Когато първоначалните емоции преминат, Юрген Клоп се завръща на тренировъчната база на Ливърпул и реагира както обикновено - подновява работата и се старае да съхрани енергията на целия състав. Точно сега това е особено необходимо.
Но дори да изглежда безкрайно енергичен, той знае, че ситуацията се нуждае от нещо повече от нов краткотраен импулс. Когато Ливърпул загуби с 0:3 от Брайтън миналата седмица, мениджърът призна, че това е най-ниската точка за него и не посрещаше журналистическите въпроси с обичайния огън. Държеше се по-скоро примиренчески.
Дали катастрофалното поражение ще се окаже краят на този голям отбор на "червените"? "Ние сме си виновни, че питате това... трябва да се постараем да не можете повече да задавате такъв въпрос, очевидно това ни е работата", вдигна рамене германецът.
Последвалото нулево равенство с Челси самият треньор определи като малка стъпка напред. Но тя не решава нито един от проблемите и не отменя големите въпроси.
Все повече фенове се питат дали идва краят на цялата ера на Клоп в Ливърпул. Усещането за завършек се подсилва от желанието на собствениците от FSG да продадат клуба - с нови босове нищо чудно всичко надолу в йерархията да се промени, както вече се случи в Челси.
Не е изключено краят на Клоп на "Анфийлд" наистина да е близо, но по-вероятно е той да изпълни договора си до 2026 г. и да бъде натоварен с мащабна мисия в периода дотогава. Към него могат да се отправят немалко критики, но с уговорката, че проблемите му идват преди всичко от необходимостта да поддържа темпото на Манчестър Сити, един милиарден проект, финансиран от Абу Даби.
През последните години Ливърпул направи и невъзможното, за да остане конкурентен на Сити и се изтощи до краен предел, а иронията е, че точно сега, когато "гражданите" показват колебания, тимът на Клоп можеше да атакува мощно титлата.
За целта обаче трябваше да бъде на нивото от 2018/19 и 2021/22, а днес вече е неспособен на това.
Гръбнакът на този отбор все още е съставен от играчите от 2018-а, и то даже без да броим контузените в момента Роберто Фирмино и Върджил ван Дайк. Прочутата максима на сър Алекс Фъргюсън, прилагана още от Боб Пейсли, е, че всеки състав има живот от по 3-4 сезона, докато основната група на Ливърпул вече е в своята шеста година.
Нормално е водещите единици да са изцедени, след като сезон след сезон влагат всички сили да отговорят на физическите и психологическите изисквания на Клоп и екипа му.
И те, и мениджърът се опитват да продължат да правят същите неща на същото ниво, но изглежда вече не е по възможностите им. Поне не и със същия интензитет. Този тип енергия е постижима само в определени етапи от развитието на един отбор и изисква свежест в умовете и краката, както и усещане за прогрес и силен стремеж към изкачване на върхове.
Сегашният Ливърпул просто е изхабен и едно сериозно преструктуриране ще му се отрази добре.
Изхабяването на един състав е естествен процес, но критики към Клоп и към клуба могат да бъдат отправени заради бавните и закъснели действия по обновяването.
Привличането на Тиаго Алкантара беше първата стъпка към някаква еволюция, но от него изминаха почти три години и то си остава най-значимата промяна в тима преди купуването на Дарвин Нунес миналото лято. Тиаго пък все още е единственото значимо попълнение в полузащитата за последните пет години.
Халфовата линия винаги е била двигателят на тима и стилът на Клоп работи единствено при нужния интензитет в центъра. Когато халфовете изнемогват в пресата, няма как Ливърпул да не се мъчи на терена.
През изминалите години обаче мениджърът и ръководството не се решиха да обновят полузащитата, Клоп се концентрира върху това да извлече най-доброто от наличните изпълнители.
Подобна беше ситуацията му в Борусия Дортмунд, където той така и не изгради съвсем нов отбор. Всъщност Юрген Клоп, който срещу Челси отбеляза своя мач №1000 като треньор, до момента не е правил цялостна реконструкция на вече изграден свой състав никъде - нито в Майнц, нито в Борусия, нито в Ливърпул.
Усещането за край на този Ливърпул надвисна със страшна сила още при загубения финал на Шампионската лига срещу Реал Мадрид през миналата година.
През лятото усещането се засили и източници от клуба говореха за "тревожна атмосфера вътре в отбора".
Излизането на книгата на Пеп Линдерс, асистента на Клоп, се оказа изненадващо за някои хора от Ливърпул и не беше посрещнато с всеобщ възторг. Предстоящата смяна собствеността пък ще дойде след значителни промени на ключови постове. Тръгна си спортният директор Майкъл Едуардс, отговорен за най-успешните трансфери.
Наследникът му Джулиан Уорд ще се оттегли след края на сезона, като решението му също беше изненада за мнозина.
Около трансферите на Ливърпул напоследък се пораждат все повече въпросителни. Дарвин Нунес не оправдава очакванията, но най-отчаян ход изглежда привличането на халфа Артур Мело, защото никой друг не го искаше и присъствието му на "Анфийлд" е загадка.
При Нунес потенциалът е налице, но ще му трябва повече време за адаптация и все още е съмнително дали той ще може някога да стане толкова фундаментален, колкото беше напусналият Садио Мане.
Мохамед Салах и Върджил ван Дайк си остават звездите, около които се върти тази ера на Ливърпул, но често се чува мнението, че именно Мане беше най-важният играч на тима и няма кой от останалите нападатели да го замени. Така или иначе, сенегалецът вече е минало, в атаката има достатъчно нови изпълнители и работата на треньорите е да ги превърне в работещ механизъм като онзи между Салах, Мане и Фирмино.
Напоследък при анализите на ставащото в Ливърпул се набляга на все по-голямата роля на Клоп, който получава още повече доверие и контрол над селекцията, за да оформи състава според своите желания.
На пръв поглед изглежда, че това е повече от заслужено, предвид колко много постигна германецът на "Анфийлд". Сигурно много фенове биха застанали докрай зад Клоп и биха били съгласни всички останали в клуба да си тръгнат, но не и треньорът.
Клоп е най-хубавото, което се е случвало на Ливърпул от близо 4 десетилетия насам, но това не означава, че натоварването му с повече функции е верният път занапред.
Да не забравяме, че неговите успехи не дойдоха при модел, който му дава цялата спортно-техническа власт. А и тази промяна идва в етап, когато той не успява да предизвика познатите реакции от играчите.
Макар и смятан за една от най-харизматичните фигури във футбола, Клоп често е строг и безкомпромисен вътре в отбора и далеч не е обичан от всички в съблекалнята. Могат да се чуят мнения, че невинаги обяснява решенията си по задоволителен за играчите начин, че е трудно да се работи с него, че е рязък с тези извън най-приближения си кръг.
Това са детайли, които нямат голяма тежест в общата картина, особено когато един отбор се представя добре и печели. Треньорът не е на позицията си, за да задоволява претенциите на всички, а за да взима решенията, водещи до победи.
Само че недотам приятните детайли започват да излизат на повърхността и да оказват по-голямо влияние, когато нещата се развиват зле и резултатите се влошават. Тогава идват големите проблеми за мениджърите в една съблекалня и тогава един състав може да се разбие на отделни части - или пък да стане още по-сплотен, ако преодолее трудностите.
Такава е фазата, в която Юрген Клоп се намира в момента. И макар че е сред най-великите треньори в модерния футбол, все още не знаем как би се справил със задачата пред себе си.
Просто защото не сме виждали да прави втори напълно нов отбор в рамките на един и същ клуб. И то под такова голямо напрежение и при тази конкуренция, която съществува във Висшата лига в момента.
Но явно на "Анфийлд" са готови да оставят нещата в ръцете на Клоп. С цялото съзнание, че за излизане от кризата той трябва да направи нещо, което никога преди не е правил.
