.
"Хареса ми да се срещна с цяла общност от хора, с които се асоциирам. Мнозина, които са преживели същото като мен и са искали да навлязат във футбола, са си помислили, че това е невъзможно. Но бих се радвал да знаят, че все още имат тази опция да играят и да се състезават", завършва младежът.
