9, 22 юли или 5 август може да се окажат най-късите дни на планетата ни. На една от тези дати е възможно Земята да направи най-бързото завъртане около оста си, откакто се води статистика, и така от денонощието ни да бъде отнето време.
Макар и в милисекунди - между 1,3 и 1,5, според публикация на астрофизика Греъм Джоунс в Timeanddate - сайт, който следи точното време, времевите зони и данните за изгреви и залези на слънцето или за слънчевите затъмнения.
Измерванията сочат, че от 2020 г. насам Земята се върти по-бързо, отколкото когато и да било.
Или поне от 1973 г., откакто се води подобна статистика. Почти всяка поредна година от тогава бележи нов най-къс ден през лятото на Северното полукълбо, и 2025 г. не се очертава да направи изключение.
••• Още особености от планетата ни:
Средно Земята завършва едно пълно завъртане около оста си за 86 400 секунди, което са 24 часа и съответно - едно денонощие. В този ритъм има известни вариации, макар и в рамките на около милисекунда.
Това е наистина малко време за хората - едно мигване на окото трае цели 100 милисекунди. Толкова малко време може да се измери единствено с атомен часовник и именно така се определя скоростта на въртенето на планетата.
Преди 2020 г. най-късата измерена продължителност на деня е била с 1,05 милисекунди под средното, т.е. Земята се е завъртяла около себе си за толкова милисекунди по-малко.
Оттогава всяка година има такива къси дни, като досега рекордът е на 5 юли 2024 г., когато е отчетена продължителност на деня с 1,66 милисекунди под нормата.
Измерванията сочат, че в дните около 5 и 22 юли, както и около 5 август може да се очакват подобни ниски стойности, като според прогнозата 5 август ще е по-къс с 1,51 милисекунди. Дали обаче движението на Земята няма да е по-бързо, а денят рекордно къс ще стане ясно чак след съответните ротации на планетата.
••• Въртенето около Слънцето пък води и до това:
Краткосрочните вариации в продължителността на деня зависят от орбитата на Луната.
Земята се върти по-бързо, когато позицията на спътника ѝ е далеч на юг или север спрямо екватора. Затова и се смята, че именно посочените три дни това лято е най-вероятно да са и най-къси - тогава Луната ще е на максимално далечно разстояние от екватора.
Засега не може да се даде категоричен отговор на въпроса защо Земята се ускорява и кога ще се забави. Греъм Джоунс пояснява, че в дългосрочен план вариациите във въртенето ѝ са повлияни от редица фактори, включително движението на земната кора, океаните и атмосферата.
"Повечето учени вярват, че е нещо във вътрешността на Земята. Океанските и атмосферните модели не обясняват толкова голямо ускорение. Но причината още не е изяснена", коментира Леонид Зотов от Московския държавен университет, един от водещите специалисти по въртенето на Земята.
Зотов смята, че Земята е достигнала минимума при дължината на деня и рано или късно ще намали скоростта си.
Денонощието на Земята невинаги е продължавало 24 часа.
То се влияе от Луната, която забавя въртенето на планетата ни и съответно води до по-дълъг ден. Но преди около 4,5 млрд. години денят на Земята е бил с продължителност между 3 и 6 часа, а след това е започнал да нараства.
Промяната се дължи и на гравитационното привличане между Земята и Луната, което предизвиква приливите и отливите в океаните. Когато океаните "нараснат" в определени точки от земната повърхност, това забавя планетата.
Една милисекунда не изглежда да е особен проблем в ежедневието на хората, но забързването на Земята има значение за поддържането на точното време по цял свят. Прецизното му определяне е от съществена важност за навигацията, както и за финансови системи, които зависят от точно определяне на времето.
