Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Секс в космоса: Може ли науката да измисли как

Едно от най-любимите ни занимания тук на Земята, е съвсем нелесна задача за изпълнение, ако се намираме безтегловност
Едно от най-любимите ни занимания тук на Земята, е съвсем нелесна задача за изпълнение, ако се намираме безтегловност

Изследването на космоса е една от най-важните задачи пред науката, която ще бъде приоритет за следващите столетия. Всичко това е свързано с огромни предизвикателства за инженери, учени, астронавти, заети с решаването на сложни математически, физични и всякакви други казуси. 

И докато всички мислят за пътувания във време-пространството, колонизация на други планети и достигане до най-далечните части на галактиката, някак си на заден план остават някои по-прагматични проблеми.

Например как се прави секс в космоса. 

Да, едно от най-любимите ни занимания тук на Земята, може да се окаже съвсем нелесна задача за изпълнение, ако се намираме безтегловност. Причината се крие в третия закон на Нютон, според който всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.

Или казано с други думи, правенето на секс с друг човек, докато се реете в безтегловност, е практически невъзможна работа.

А това си е проблем. Като се замислите, космическите мисии на астронавтите могат да траят доста дълго време - средно по няколко месеца, които могат да станат години. Така например в момента рекордът за най-дълъг престой се държи от руснака Валери Поляков, който в средата на 90-те прекарва цели 420 дни на станция "Мир".

Вярно е, че астронавтите са изключително тренирани и корави, но все пак и те са хора със своите чисто човешки нужди и потребности. А 420 дни са си 420 дни.

Снимка: Getty Images

В този смисъл, ако човечеството иска да изследва и колонизира космоса, ще трябва да намери решение за подобен практически проблем, който само на пръв поглед изглежда маловажен, но реално разкрива някои доста сериозни въпроси.

Как хората могат да съжителстват в малки групи за продължителен период от време в затворено и изолирано пространство? Могат ли да се борят с ограничените възможности за интимност и проява на каквато и да е сексуалност или романтични чувства? Може ли изобщо човешкият вид да се размножава извън Земята и как биха изглеждали интимните отношения в космоса или в някое потенциално селище на друга планета?

"Необходимо е да знаем повече за сексуалността в космоса, ако мислим сериозно за дълготрайни пътувания", смята Пол Рут Уолп, който в продължение на 15 години работи в НАСА като експерт по биоетика. По думите му сексуалността е задължителна част от всеки подобен проект.

Досега НАСА, наред с всички останали космически агенции, изпращали хора в орбита, отричат някога да е имало какъвто и да е тест на сексуален контакт в космоса.

Или поне официално не е известно да е имало подобно нещо. Кой знае обаче какво точно се е случвало на затворени врати по време на безкрайно дългите и самотни мисии? Спекулации не липсват.

Едната е от 1982 г. и мисията "Съюз Т-7". Това е първата в историята със смесен екипаж от една жена и двама мъже, като според различните информации в самия план е имало идея за тест на сексуален акт. Това обаче така и не потвърдено официално.

Вторият случай е 10 години по-късно, когато космическата совалка "Индевър" е изпратена в космоса със съпружеска двойка на борда. Астронавтите Марк Лий и Джан Дейвис се женят тайно година по-рано, а мисията в космоса, освен всичко останало, явно се явява и техен меден месец.

Все пак реалността в момента е, че въпреки напредъка на науката по отношение изследването на космоса, в крайна сметка знанията ни за секса там остават на едно твърде базово ниво.

В чисто физиологично отношение, при състояние на безтегловност настъпват някои хормонални и биологични промени в телата ни, но те не представляват съществена пречка за правенето на секс. Такава е вече споменатият Трети закон на Нютон. Въпреки това, където има желание, има и начин.

"Стените на определени помещения в космическа станция могат да са облепени с велкро, така че единият от партньорите да бъде застопорен на едно място", предлага Уолп. "В космоса човек просто трябва да бъде креативен."

Друго решение представляват технологиите. Това може да означава всякакви видове секс играчки, уреди за сексуално удоволствие или дори роботи.

Да облечем гигантска лепка или пък да станем гаджета с вибратор са опции, които не могат да отговорят на чисто социалните измерения на човешките еротични нужди.

В недалечното бъдеще, когато започнем да пътуваме из космоса, тези пътешествия ще бъдат доста по-дълги от рекорда на Поляков. Ако той е имал възможност да се върне на Земята и да се види със своята съпруга след повече от година изолираност, то това няма да бъде така за онези астронавти, които в един момент ще тръгнат да колонизират Марс.

Подобни мисии се осъществяват в малки екипи, а това означава и много малко опции за за интимност, а оттам следва увеличение на напрежението между отделните членове.

В екипаж от 5-10 души трудно може да се попадне на подходящ партньор, а дори и да се случи, разпадането на подобна връзка ще означава, че бившите влюбени ще бъдат принудени да споделят тясното общо пространство в космически кораб и ще трябва да се борят с всякакви предизвикателства заедно.

От друга страна твърде дълго време на липса на сексуален контакт може да доведе до физически или психически проблеми, които да застрашат мисията и дори живота на останалите.

Така че сексът в космоса остава тема, на която науката наистина трябва да обърне внимание. 

За да се случи това обаче трябва да превъзмогнем табутата относно сексуалността и технологиите, докато се подготвяме да изследваме галактиката.

Най-четените