Ядрената енергия е чиста и стабилна - това е сигурно. Също толкова сигурно е обаче, че ако искаме да я използваме наистина спокойно, тя има нужда от сериозни иновации.
Кой, ако не Китай иска да е пионер в областта, защото вече е напред не с едно, а с няколко революционни предложения.
Първото е за реактори, които са напълно устойчиви на разтапяне.
И в Чернобил, и във Фукушима причината за бедствието в огромни мащаби и разпръскването на радиоактивен облак във въздуха беше именно разтапянето обвивката на реактора.
Това е разбираемо - при ядрените реакции се отделят невероятни количества топлина и ако системата за охлаждане не сработи, се стига до аварии. Китай обаче измисля идея за реактор, който е охлажда не с вода, а с хелий.
Хелият остава сравнително стабилен газ дори и при много високи температури, докато в реактора няма стандартните ядрени пръти, а далеч по-тънки сфери с графит. Те са с размерите на топки за билярд, заредени са с ураново ядрено гориво и също са силно издръжливи на нагряване.
Всички материали, вложени в реактора, са устойчиви на високи градуси и дори охладителната система от хелий да се развали, реакторът отново ще се запази цял. Издържа на до 950 градуса по Целзий.
Проектите за китайския реактор, устойчив на разтопяване, се разработват от 2016 г., но тепърва теорията трябва да се превърне в практика.
Според проектантите един такъв реактор може да достигне мощност от 105 мегавата. Той може да е и потенциалното решение на проблема с ядрените отпадъци, защото сферите от графит и горивото им се рециклират далеч по-лесно.
Институтът по приложна физика в Шанхай вече усилено работи и по друго хрумване - първият в света пълномащабен ядрен реактор с гориво от торий, охлаждан с разтопена сол.
Китайската агенция по ядрена безопасност вече е одобрила проекта, съобщават още от Пекин пред китайските медии.
Торият има няколко неоспорими предимства, като започнем с това, че в природата има по-големи залежи в сравнение с тези на урана. Китай изчислява, че само в страната има залежи за следващите 20 000 години. Големи ториеви мини има и в Индия.
Ядреното гориво, направено от торий и неговите изотопи, е по-безопасно за транспортиране от горивото от уран, обясняват пък от Interesting Engineering. Не на последно място, посочват от специализираното издание, в реактор с торий не се достигат толкова високи нива на налягане, което би ги направило и по-устойчиви.
Реакторът няма нужда и от вода, за да се охлажда, и би могъл да бъде изграден и далеч от водоем.
Торият прониква в реакторите благодарение на разтопена сол, след което протича верижна ядрена реакция, топлината от която се прехвърля отново към разтопената сол.
Горещата сол, която обаче не е радиоактивна, се отделя от тория след реакцията и се пренасочва към отделно съоръжение за рециклиране и преработка. По оценка на Пекин в този процес над 80% от използваните материали могат да бъдат рециклирани.
Реактор с торий ще започне да се строи през 2025 г. в пустинята Гоби под китайско ръководство.
Китай подчертава, че с торий могат да се задвижват и кораби, ледоразбивачи, подводници и други. До 2030 г. страната планира да започне да строи реактори с торий на собствена територия и с по-големи мащаб и мощност от този, който ще заработи в Гоби.
Само че докато Пекин не приведе плановете си в действие, обещаното от Китай ядрено бъдеще си остава само на чертежи.
